Ф ренският Сенат обсъди законопроект, който предвижда участниците в демонстрации да носят финансова отговорност за щети, причинени по време на улични протести. Предложението предизвика остри критики и предупреждения, че може да ограничи правото на протест.
Законопроектът беше изготвен в отговор на безредиците, избухнали след победата на „Пари Сен Жермен“ над „Арсенал“ във финала на Шампионската лига през май.
Той обаче придоби още по-голямо значение след седмици на протести срещу социалното неравенство и растящите цени, които на 17 октомври прераснаха в едни от най-тежките прояви на насилие във Франция през последните години. Хиляди търговски обекти в цялата страна бяха повредени и разграбени.
Очаква се законопроектът, който трябва да бъде подложен на гласуване по-късно във вторник, да получи широка подкрепа в Сената, където мнозинство има съюзът между десните и центристките партии.
„Чупиш – плащаш“: Франция и Италия ударят по джоба родителите на ученици вандали
Крайнодясната лидерка Марин льо Пен, която според социологическите проучвания е фаворит за наследник на Еманюел Макрон на президентските избори следващата пролет, също подкрепя предложението.
В изказване пред парламента министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес подчерта необходимостта от спешни мерки срещу разрушенията и хаоса, наблюдавани на 17 октомври.
„Не можем повече да позволяваме огромното мнозинство от нашите съграждани да плаща за действията на малцинство вандали“, заяви той.
Съгласно предложените промени участниците в демонстрации могат да бъдат задължени да заплащат до 10 000 евро обезщетение за щети, причинени по време на улични протести.
Критиците обаче предупреждават, че финансова отговорност може да бъде наложена дори на хора, които лично не са участвали във вандалски прояви, ако се прецени, че са били свързани с извършителите.
Законопроектът въвежда солидарна финансова отговорност за всеки, за когото бъде установено, че „съзнателно е участвал“ в група, създадена с намерение да извършва вандалски действия.
Разпоредбите ще обхващат и лицата, които „доброволно“ продължават да участват в събиране, застрашаващо обществения ред, след като полицията два пъти е отправила предупреждения за разпръскване.
Макрон: Ще бъдем безпощадни към рушителите
Особено противоречива е разпоредбата, позволяваща налагането на запор върху социални помощи и жилищни субсидии, за да бъдат покрити причинените щети. Тя предизвика остри реакции от страна на левите партии и правозащитни организации.
Депутати от левицата обвиниха правителството в „авторитарен уклон“ за сметка на „свободата на демонстрациите“.
Сенаторът комунист Фабиен Ге осъди предложението като „правна пародия, която умишлено поставя знак за равенство между протестиращи и участници в безредици“.
Две предложения на левицата за пълно отхвърляне на законопроекта бяха отхвърлени.
В открито писмо, публикувано миналата седмица във френския всекидневник „Монд“, коалиция от синдикални и студентски организации предупреди за „сериозно посегателство върху свободата на протест“.
Според организациите предложените мерки ще засегнат непропорционално „най-бедните семейства“ и ще насърчат „произволни действия на полицията“.
Международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл“ също призова френското правителство да се откаже от законопроекта.
