Н астоящата президентска администрация постави двувековната доктрина Монро на животоподдържащи системи, зловещо развитие за националната сигурност на САЩ, пише Стив Форбс, във "Форбс".
През 1823 г. президентът Джеймс Монро, в годишното си обръщение към Конгреса, излага превърналият се в основен принцип на американската външна политика. Той предупреждава другите държави да не се намесват в делата на Западното полукълбо и, че политическа или военна намеса ще се разглеждат като възможен враждебен акт срещу САЩ, пояснява Форбс.
По стъпките на Путин: Унгария поглежда към Африка
Това, което подтиква Монро да създаде доктрината, са опасенията, че определени европейски сили, като Испания, Франция и Русия, се опитват да колонизират или реколонизират части от Америка, посочва Форбс и дава за пример опитите за намеса в Мексико и продажбата на Аляска, как всички те са отстъпвали пред волята на САЩ.
През 1962 г., когато Москва се опитва да инсталира ядрени ракети в Куба, едва не избухва ядрена война със Съветския съюз. Кремъл отстъпва, подчертава Форбс.
Украйна, Газа, Ливан: Кой е следващият?
Според него обаче сега доктрината Монро се превръща в мъртви букви. Китай, Русия и дори Иран настъпват, правейки все по-нагли ходове в Америка. Китай е безмилостен, купувайки компании и мини, за да получи достъп до изобилните американски ресурси, като същевременно контролира и пристанищата. Китайските компании се стремят да установят тесни връзки с правителства в Латинска и Южна Америка, печелейки дипломатическо влияние.
Форбс посочва, че Бразилия нагло е блокирала американската социална мрежа X, а Китай вече се е превърнал в най-големия търговски партньор на повечето южноамерикански нации. Водещият проект на Пекин е огромното пристанище, което китайски компании строят в Перу. Целта му е да стане главната врата на региона към световните пазари, особено тези в Азия, както и входна точка за китайски продукти, като електромобили, в Южна Америка.
Пристанището, разбира се, лесно може да се превърне в китайска военноморска база, смята Форбс и отчита, че другите пристанища, които Китай контролира в региона, ще улеснят нарастващото китайско военноморско присъствие.
Съоръженията на китайското военно разузнаване в Куба се намират на по-малко от 100 мили (160 км) от бреговете на САЩ. Русия е изпратила военно оборудване и персонал в Никарагуа, както и ракетни системи във Венецуела. Руската пропаганда и дезинформация са широко разпространени в региона. Иранските агенти активно работят в помощ на авторитарни южноамерикански режими, заявява Форбс.
Зеленски: Мисля, че САЩ и Великобритания се страхуват от ескалация
По думите му пред лицето на всичко това администрацията във Вашингтон до голяма степен само безсилно наблюдава.
С руска, китайска и иранска подкрепа – да не говорим за кубинските агенти, управляващи службите за сигурност на Венецуела, диктаторът Николас Мадуро нагло открадна изборите, а реакцията на САЩ беше жалко слаба, подчертава Форбс.
"Обръщайки гръб на доктрината Монро, ние казваме на всички, че на САЩ вече не може да се вярва да ръководят Свободния свят, както правеха след Втората световна война. На път сме към катастрофата", заключава Форбс.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
