Турция отбеляза тъжна годишнина - 50 години откакто кандидатства за член на ЕС. Някои ентусиасти се надяват обаче, че последната договорка за газопровода "Набуко" може да ускори напредъка на Анкара към ЕС, пише EUObserver.com.
В петък евразийската страна с население 74 млн. души отбеляза 50 години от подаването на първата официална молба за членство в ЕС, който тогава се нарича Европейска икономическа общност.
На същия ден през 1959 г. премиерът на Турция Аднан Мендерес отправя първото искане за членство в икономическия блок, включващ тогава шест страни: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. Блокът е създаден само две години по-рано.
Молбата на Анкара за членство изпревари тези на много други страни, които в момента са едни от най-важните членове, например Великобритания или Испания. Тя обаче се придвижва с невероятно бавна скорост успоредно с появяващите се наново съмнения.
Отначало ЕИО отхвърли молбата на Турция. През 1963 г. обаче двете страни постигат споразумение, което споменава изгледите за членство на Турция. Но на Анкара й отнема 40 години да получи официален статут на кандидат за член и повече от шест години, за да започне същински преговори за присъединяване през 2005 г.
Нашата страна повече няма да толерира губене на време и забавяния, каза главният преговарящ с ЕС на Турция Егемен Багъш по повод годишнината. По думите му тя "не е повод за празнуване".
Трябва да се поучим от миналите грешки, да изпълним задълженията си и да постигнем целта за пълно членство колкото може по-скоро, добави той, подчертавайки решителността на Анкара да продължи по пътя на реформите.
След четири години преговори за присъединяване Турция е отворила 11 глави от общо 35.
От началото процесът на отваряне и временно затваряне на главите по преговорите беше спрян заради разногласията с Кипър.
Спорът между двете страни датира от времето на турската инвазия в Кипър през 1974 г. Сега Анкара има войници в северната част на острова и е единствената страна, която признава съществуването на държавата на кипърските турци.
През 2006 г. ЕС реши да блокира осем преговорни глави заради неизпълнението от Анкара на обещанията във връзка с Кипър и по-точно заради отказа да разреши достъпа на кипърски кораби и самолети в турските пристанища и въздушно пространство.
Неотдавна Никозия отказа да одобри затварянето на глава "Енергетика" на Турция заради действията на Анкара, насочени против кипърските усилия да използва енергийните източници по южните брегове на острова.
По ирония на съдбата Турция е смятана за ключов съюзник, който може да помогне за премахване на енергийната зависимост на блока от Русия.
На 13 юли премиерите на Турция, Румъния, България, Унгария и Австрия подписаха междуправителствено споразумение за изграждане на газопровода "Набуко".
Проектът, подкрепян от ЕС и САЩ, трябва да разнообрази доставчиците и маршрутите на газ за Европа, като пренася газ от Ерзурум в Турция до Баумгартен в Австрия.
На церемонията по подписването председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу намекна, че газопроводът може да подобри шансовете на Турция.
Вярвам, че с доставката на първите количества газ, която според някои експерти ще стане много скоро, към 2014 г., това споразумение ще отвори вратата към нова ера между Турция и ЕС, каза Барозу и добави: тръбите може да са от стомана, но "Набуко" ще циментира връзките между нашите народи.
Някои турски експерти обаче предупреждават, че подобни надежди в Анкара може да се окажат нереалистични.
"Има много държави, с които ЕС има постоянни търговско-икономически отношения, но все пак не им дава никаква надежда за членство. Мисля, че би било грешно да се прави директна връзка между "Набуко" и ЕС," каза Емре Изери, преподавател в университета Кадир Хас, коментира ежедневникът "Тудей'с заман".
