На 7 юли 2005 г. три родени на Острова млади мъже взривиха едновременно бомби в лондонското метро. Час по-късно четвърти мъж взриви бомба в автобус на "Тависток скуеър".
Те убиха общо 52-ма души, раниха още повече и страната тепърва започна да осъзнава, че един проблем, който тя дълго време бе изнасяла в чужбина, е намерил пътя към дома.
Въпреки че на 7 юли бе първият случай, в който джихадисткият тероризъм стъпи на британските улици, това не бяха първите улици, на които родени във Великобритания мъже сеят терор.
Две години преди това двама млади британци влязоха в бар "Майк'с плейс" в Тел Авив и извършиха самоубийствен бомбен атентат.
Почти десетилетие преди 7 юли, през 1996 г., мъжът, смятан за първия британски атентатор самоубиец, загина в Афганистан, самовзривявайки се срещу противници на талибанските сили, в чиито редици се биеше.
Към 2005 г. израснали във Великобритания джихадисти се биеха по цял свят, пришпорвани от радикални духовници у дома, подкрепяни от британски мрежи и допуснати да действат от едно правителство и тайни служби, които смятаха, че това е чужд проблем.
Бяха нужни 10 години на Великобритания да екстрадира във Франция алжиреца, обвинен за бомбения атентат в парижкото метро през 1995 г.
Страната се беше изнежила и станала притегателно място за чуждестранни джихадисти, както и
развъдник на домашно отгледана радикализация
По повод днешната годишнина Центърът за социална кохезия публикува тази седмица изследването "Ислямският тероризъм: британските връзки".
Трудът от 500 страници цели да направи преглед на всички вдъхновени от исляма терористични прояви и нападения през последното десетилетие.
Той разглежда и обхвата на терористичните заплахи в света от 1993 г. насам, които са свързани с Великобритания и са вдъхновени от ислямизма, изброявайки чуждестранни бойци и случаи на екстрадиция, както и осъдени в чужбина британски граждани.
Изследването представя времево развитие на джихада, списък на основните мрежи и анализ на данните, което дава най-точната възможна картина за нещата, които съставят склонния към насилие британски ислямист.
Експертът по въпросите на тероризма Марк Сейджман вече каза, че "това ще стане задължителната референция за всяко бъдещо изследване на британския неоджихадистки тероризъм".
Това обаче е труд, който нито вътрешното министерство, нито прокуратурата, нито друг правителствен орган е намерил време да изготви.
Противно на правителствените твърдения, има много ясни индикатори какви са отличителните характеристики на
средния индивид, обвинен във вдъхновено от ислямизма закононарушение
Както сочат профилите от 127 присъди и нападения, огромното мнозинство (96%) са мъже, 68% са под 30-годишна възраст, 32% от осъдените имат връзки със забранени организации - от които 14,5% с "Ал Кайда", а 15 - със сега забранената организация "Ал Мухаджирун", и 31% са посещавали терористични лагери за обучение в чужбина.
Представата, че липсата на перспективи и образование, както и бедността, са утежняващ фактор, не се подкрепя от изводите на изследването.
Най-малко 31 на сто от осъдените за свързани с екстремизма закононарушения в даден момент са посещавали университет или институт за по-висша степен на образование.
Сред тях има хора, които са посещавали някои от най-добрите ни висши учебни заведения, както ни припомня коледният бомбаджия, следвал в Лондонския университетски колеж.
Представата, че на един терорист не може в известна степен да се изготви расов профил, също е погрешна. Правителството не трябва да игнорира някакви факти, защото са неприятни.
Почти половината от осъдените са с произход от Южна и Централна Азия
(46%) - макар че това е по-малко от процента мюсюлмани във Великобритания с такива корени.
Пламенните защитници на джихадистите обаче често се опитват да твърдят, че профилирането е контрапродуктивно. Всъщност, то може да е даже много продуктивно като елемент от полицейското наблюдение.
Разследването на комисията по разузнаване и сигурност на атентатите от 7 юли, публикувано през май м.г., обърна внимание върху липсата на база данни като тази, която изготвихме, заключавайки:
"Комисията е едновременно разочарована и загрижена, че толкова проста и същевременно изключително важна част от доказателствената база като успешното осъждане на терористи не само не е била използвана, а дори не е била в наличност."
Може да има много причини за това недоглеждане, не на последно място това, че правителството сега е заето с опитите да се справи с проблема, който то допусна да се разрасне без пречки години наред.
Но може и да е защото след бомбите от 7 юли в британското политическо тяло се прокрадна
фатално нежелание да борави с факти и неприятни истини
Усилията на службите ни за сигурност са изключително успешни - след 11 септември 2001 г. почти всяка година се осуетява мащабен заговор - но в политическо отношение политиката на тази страна за справяне с радикалния ислям се е отклонила ужасно встрани и всъщност е възможно да трупа проблеми за в бъдеще.
Това започна с Тони Блеър, който непосредствено след лондонските бомбени атентати заяви, че ще промени "правилата на играта". Правилата обаче не се промениха.
Блеър можеше да използва тази възможност, за да изгони чуждестранни духовници, да преследва и затваря хора, които са посещавали терористични лагери за обучение, и да започне да обяснява не как хората биха могли да разберат по-добре исляма, а как ислямът трябва да разбере по-добре Великобритания.
Вместо да изтъкнат значението на ценностите ни и да заявят, че начинът ни на живот не е тема за преговори, Блеър и колегите му третираха радикализацията на младите мюсюлмани като богословски въпрос.
Чрез стратегията "Превенция" милиони лири бяха налети в програми, целящи да насърчат различна версия на исляма от тази на някои радикални идеолози.
Пари обаче се харчиха за прояви, на които се изказваха радикални проповедници, имаше подкрепа и за дейността на организации, свързани с групировки като радикалните Мюсюлмански братя.
В много случаи и тук, и в чужбина правителството реши да се съюзи
с тези, които бяха политически опоненти на въоръжени организации, но самите те се противопоставяха на насилието само в определен контекст.
Според службите за сигурност над 2000 души във Великобритания представляват терористична заплаха. През март 2005 г. се смяташе, че на Острова се намират около 200 агенти на "Ал Кайда".
През януари тази година равнището на заплаха от тероризъм бе повишено от "съществено" на "сериозно", което означава, че възможността за нападение е "силно вероятна".
Нашата полиция и тайни служби продължават да работят неуморно да предотвратяват реални нападения и постигат забележителни успехи. През последните пет години обаче основните политически партии се провалиха в главната си задача, която би трябвало да е защита на британските ценности.
Депутати, които са правили откровени изказвания, са били смълчани или порицани от партиите си. Гласовити критици на радикалния ислям са били маргинализирани или игнорирани. Високопоставени официални представители на органите за борба с тероризма ясно дадоха да се разбере, че
въпросът е "кога", а не "дали" ще има нов 7 юли
С влизането в диалог с екстремисти и маргинализирането не само на прогресивните мюсюлмани, но и на водещите настроения в британското общество правителството силно допринесе за натрупването на далеч повече проблеми за в бъдеще.
В дългосрочен план дали е по-добре Великобритания да се ислямизира или ислямът да се британизира? Всяко правителство, заслужаващо да управлява Великобритания, би трябвало да е в състояние ясно да отговори на този въпрос.
*Дъглас Мъри е директор на Центъра за социална кохезия
Великобритания отбеляза днес без официална церемония петата годишнина от самоубийствените бомбени атентати, съобщиха Асошиейтед прес и Би Би Си. Това решение бе прието със съжаление и разочарование от някои от семействата на загиналите.
На мемориала за жертвите в Хайд парк бяха положени венци от името на премиера Дейвид Камерън и кмета на британската столица Борис Джонсън. Самите те обаче не присъстваха.
Оцелели и роднини на жертвите поставиха цветя пред 52-та стълба, издигнати, за да напомнят за убитите, които бяха почетени също с минута мълчание.
Източник: в. "Дейли телеграф", превод: БТА
Последвайте ни
