Трудна среща на лидерите на ЕС в Брюксел

Срещата на върха на ЕС днес и утре в Брюксел ще изправи 27-те лидери пред два от най-любимите им проекта - реформите в институциите и климатичните промени, в безпорядък, посочва ДПА.

Плашещо неясно формулираният проект за общите заключения от срещата, който беше договорен от дипломати и който трябва да послужи като база за обсъжданията между държавните и правителствените ръководители, дава малко надежда за пробив.

Дипломати казват, че вероятно най-подробно ще бъде разнищван въпросът колко пари да отпусне ЕС на най-бедните страни в света, за да им помогне да смекчат климатичните промени и да се приспособят към тях.

Европейската комисия смята, че данъкоплатците от ЕС ще трябва да предоставят до 15 млрд. евро годишно до 2020 г. на развиващите се страни. Но разногласията как да се разпредели сумата между страните членки се превърнаха в ужасна пречка.

Източници, близки до преговорите, казват, че лидерите може да постигнат компромис как да разпределят плащането на сумата, но едва ли ще дадат знак колко голяма ще е тя.

Лидерите ще трябва също да намерят начин да убедят евроскептичния президент на Чехия Вацлав Клаус да ратифицира Лисабонския договор, ако чешкият конституционен съд му позволи.

Чешкият парламент вече одобри договора, но Клаус още не го е подписал. Служители в Брюксел намират за "дразнещо" неговото искане за гаранции, че договорът няма да позволи европейски съдилища да атакуват законите от времето на Втората световна война, позволили да бъдат изгонени от Чехословакия етническите германци.

Както се изрази един дипломат в навечерието на срещата: "Чешкото ратифициране не е въпрос с особено повишена трудност".

Очаква се лидерите да преодолеят съпротивата на Клаус, като му предложат изключване на Чехия от хартата за основните права.

Създава се общото впечатление, че тези дни над Брюксел тегне безизходица. Но настоящата икономическа криза и "чешкият проблем", както с досада го определят дипломати, не са единствените причини.

Аналитици казват, че безизходицата се дължи и на трудностите, които движещите сили на ЕС - Германия и Франция, изпитват в изработването на общо виждане в каква посока да поеме съюзът.

Неангажираността на Германия напоследък към делата на ЕС отчасти се оправдава с парламентарните избори - новата коалиция на християндемократи и свободни демократи ще направи днес в Брюксел международния си дебют.

Френският президент Никола Саркози същевременно е зает с обвиненията в шуробаджанащина заради неговия син Жан.

"Германия и Франция като че ли искат да изградят по-силна Европа, но не са съвсем наясно какво да направят", казва Хюго Брейди, аналитик от базирания в Лондон Център за европейски реформи.

Експерти посочват също липсата на истински симпатии между германския канцлер Ангела Меркел, която не си поплюва, и превзетия френски президент Саркози. Двамата лидери дадоха надежди за ново начало, като се видяха снощи в Париж в навечерието на срещата на върха.

Досегашната липса на движеща сила постави настоящото председателство - Швеция, в трудна позиция. Сякаш предчувствайки разочарование, шведският премиер Фредрик Рейнфелд навъсено изключи във видео интервю възможността срещата на върха да продължи по-дълго от предвиденото.

Очакванията бяха още повече попарени от факта, че италианският премиер Силвио Берлускони отмени участието си в срещата заради заболяване от скарлатина.

Лидерите от ЕС явно не се готвят за съдбовна среща и вече се заговори за извънредна среща на върха през ноември.

Според първоначалните планове на ЕС днес и утре трябваше да се обсъжда преди всичко кой да бъде избран на ключовите постове, създадени с Договора от Лисабон.

Тони Блеър остава начело на състезанието за поста президент на Европейския съвет, нещо като генерален секретар на ЕС. Но бившият британски премиер няма подкрепата от по-малките страни в съюза, които се страхуват, че техните тревоги ще бъдат пренебрегвани от една суперзвезда "Г-н Европа" с признати позиции във Вашингтон и Пекин.

Такива страни биха предпочели по-скоро един по-скромен посредник като премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и със значително влияние като председател на Еврогрупата. Тази неофициална в момента  организация ще получи официален статут съгласно Лисабонския договор.

Много имена се споменават във връзка с втория важен пост, създаден от договора - на външен министър на Съюза. Сред тях са имената на външните министри на Великобритания, Швеция и Франция, както и на комисаря по разширяването Оли Рен от Финландия.

Дипломати твърдят, че лидерите ще обсъждат надълго и нашироко новите постове, но няма да вземат решения за назначения. Това е така, защото Клаус няма право да подпише договора, докато чешкият конституционен съд не се произнесе по неговата съвместимост с конституцията - нещо, което няма да стане поне до вторник.