Н е трябва да се страхувате от Русия, заяви руският президент Владимир Путин в пространно интервю за италианския в. "Кориере дела сера", публикувано в платеното му електронно издание и цитирано от Ройтерс.
„Идеята, че един един ден Русия би могла да атакува НАТО е една лишена от смисъл идея, идея, която няма никакво основание”, заяви Путин. „Може би някой е заинтересован да подхранва тези страхове. Може би САЩ искат да избегнат сближаването между Европа и Русия. Искам да ви кажа, че
не трябва да се страхувате от Русия”,
подчерта руският държавен глава.
Той припомни, че военните разходи на САЩ са по-големи от военните разходи на всички страни по света взети заедно. „Разходите на САЩ за отбраната са 10 пъти по-големи от тези на Руската Федерация. Русия на практика няма вече военни бази в чужбина. Нашата политика няма глобален, нападателен или агресивен характер”, каза Путин.
Той припомни, че Русия е закрила базите си зад граница, в това число в Куба и Виетнам и на други места и е оставила само бази в Таджикистан и Киргизстан, важни в антитерористичен план, както и в Армения, където руско военно подразделение изпълнява определена стабилизираща роля в региона и не е насочено против никого.
„НАТО обаче се приближава до нашата граница”,
посочи Путин и изтъкна като пример, че близо до бреговете на Норвегия има американски подводници, разположени за постоянно там. „Само за 17 минути една ракета, изстреляна от тези подводници, може да достигне Москва”, каза Путин.
„Да не би да искате да кажете, че ние сме тези, които се държат агресивно? Ние не се придвижваме никъде. Инфраструктурата на НАТО се доближава до нашите граници”, каза руският президент. Той припомни, че още преди кризата в Украйна през 2014 г., напрежение между Москва и Вашингтон беше забелязано през далечната 2001 г., когато Джордж Буш-младши взе решение за подновяване на проекта за противоракетен щит в Европа.
Путин припомни, че Барак Обама е променил проекта, но все пак го е потвърдил значително. Като пример за друг знак за напрежение между Вашингтон и Москва преди украинската криза Путин посочи решението на САЩ по времето на Буш-младши да се изтегли едностранно от споразумението за противоракетна отбрана, което е крайъгълен камък, на който се основава голяма част от международната система за сигурност.
„Москва се ограничава да отговаря на заплахите”, посочи Путин. „Ние правим това по един ограничен начин, но все пак по такъв начин, че да гарантираме сигурността на Русия.
Да не би някой да си мислеше, че Русия ще се разоръжи едностранно?”,
попита той.
За отношенията с Европа
„Москва никога не се е отнасяла към Европа като към любовница, тя е предлагала на Европа сериозни отношения”,
заяви руският президент. Така той отговори на въпрос на изданието дали отношенията между Русия и ЕС приличат на изоставена от любовника си любовница. Когато чу този въпрос, Путин се пошегува, че той придобива италианска специфика.
„Сега имам впечатлението, че Европа сякаш се стараеше да изгради с нас отношения на материална основа и изключително в своя полза”, каза Путин и като пример посочи Третия енергиен пакет и недопускането на руски стоки, свързани с ядрената енергетика, на европейския пазар, както и нежеланието да се признае законността на действия на Москва и нежеланието да се сътрудничи с интеграционните обединения в постъветското пространство.
„Когато страните от ЕС се интегрират, това е нормално. Но когато ние в постсъветското пространство направим същото, то тогава се опитват да обяснят стремежите на Русия да създаде някаква империя. Не разбирам защо има такъв подход”, каза Путин. Той напомни за идеята за създаване на единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, която Русия поддържа.
За Украинската криза
„Ако Украйна се включи в енергийната система на Европа, това би могло да коства на Русия 8-10 милиарда евро за преустройство на своята енергийна система”, заяви Путин . „От Украйна не се изисква да стане част от енергийната система на Европа, но това се разглежда като възможност”, каза още той.
Говорейки за украинската криза президентът припомни началото ѝ.
Бившият президент на Украйна Виктор Янукович каза, че трябва да помисли относно подписването на договора за асоцииране на Украйна с ЕС и може би да се внесат някакви изменения в него, да се проведат консултации с Русия в качеството ѝ на основен търговско-икономически партньор на Украйна.
В тази връзка или под този предлог започнаха безпорядъците в Киев. Те бяха активно поддържани и от нашите европейски партньори, и от нашите американски партньори. После дойде превратът – едно абсолютно противоконституционно действие.
„Ние имаме пазари за Украйна, но в едностранен план много неща бяха прекратени от украинска страна”,
констатира Путин.
Той посочи конкретен пример. Руските бойни вертолети на 100% са разчитали на украински двигатели. Но доставките били прекратени от страна на Украйна. Русия тогава построила един завод в Санкт Петербург и сега ще построи втори завод. А пък Украйна не можела да изнася тази своя продукция нито в Италия, нито във Франция, нито в Германия, където никой няма нужда от такива украински двигатели.
Положението на Гърция
Относно положението на Гърция, президентът на Русия заяви:
„Не бива да се гадае на кафе за бъдещето на Гърция.
ие развиваме с Гърция отношения, независимо от факта че тя е член на ЕС и на НАТО, или от факта че е част от еврозоната.
Имаме с тази страна исторически връзки, които са много близки и които са отношения на добро партньорство. Но е суверенен избор на гръцкия народ дали да остане в дадени съюзи или зони. Не знаем какво ще се случи в бъдещето, ето защо не можем да гадаем по утайката на кафето какво ще е бъдещето на Гърция”.
За липсващите западни лидери на 9 май в Москва
Путин взе отношение и по въпроса с липсващите западни лидери на честванията на 9 май в Москва. „Главните герои на честванията на 70-ата годишнина от Победата на Русия във Великата отечествена война, състояли се на 9 май в Москва, бяха ветераните.
Тези лидери имаха правото да решават дали да дойдат в Москва или да не дойдат”,
припомни Путин. Той добави, че войната е една от най-трагичните страници в историята на Русия и на света.
„Когато ние отбелязваме такива празнични и едновременно тъжни дни, ние очевидно мислим за поколенията, които ни гарантираха свобода и независимостта, като разгромиха нацизма. Мисля, че никой няма правото да забравя тази трагедия на първо място защото трябва да гарантираме, че нищо подобно няма да се повтори”, на мнение е лидерът на Руската федерация.
Той предупреди, че не говори празни приказки, защото днес има хора, отричащи Холокоста, както и хора, които се опиват да изкарат нацистите и колаборационистите за герои.
„Тероризмът днес в много от своите проявления е сходен с нацизма”,
допълни Путин.
„Лидерите, които не дойдоха на 9 май в Москва, просто не съзряха отвъд трудната ситуация с международните отношения много по-сериозни неща, свързани не само с миналото, но и с необходимостта да се борим за нашето общо бъдеще”, каза Путин.
