Ри истрационният номер
на колата на Юнус Данасиоглу има празна
синя ивица, която очаква звездите на
ЕС, като тези на автомобилните номера
от Ирландия до България. Единствената
разлика е, че той я е покрил с бяло-червеното
турско знаме с полумесец и звезда.
"Какво мисля за ЕС?
Направете Истанбул столица на Европейския
съюз и тогава ще го подкрепя", заявява
20-годишният младеж.
Според младият
таксиметров шофьор е по-важно да се
гордееш с турските си корени, отколкото
да се правиш на европеец.
Проучванията показват,
че голяма част от турското население е
на същото мнение. Това е лоша новина за
и без това проблематичното приемане на
Турция.
Изследване през май
сочи, че младите турци, някога смятани
от турските политици за най-големият
актив на застаряваща Европа, са групата,
сред която е най-мощно противопоставянето
на присъединяването към ЕС.
Евроскептицизмът е
най-разпространен сред нашата младеж,
подчертава Йълмаз Есмер, професор по
политически науки в университета
"Бахчесехир".
Според негово изследване
32% от младежите са против присъединяването
към европейската общност, повече
отколкото сред всяка друга възрастова
група.
Над половината от
72-милионното население на Турция е под
30-годишна възраст и това съотношение
ще се увеличава през идните 20-25 години.
Нашата младеж изглежда
по-малко ориентирана към Запада,
по-националистична и религиозна,
отколкото възрастните турци, което се
дължи на училищата и учебниците в Турция,
смята Есмер.
Военният преврат през
1980 г. пренаписа много от правилата за
турската образователна система. Ролята
на военните в програмата нарасна,
религиозното обучение беше регламентирано,
което помогна за преминаването му под
държавен контрол.
Младите турци страдат
най-много и от дълбоката рецесия.
Икономиката се сви с 13,8% в първата четвърт
на годината и близо 25 на сто от младите
са безработни.
Въпрос на доверие
За
разлика от другите кандидатки за ЕС,
особено страните от бившия комунистически
блок, където младежта гледа на Общността
като начин за скъсване с миналото,
младите турци е по-вероятно да искат да
видят как Турция се справя сама.
Образователната
система, критикувана за затвърждаване
на национализма и религиозното
самосъзнание, съдържа часове по национална
сигурност, преподавани от военни офицери,
както и религиозно обучение, фокусиращо
се почти изцяло върху сунитския ислям.
Турските учебници също
са обвинявани за национализма със своите
разкази за войната за независимост, при
която турски войници са се били с
италиански, френски, британски и гръцки
сили, за да си върнат бившите територии
на Османската империя.
Според 20-годишният
Алп Аслан, който смята да учи за строителен
инженер, това все още е въпрос на доверие
за Турция.
"Не мисля, че много
млади хора вярват на ЕС, защото това са
същите държави, които са се опитали да
заграбят части от родината ни преди
няма и 100 години".
Много от младите турци
са станали политически съзнателни не
по време на годините на ентусиазъм към
ЕС, които доведоха до откриването на
преговорите за присъединяване в Анкара
през 2005 г., а в последвалата атмосфера
на "умора от разширяването", при
която някои членове на ЕС дискредитираха
идеята за турско членство.
Френски и германски
лидери искат "привилегировано
партньорство" с Турция, вместо
пълноправно членство. В страна, където
99% от населението са мюсюлмани, медиите
представят това като анти-турски
настроения и двойни стандарти.
"Вече сме дали
толкова много на ЕС като реформи, а все
още не сме видели нищо в замяна. Франция
и Германия не ни искат и никога няма да
ни искат", убеден е Аслан, както и
много от връстниците му.
Брюксел иска от Турция
да ограничи властта на армията, да
подобри свободата на словото, да даде
повече права на малцинствата и да приеме
и приложи 80 хил. страници европейски
закони и разпоредби - от опазването на
околната среда до безопасността на
храните. Тези реформи са тежки и изискват
продължителна подкрепа от общественото
мнение.
Начин за прогрес
Подкрепата за ЕС е
все още висока сред тези, които видяха
насърчаваните от ЕС реформи в относително
бедната и консервативна страна като
начин за демократичен прогрес.
"Искам Турция в
ЕС, защото страната има да измине много
път, преди да се научи да се справя с
малцинствата и свободата на речта и
мисълта", категоричен е 24-годишният
Хайри Инсе, студент по социални теории
в истанбулския университет "Билги".
Според Айген Айтак от
Програмата за развитие на ООН, написал
доклад за турската младеж миналата
година, без спешни инвестиции в турската
образователна система, условията, които
допринасят за нарастването на национализма,
анти-европейските настроения и
безработицата сред младежта ще се
задълбочат през идните години.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
