Турция по пътя към ЕС

Турция подава първата си официална молба за членство в Европейския съюз още през 1959 г.

Понастоящем южната ни съседка все още е кандидат-членка, пише на сайта си "Дойче веле", като предлага някои нови данни за страната.

След тежката икономическа криза от 2001 г. Турция бележи между 2005 и 2008 г. икономически ръст от 7%.

Инфлацията е сведена от 68% на 10% за 2009 г., а през януари 2009 г. безработицата е 15,5%, което е рекордно ниво в историята на страната.

В момента особено засегната от кризата е индустрията, работеща за износ, чиито продажби са се свили с една четвърт.

Най-вече в западна Турция индустрията (текстилна, машиностроене и елекроуреди) произвежда близо една трета от БВП, а 60% е от сектора на услугите.

По данни на Световната банка все още над 40% от работещите в Турция са в селското стопанство. Инфраструктурно по-слабо развитите източни и югоизточни региони са предимно аграрни.

Боричканията за властта все още са сериозна пречка за реформите в Турция

През 2007 г. конфликтите между проевропейски ориентираното правителство и по-скоро плашещата се от Европа опозиция, състояща се от националистически сили и части от държавната бюрокрация, ескалираха.

Турският Конституционен съд (КС) се занима със забраната на правителствената партия, а възможният избор на политик от нея за президент предизвика заплахи за преврат от страна на генералния щаб.

Ислямско-консервативната управляваща партия бе обвинена в подкопаване устоите на турската светска държава.

Реформи като облекчаването на строгата забрана за носене на забрадки в университетите бяха прицел на критиките, макар и да бяха в пълен унисон с реформаторския курс на ЕС.

И заплануваната демилитаризация на държавните институции е част от сложните причини за политическото напрежение. Ситуацията деескалира след като Абдула Гюл бе преглътнат като президент на страната, а КС отхвърли забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Турция и ЕС

Турското правителство напоследък разработи програма за напасване към ЕС, придружавана от програма за вътрешно-политически реформи. Освен това понастоящем турците обсъждат оживено разрешаването на кюрдския проблем.

Комисията на ЕС призна през 2004 г., че Турция изпълнява критериите от Копенхаген, т.е. приема се, че в страната са налице институционални демократични структури и съвместимо с правата на човека законодателство.

По отношение съблюдаването на човешките права на практика обаче все още се констатират тежки дефицити.

В края на 2006 г. Съветът на Европа реши да замрази преговорите по осем от 35-те глави, защото Турция продължава да отказва да разпростре митническия съюз с Евросъюза и върху държавата членка на общността Кипър.