Те отложиха ключовия дебат за квотите за емисии на парникови газове, струващи милиарди евро.
Споразумението предвижда ЕС да съкрати вредните си емисии с 80-95% до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г., каквато бе препоръката на експерти от ООН.
Тази задача ще бъде изпълнена обаче само ако други развити икономики положат същите усилия, тъй като се разглежда в контекста на необходимите съкращения от развитите страни като група.
Освен това за първи път ЕС настоява до 2020 г. страните по света да намалят вредните емисии от самолети и кораби със съответно 10 и 20 на сто, в сравнение с нивата от 2005 г.
В споразумението се подчертава, че ЕС не възнамерява да внася едностранни ограничения в авиационния и корабоплавателен сектор, тъй като позицията на блока е изготвена само за целите на преговорите.
Разногласия между Изтока и Запада осуетиха по-рано споразумение между министрите на финансите от ЕС за финансирането на борбата с климатичните промени.
Девет страни, сред които България и Румъния, се противопоставиха на идеята, че финансовият принос в ЕС трябва да бъде разделен между страните според формула, основаваща се на парниковите емисии и богатството им.
Полша, Словакия, Унгария, Латвия, Румъния, България, Литва, Словения и Чехия заявиха също така, че първоначалните вноски в помощ на развиващите се страни за борба с глобалното затопляне трябва да стават "на доброволен принцип".
Сега работата трябва да бъде свършена на срещата на държавните глави на страните от ЕС следващата седмица в Брюксел, посочи европейски дипломат, цитиран от Ройтерс.
Помощта от богатите страни стана ключов спорен въпрос в подготовката на срещата в Копенхаген през декември, когато трябва да бъде изработен нов договор за борба с климатичните промени, който да замени Протокола от Киото, чийто срок на действие изтича през 2012 г.
Източник: БТА
Последвайте ни
