Преди да се срещнеш с Владимир Путин е най-добре да се запознаеш с неговия кон.
Всяка година група учени и журналисти биват поканени от руското правителство да се вайкат за съдбата на Русия. Получава се нещо средно между семинар и групова терапия.
Последният ден е предвиден само за самия началник. Очакването е подправено с несигурност. До последната минута никой не знае къде и даже дали ще се състои срещата.
Миналата година групата отлетя за Сочи, където субтропичният пейзаж се преоформя за Зимните олимпийски игри, и се настани в разкошна вила на черноморския бряг. Но само за една вечер. Путин беше на бюрото си в Москва на следващия ден.
Тази година магическото мистериозно пътуване* се виеше през брезови гори край Москва - усамотено място, обичано от поколения секретна номенклатура, докато пристигнахме в конната база "Нов век". Към 19 ч. в снежна вечер не можеш да очакваш на такова място да има оживление. Но имаше.
Във ветеринарната лечебница
преглеждаха бронхиалния тракт на един кон;
в климатизирания център за обездка беше не кой да е, а самият председател на Руската федерация по конен спорт Анатолий Меркулов, който направляваше конете за рутинна тренировка (както стори миналата година принцеса Ан**); час и половина по-късно в клубния ресторант Путин се изфука с бутилки арманяк от 1888 г. и покани гостите да опитат консервираните гъби, с чието приготвяне той е добре запознат.
Останалата Русия не одобрява това. След две десетилетия свобода на изразяването и придвижването,
руснаците все още очакват да заживеят нормален живот,
за който копнеят. Мнозина се отказват от чакането. Частна анкета сред 5000 студенти в Московския държавен университет установява, че 80 на сто желаят да напуснат страната. И че не са чак толкова патриотично настроени. Изтичането на капитал се удвои през тази година от 34 на 70 млрд. долара. Даже ако цената на суровия петрол удари 125 долара на барел, от страната пак ще излизат повече пари, отколкото влизат. Парите (като процент от БВП), които напускат Русия, са четири пъти повече от тези, които влизат в нея.
Това ни казва всичко, което искаме да знаем за Русия през следващите 12 години управление на Путин.
Путинизмът - селективната автокрация, която той създаде, е гигантски битпазар. Сегашната тарифа за губернаторски пост е 50 млн. долара, а 500 хил. долара струва постът на бюрократ от среден ранг.
Никак не е чудно, че когато дойдат на власт, тяхната задача е да си възвърнат инвестицията с добавка. Има и почтени губернатори - групата видя как един от тях работи ефективно за привличане на чуждестранни инвестиции в Калуга, южно от Москва. Обаче системата за пряко назначаване на губернаторите е прогнила. Путин не се старае да крие, че презира алтернативата - свободни избори за губернатори. Наблюдатели казват, че
той питае патологична омраза към демокрацията.
За да подчертае своето презрение, той трябваше сега, за втора поредна година, да разкаже историята за един избран губернатор, който се измъкнал през задната врата, вместо да се изправи пред гневната тълпа след бедствие в района.
В интерес на истината трябва да кажем, че Путин губи точки и когато е подложен на подигравки. И това, както сочат анкетите, ще се случва все по-често.
Причината не е само в това, че личната марка на Путин е остаряла. Популярността на цялата клика от Санкт Петербург около него също намалява. Партията на създадените от него апаратчици "Единна Русия" ще съумее - честно или нечестно, но по-скоро нечестно - да спечели необходимия процент на парламентарните избори в неделя. Миналия път студенти в района на Москва били уведомени от преподавателите си, че трябва да донесат дигитални снимки на изборните си бюлетини, ако искат да получат правилните оценки на изпита - това е един от многото примери за варианта "гласувай рано, гласувай често".
Обаче партията е крехък инструмент на властта, защото не представлява никого освен себе си.
Проблемът на Путин не е да остане във властта. Тя го изоставя -
без всичките тези съперничещи си боляри, но с непокътнато негово богатство. Да съкруши заявките на политически нищожества като Дмитрий Медведев е детска игра за него. Да стои постоянно нащрек в епицентъра на конкуренцията между приватизираните държавни органи, държейки в куфарчето търговските тайни на съперниците си, е друга досадна работа. И единственото нещо, което го вкаменява, е автентичното политическо несъгласие, което той не може да контролира.
Руснаците не се стремят към нова революция. Нагледали са се на такива през живота си. Но те виждат по-ясно от всеки чуждестранен експерт колко склерозирала е Путиновата система на ръководство чрез "ръчно управление". Няма никой на руля. Той е съвсем сам. Подобен тип правителство няма никаква реална власт.
-----
* Алюзия за албума Magical Mystery Tour на "Бийтълс" - бел. прев.
** Принцеса Ан е дъщеря на британската кралица. Известна е с постиженията си в конния спорт; участвала е в Олимпийски игри - бел. прев.
