В хладната вечер на 30 октомври 1938 г., точно в осем часа източно време, милиони американци пускат радиото си за поредната порция вечерна музика и развлечение. Вместо очаквания спокоен джаз обаче, слушателите на мрежата CBS се сблъскват с нещо, което мнозина приемат за най-страшната новина в живота си.
Хенри Брилавски, тогава 25-годишен студент по право във Вашингтон, се отправя с колата си към апартамента на своята приятелка, когато включва радиоприемника и чува, че Ню Йорк е под атака от марсианци. Той веднага разбира, че става дума за шега, но когато пристига, заварва сестрата на приятелката си да трепери от страх, напълно убедена в истинността на съобщенията.
В рамките на един час радио пиесата „Война на световете“, режисирана и водена от едва 23-годишния Орсън Уелс, преобръща представите за силата на медиите и оставя незаличима следа в историята на радиоразпръскването.
Всичко започва с драматично въведение, което звучи страховито, но и завладяващо: „Знаем вече, че в първите години на ХХ в. този свят е бил наблюдаван внимателно от интелекти, по-висши от човешкия, и все пак също толкова смъртни. Докато хората са се занимавали със своите задачи, те са били изучавани, може би почти толкова подробно, колкото човек с микроскоп би изучавал преходните същества, които се размножават в капка вода. С безкрайно самодоволство хората са се движили напред-назад по Земята, сигурни в господството си над тази малка въртяща се част от слънчевия прах. И все пак през огромната ефирна бездна интелекти, огромни, хладни и несимпатични, са гледали на тази Земя със завистливи очи и бавно и сигурно са чертали плановете си срещу нас.
В 39-ата година на XX в. дойде голямото разочарование. Беше близо до края на октомври. Бизнесът вървеше по-добре. Страхът от война беше отминал. Повече хора бяха се върнали на работа. Продажбите се покачваха. В тази конкретна вечер, 30 октомври, службата Кросли прогнозира, че 32 милиона души слушат радио...“.
Media is used to create realities. Imagine If Orson Welles had access to holographic technology in 1938. Orson Welles' War of the Worlds radio broadcast in 1938 (a radio broadcast people thought was real, causing panic): https://t.co/HhrO2Bx6D8
— NeverMineMyMind 🌐 (@MatrixMaze36912) February 12, 2023
Малко след това спокойните ритми на танго от оркестъра на Рамон Ракело са прекъснати от първото извънредно съобщение. Репортери съобщават за необичайни експлозии на Марс, последвани от падането на мистериозен обект във ферма в Гроувърс Мил, Ню Джърси. С напредването на минутите атмосферата се нагрява, а съобщенията стават все по-тревожни. Слушателите чуват гласа на репортера Карл Филипс, който описва излизането на чудовищно същество с пипала от цилиндъра – „Небеса, нещо се гърчи в сянката... блести като мокра кожа, но това лице... то е неописуемо!“ – последвано от атака с топлинен лъч, изпепелил полицаи и зяпачи, преди връзката да прекъсне драматично.
- Изкуството да превърнеш фантастиката в реалност
Уелс и неговият екип от театър „Меркурий“ не създават пиесата от нищото. Тя е адаптация по известния роман на Хърбърт Дж. Уелс, преработена за радио от сценариста Хауард Коч. Изборът на романа обаче идва след известни колебания. Коч дори изпада в отчаяние дни преди ефира, заявявайки, че не може да направи историята интересна или правдоподобна като радио пиеса. Под натиска на продуцента Джон Хаусман работата продължава трескаво през нощта, а мястото на събитията е пренесено от Англия в съвременна Америка.
Изборът на изключително реалистичен формат, имитиращ реални новинарски емисии, прекъсващи музикална програма, е ключът към ефекта, търсен от мрежата. Както отбелязва професорът по комуникации Мишел Хилмс, никое филмово специално ефектно решение не би могло да събуди такова въображение, каквото постигат радио гласовете, пресъздаващи марсианските бойни машини, газещи през река Хъдсън като през детски басейн. За да постигне максимално въздействие, актьорът Франк Рийдик слуша десетки пъти известния запис от катастрофата на дирижабъла „Хинденбург“, изучавайки всяка интонация на паника в гласа на тогавашния репортер Хърбърт Морисън.
Реалността на предаването плаши дори ръководството на радиостанцията. След преглед на първоначалния текст от правния отдел на CBS са поискани близо 28 промени в наименованията, тъй като сценарият е отчетен като „твърде правдоподобен“. Истински институции и известни места са заменени с измислени. „Под протест и с дълбоко чувство за обида променихме хотел „Билтмор“ на несъществуващия „Парк Плаза“, „Трансамерика Радио Нюз“ на „Интер-Континентал Радио Нюз“, сградата на Колумбия Бродкастинг на Бродкастинг Билдинг“, пише Хаусман.
Въпреки промените динамиката е неудържима. Първата част на пиесата продължава почти четиридесет минути без прекъсване за реклами. В това време репортери описват срутването на Ню Йорк, падането на правителствени войски и гибелта на града под отровния черен дим на марсианските бойни машини. Едва когато въображаемият новинар на покрива на сградата се закашля и млъква, а радиооператорът безпомощно повтаря: „Има ли някой в ефира? Има ли някой...“, пиесата прави първата си официална пауза, за да напомни на публиката, че слуша художествена измислица.
- Реакцията, която зашемети Америка
Новинарският формат на първите две трети от радиоспектакъла изненадва неподготвената публика. В напрегнатата атмосфера на есента на 1938 г., белязана от Мюнхенската криза и нарастващото безпокойство от възможна нова световна война, много американци са свикнали радиочестотите постоянно да прекъсват програмите с реални, смущаващи съобщения.
Историкът Елизабет Маклауд посочва, че суровите новинарски бюлетини и запъхтените коментари директно са ечали в стила на излъчванията от Мюнхен, а някои слушатели са чули само, че „падат снаряди“, приемайки ги за атака от Хитлер. Биографът Франк Брейди описва тази обстановка: „В продължение на целия месец преди „Война на световете“ радиото държеше американската публика в напрежение за зловещите събития по света. Мюнхенската криза беше в своя пик... За първи път в историята публиката можеше да се настройва на радиото си всяка вечер и да чува, стъпка по стъпка, обвинение след обвинение, заплаха след заплаха, тътена, който неизбежно изглеждаше да води към световна война“.
Главният редактор на новините в CBS Пол Уайт добавя: „Слушателите на радиото бяха подложени на емоционален натиск с дни... По този начин те повярваха на продукцията на Уелс, въпреки че бе изрично казано, че цялото нещо е фикция“.
Въпреки че уточнението за художествения характер на пиесата е прочетен общо четири пъти по време на излъчването, напрежението в студиото ескалира бързо. В 8:32 ч. продуцентът Хаусман забелязва изпълнителния продуцент Дейвидсън Тейлър да излиза от студиото и да се връща четири минути по-късно „блед като смъртта“, след като е получил заповед незабавно да прекъсне предаването.
Актьорът Стефан Шнабел спомня как полицаи започват да нахлуват в сградата: „Няколко полицаи се промъкнаха, после още няколко. Скоро стаята беше пълна с полиция и се водеше масивна борба между полицаите, момчетата за поръчки и ръководителите на CBS, които се опитваха да попречат на ченгетата да нахлуят и да спрат шоуто“.
Когато предаването приключва, телефонната централа светва в червено. Актьорите и екипът са заключени в малък заден офис, докато служителите на мрежата унищожават или заключват всички сценарии и записи, очаквайки най-лошото. Хаусман описва този момент: „Какви смъртни случаи бяхме чули? (Натяквайки, че знаят за хиляди). Какво знаехме за фаталната блъсканица в зала в Джърси? Какви пътнотранспортни произшествия? Самоубийствата? Всичко е доста мъгливо в паметта ми и много ужасно“.
Развръзката на самата пиеса следва оригиналния сюжет. Професор Пиърсън, изигран от самия Орсън Уелс, обикаля опустошената земя, за да открие накрая, че марсианските натрапници са победени не от човешко оръжие, а от микроби, към които нямат имунитет. В края на предаването младият режисьор се обръща пряко към аудиторията, за да смекчи напрежението, сравнявайки предаването с празнична шега: „Унищожихме света пред самите ви уши и напълно разрушихме CBS. Ще се успокоите, надявам се, като чуете, че не сме го мислили сериозно и че и двете институции все още работят за бизнес. Ако позвънят на вратата ви и там няма никой, това не е марсианец, а Хелоуин“.
The War of the Worlds (1938 radio drama) "The War of the Worlds" was a Halloween episode of the radio series The Mercury Theatre on the Air directed and narrated by Orson Welles as an adaptation of H. G. Wells's novel The War of the Worlds (1898) that was performed and broadcast live at 8 pm ET on October 30, 1938 over the CBS Radio Network. The episode is famous for inciting a panic by convincing some members of the listening audience that a Martian invasion was taking place
— UFO CHRONICLES PODCAST🎙️𝕏 (@UFOchronpodcast) December 4, 2024
- Митът за масовата психоза и медийният сблъсък
През следващите дни вестниците в цялата страна излизат с гръмки заглавия, описващи невиждана паника, бягства по пътищата и масова психоза. Публикувани са над 12 500 статии по темата. По-късни исторически проучвания и медийни анализи обаче показват съвсем различна картина.
Първоначалното изследване на социолога Хадли Кантрил от Принстън твърди, че около 1.2 милиона души са били уплашени. Изследователите Джеферсън Пули и Майкъл Соколов обаче доказаха сериозни грешки в методологията му, посочвайки че Кантрил погрешно е включил в категорията „паника“ реакцията на хора, които са били просто „възбудени“ или „объркани“, но напълно наясно, че слушат пиеса.
Изследване на рейтинговата компания C. E. Hooper същата вечер показва, че едва 2% от запитаните 5000 домакинства изобщо са слушали пиесата на Уелс – мнозинството е било настроено на шоуто на Едгар Берген по NBC. Както отбелязва Франк Стантън, по-късно президент на CBS: „Повечето хора просто не го чуха“. Проверките в болниците в Ню Йорк и Нюарк показват липса на приети пациенти в шок, а слуховете за смъртни случаи и самоубийства се оказват напълно неверни.
Истинската причина за истерията в пресата се крие в икономическото съперничество между печата и новото радио изкуство. На фона на Голямата депресия радиото отнема голяма част от рекламните приходи на вестниците. Издателите използват случая с радио пиесата, за да обвинят новата медия в безотговорност и да поискат строги регулации. Списание Editor & Publisher директно заявява: „Нацията като цяло продължава да е изложена на опасността от непълни, погрешно разбрани новини през медия, която тепърва трябва да докаже, че е компетентна да върши новинарска работа“. Сенаторът от Айова Клайд Херинг дори предлага законопроект за предварителна цензура от FCC, но Федералната комисия по комуникациите решава да не налага наказания на Уелс или CBS.
По време на пресконференция на следващата сутрин, видимо отпаднал след едва три часа сън и подложен на кръстосан разпит от журналисти, Орсън Уелс отговаря на въпроса дали е бил наясно с паниката: „Категорично не. Техниката, която използвах, не е оригинална за мен. Не беше дори нова. Не очаквах нищо необичайно“. Попитан дали е трябвало да омекоти езика на драмата, той отсича: „Не, убийство не се играе с меки думи“.
Относно промяната на местата добавя: „Хърбърт Уелс използва истински градове в Европа, а за да направим пиесата по-приемлива за американските слушатели, използвахме истински градове в Америка. Разбира се, сега ужасно съжалявам“.
По-късно през 1940 г. при единствената среща между двамата адаши, Хърбърт Уелс пита Орсън с усмивка: „Сигурен ли си, че имаше такава паника в Америка, или това не беше просто вашата Хелоуинска забава?“, на което младият режисьор отговаря, че това е просто вик „Бу!“ с чаршаф на главата.
- Ехото през годините и световният отзвук
Легендата за излъчването от 1938 г. надхвърля границите на САЩ и се превръща в световен феномен с поредица от драматични последствия и нови адаптации. Първата испанска версия се излъчва през ноември 1944 г. в Сантяго, Чили. Втората испанска адаптация през февруари 1949 г., излъчена от Radio Quito в Еквадор, води до истински трагичен сблъсък. Когато слушателите разбират, че съобщенията за извънземни са фикция, паниката прераства в бунт. Разярена тълпа подпалва сградата на радиостанцията и вестник El Comercio, което води до смъртта на най-малко седем души. През октомври 1971 г. адаптирана версия в Бразилия, пренасяща марсианската инвазия в Рио де Жанейро, кара бразилската армия да спре предаването и да затвори радиостанцията за няколко дни.
През десетилетията историята за радио пиесата продължава да вдъхновява нови поколения творци – от римейка на WGBH през 1988 г. с участието на актьори от STAR TREK, през радио изпълнения с Джордж Такей, до съвременната опера на Ани Госфийлд през 2017 г. в Лос Анджелис. През 1988 г. Орсън Уелс и театър „Меркурий“ са приети в Радио залата на славата, а през 2003 г. записът е включен в Националния регистър на Библиотеката на Конгреса.
Събитията от онази октомврийска нощ не довеждат до санкции срещу творците. Напротив, медийният шум превръща Орсън Уелс в национална знаменитост за една нощ, утвърждавайки го като един от най-дръзките и иновативни разказвачи на своето време, и проправя пътя му към Холивуд и бъдещите му филмови шедьоври.
