Готова ли е Русия за мисия в Нагорни Карабах

К огато става дума за военни сили, разположени по света, Русия не е популярна така, както САЩ или някои от европейските сили. Но Москва има свои бази в орбитата на т.нар. бивше съветско пространство, а през последните няколко години с намесата във войната в Сирия, Кремъл разположи части в поне няколко близкоизточни и африкански държави. Част от тези сили са мироопазващи, като към момента, най-видимото участие на руски миротворци е в Африка – в пет от седемте мисии на ООН има руски войници и персонал. Техният брой обаче е малък, а миналата година Русия разположи още по-малко миротворци и тяхното участие е по-скоро на наблюдатели.

Като цяло Русия няма същия опит в мироопазващи операции, както други държави в ООН. Това означава ли, че Москва няма да се справи с мисията, която се очаква да започне в Нагорни Карабах като част от споразумението за спиране на огъня между Армения и Азербайджан? Някои наблюдатели се съмняват, но други казват, че военната роля на Москва би имала възпиращ ефект по начина, който се видя в Сирия, например.

Нагорни Карабах: Победа за Путин, провал за Запада

Могат да се вземат примери от по-стари конфликти. На фона на мисиите в Африка и в Централна Азия, изключение е Оперативната група на руските сили (OГРС) в Приднестровието, разположена преди десетилетия, за да предотврати възобновяването на войната между сепаратистите и Молдова. В момента има около 1700 войници в ОГРС - по-малко от по-малко от 1 960-те миротворци, които Москва обеща в Нагорни Карабах. Друга разлика в Молдова е, че нито едно съществуващо споразумение не ограничава срока на престой на ОГРС, поради което Русия не е изтеглила войските си, въпреки многократните искания от молдовски служители. Според новото тристранно споразумение с Армения и Азербайджан руските миротворци ще останат в Карабах пет години. Тази договореност се подновява автоматично, ако нито Ереван, нито Баку се оттеглят от сделката в рамките на шест месеца след изтичане на споразумението.

Русия и Турция влизат в Нагорни Карабах, бунт в Ереван

Да припомним събитията накратко и защо се заговори за значението на руските мироопазващи сили. На 10 ноември лидерите на Армения, Азербайджан и Русия подписаха съвместно споразумение, с което се обяви спиране на военните действия в Нагорни Карабах – район, откъснат от Азербайджан по време на конфликта с Армения през 1990-те. Военните действия в Нагорни Карабах избухнаха наново през септември тази година, след напрегнато и изпълнено с провокации лято. Турция за първи път застана видимо зад Баку и азерските сили успяха да извършат настъпление в Нагорни Карабах. По време на сраженията, както арменската, така и азерската страна извършиха военни престъпления, отричани от двете страни и техните съюзници – Русия и Турция. За да се спре хуманитарната и политическа криза в Кавказ, която въвлече и Иран, имаше четири опита да бъде спрян огъня, но неуспешно. По силата на сегашното, вероятно финално споразумение, Русия поема ангажимент да разположи 2000 миротворци на терен в конфликтната зона. Част от тези военни сили вече пресякоха границата с Армения и се насочиха към Нагорни Карабах, а повечето ще бъдат транспортирани с военни самолети от базата в Уляновск. Незабавно след подписването на споразумението, азербайджанският президент Илхам Алиев заяви, че се очаква разполагането и на турски миротворци, които всъщност ще осъществяват съвместни патрули с руснаците. Подобни формули бяха приложени от Анкара и Москва в други две зони, където те сблъскват интересите си – в Либия и Сирия.

Руски военен хеликоптер е свален в Армения, загинали

Не е ясно дали наистина ще има турски сили, както съобщи Алиев. Тристранното споразумение, обявено на 10 ноември, не споменава директно разполагането на турски войници, въпреки че се описва създаването на „мироопазващ контролен център“, който ще наблюдава спазването и ефективността на договора. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков заяви, че наличието на турски войници в Карабах не е било договорено, но е имало разговори за създаването на център на азерска територия.

Тук идват въпросите, свързани с конкретиката на руската мироопазваща сила.

Все още има редица неясноти, които вероятно ще излязат наяве през следващите месеци. Руският президент обеща „близо 2000“ войници. По силата на споразумението, техният брой е 1960, въоръжени с леко оръжие, 90 бройки бронирана техника и общо 380 превозни средства и друго специализирано оборудване. Руските сили ще бъдат разположени в линия на контакт в Нагорни Карабах и по протежение на Лачинския коридор. По данни на агенция ТАСС, миротворците ще идват предимно от 15-та мотострелкова бригада, която е и единствената мироопазваща сила в Русия. Войниците от тази военна част са специално тренирани за подобни задачи. Бригадата включва само военнослужещи на договор и е сформирана в съответствие с президентска заповед, издадена през 2004 г. за точно този вид разполагане в конфликтни зони. Съгласно специалния статут на бригадата като мироопазваща сила, тя не е оборудвана с никакви тежки оръжия, като танкове или артилерия.

Битката за Нагорни Карабах, какво е да живееш във война

Трябва да се каже, че 15-та бригада има предишен опит с мироопазващи мисии и не само. Всъщност, няколко пъти 15-та бригада е въвличана в международни обвинения за участие в сражения. Между 2005 и 2008 войници от тази част служат като миротворци в отцепилата се от Грузия Република Абхазия. Ветерани от бригадата обаче се сражават по време на войната в Грузия през 2008, която Москва официално обявява за „мироналагаща мисия“. През 2014 руското министерство на отбраната награждава с медали войници от бригадата „за връщането на Крим“, като украински активисти обвиняват именно тази част за участие в Донбас на страната на сепаратистите.

Имайки предвид историята около руските миротворци в други конфликти, международните наблюдатели ще следят изкъсо какви ще са целите на Москва в Нагорни Карабах. За да следят за нарушения и спазването на споразумението за спиране на огъня от Армения и Азербайджан, руските войници ще създадат наблюдателни постове по цялата линия на контакт в Нагорни Карабах и в стратегическия Лачински коридор, който свързва Армения с властите в основния град на района, Степанакерт. Според информация на агенция ТАСС, миротворците ще имат свой собствен щаб в близост до града.

Един от въпросите, които руските коментатори обсъждат е доколко ситуацията е опасна за руските войници в Нагорни Карабах. Досегашният опит от Приднестровието и Абхазия показват, че като цяло враждуващите страни спазват споразуменията за спиране на огъня за дълго време след стъпването на руските сили на терен. Но мироопазващите части са загубили 117 души между 1994 и 2008, без да брои руските войници убити в Либия и Сирия, където патрулират в конфликтни зони. За последните години Москва загуби шест висши офицери, повечето в Сирия вследствие на обстрел или заложени мини. Карабах няма да е изключение. Районът е силно разтърсен от последните събития, а двете страни все още имат желание да се подновят военните действия.

Азербайджан сезира Европейския съд по правата на човека

Конфликтът между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах доведе до интензивна конкуренция за разширяване на зоните на влияние между регионалните сили. Русия, Турция и Иран имат силен интерес от ситуацията в Кавказ. Шестседмичните сблъсъци между Армения и Азербайджан доведоха до близо 5000 жертви по различни данни. От края на септември Армения загуби 1300 войници в боевете. По-модерната армия на Азербайджан, която включва флота от израелски и турски дронове, се оказа решаваща на бойното поле. Оценките на разселените от боевете цивилни варират от 90 000 до над 130 000. Тъй като азербайджанските сили постигнаха значителен напредък на бойното поле, Армения беше принудена да направи болезнени отстъпки, включително да се откаже от територии и да позволи на ООН да контролира връщането на вътрешно разселените хора. Арменският премиер Никол Пашинян обяви, че се съгласява на сделката след „задълбочен анализ на военната ситуация“, но това предизвика възмущение в Ереван, където дни след подписването на споразумението, има протести, а гневни тълпи щурмуваха правителствени сгради.

Руската мисия в Нагорни Карабах ще има два проблема: първо, възможността да има атаки от неофициални формации, подкрепени от Турция, както се случи в т.нар. буферни зони в Сирия, е голяма; второ, притесненията за подновяване на военните действия, особено на фона на нестабилността в Армения и гневът срещу сделката с Азербайджан, са сериозни. Недоверието към Москва и противоречивата история на 15-та бригада, откъдето идват основно войниците в мироопазващата сила, правят нещата още по-трудни. За мнозина арменци, сделката е капитулация, подписана под натиска на Русия, а руските сили са разглеждани като подпомагащи Азербайджан в окупацията на Нагорни Карабах. Москва тепърва ще трябва да отговаря на тези предизвикателства в Кавказ.