Очаквано Жан-Клод Юнкер оглави следващата ЕК

Е вропейският парламент (ЕП) избра кандидата на Европейската народна партия (ЕНП) Жан-Клод Юнкер за председател на следващата Европейска комисия (ЕК).

Юнкер получи 422 гласа, при необходими 376 (50%+1 от евродепутатите). 250 депутати не подкрепиха кандидатурата, съобщи специалният пратеник на Vesti.bg в Страсбург.

Гласуването беше тайно.

Срещу тази кандидатура имаше много отпор и противоречия, но само две правителства изразиха резерви към нея. Това означава, че зад г-н Юнкер имаше голямо мнозинство, което доведе до неговата номинация и до одобряването ѝ с голямо мнозинство днес в ЕП, каза председателят на парламента Мартин Шулц.

Демокрацията означава, че

волята на мнозинството трябва да бъде уважавана,

продължи той.

След речта на г-н Юнкер днес в ЕП съм повече от убеден, че той е точният човек за този пост.

Юнкер беше предложен официално за председател на ЕК от Европейския съвет на 27 юни след безпрецедентно гласуване, поискано от Лондон, на което срещу кандидатурата му гласуваха само Великобритания и Унгария.

Преди днешното гласуване в ЕП обаче единствено ЕНП бе заявила категоричната си подкрепа за Юнкер. Социалистите и групата на АЛДЕ обявиха, че имат още условия към социалната и икономическата част на програмата му и ще решат как ще гласуват в зависимост от склонността на кандидата да се съобрази с техните изисквания.

Групата на Европейската обединена левица обяви миналата седмица, че приоритетите на Юнкер не съвпадат с нейните, особено по отношение на икономиката и в частност по преговорите за търговско споразумение със САЩ. Групата „Европа за свобода и пряка демокрация“ също декларира предварително, че ще гласува срещу Юнкер.

Преговорите за осигуряване на мнозинство на Юнкер продължиха до последно.

Бившият премиер на Люксембург и председател на Еврогрупата е отявлен застъпник на федерализма и на идеята за „силен Брюксел“, затова кандидатурата му беше посрещната на нож от Великобритания, която иска предоговаряне на отношенията си с ЕС.

Самият Юнкер заяви пред Групата на европейските консерватори, че не е привърженик на федерална европейска свръхдържава. „Независимо от това, което можете да прочетете в британската преса, аз не искам Съединени европейски щати. Не вярвам, че Европа може да бъде изградена против волята на националните държави“, каза той.

Защо е важен днешният избор?

Председателят на ЕК ръководи Комисията, която е изпълнителният орган на ЕС; дава политически насоки на работата ѝ, свиква и председателства заседания на еврокомисарите; води работата на ЕК по прилагане на европейските политики.

След като бъде избран, председателят на ЕК, заедно с Европейския съвет, изготвят предложение за състава на Комисията. Номинираните от своите държави за еврокомисари биват подлагани на писмена процедура за отговори по поставени от евродепутатите въпроси, а след това преминават и устни тричасови събеседвания в комисиите на ЕП.

Ако преминат тази част от процедурата успешно, кандидатите за еврокомисари подлежат на окончателно утвърждаване с гласуване в пленарната зала на парламента, което се очаква през октомври.

На 16 юли Европейският съвет ще заседава отново. На тази, определена като специална, среща държавните и правителствените ръководители от ЕС ще обсъдят резултата от гласуването днес и

номинациите за останалите висши постове в ЕК,

сред които и на върховен представител по външната политика и сигурността.

Според „ИЮ обзървър“ обаче те вероятно ще изберат само нов върховен представител на съюза по външната политика и сигурността, а решението кой да наследи Херман ван Ромпой като президент на Съвета на ЕС ще бъде отложено до есента.

Аштън и Ван Ромпой имат още пет месеца до края на мандата си, но наследниците на техните постове трябва да бъдат изслушани и от Европейския парламент и да бъдат гласувани с останалите нови комисари през октомври.

Политическият цвят на единия ръководен пост ще определи този на другия, тъй като дясноцентристите и лявоцентристите разделят постовете поравно. Например, ако италианският външен министър Федерика Могерини, която е смятана за топ кандидат, стане върховен представител по външната политика, президент на ЕС трябва да стане премиер от дясноцентристка партия.

Еврокомисарят по хуманитарната помощ Кристалина Георгиева също е спрягана за „добър компромисен кандидат“ за поста на Аштън, защото е жена, от Изток и с технократско, а не с политическо минало, писа „ИЮ обзървър“.