Б ългария да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и чрез осигуряване на по-ефективно подпомагане на минималните доходи, съобщи pariteni.bg.
Това е една от препоръките на Съвета на ЕС относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България.
Страната ни трябва да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез допълнително намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти с цел повишаване на ефективността, достъпността и капацитета на системата на здравеопазване.
Разходите за обезщетения за социална закрила в България са сред най-ниските в ЕС (18,3 % спрямо средната стойност за ЕС от 26,8 % от БВП през 2023 г.), особено за социално подпомагане, семейни обезщетения и обезщетения за безработица, се посочва в документа. Според него адекватността на минималния доход е доста под средната за ЕС (19,1 % спрямо 56,3% от прага на бедността през 2023 г.). Само 25,1% от краткосрочно безработните лица са получавали обезщетения през 2024 г.
Ограниченият капацитет на системата за намаляване на бедността подчертава необходимостта от подобряване на ефикасността, обхвата и ефективността. През 2024 г. социалните трансфери (без пенсиите) намалиха бедността само с 27,7%, което е под средното равнище за ЕС от 34,4%. Преодоляването на тези предизвикателства би допринесло и за подпомагане на възходящата социална конвергенция в съответствие с анализа на Службите на комисията на втория етап по държави въз основа на характеристиките на Рамката за социална конвергенция.
Енергийната бедност продължава да бъде структурно предизвикателство, като делът на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли, все още е над средния за ЕС. Въпреки че през 2023 г. България прие правно определение за енергийна бедност като част от реформа в рамките на ПВУ, тя все още трябва да идентифицира засегнатото население и да разработи ефективни и целенасочени схеми за подпомагане.
Системите за централно отопление в България често са в лошо техническо състояние и повечето от тях работят предимно с природен газ или въглища.
В България равнището на инвестиции в НИРД е много ниско и те не се разпределят по ефикасен начин, което води до ниско въздействие и ефективност, особено при публичните НИРД. През 2023 г. публичните разходи за НИРД бяха 0,28% от БВП спрямо средно 0,72% за ЕС. Освен това връзките между академичните среди и бизнеса остават ограничени. Последиците от ниското равнище на разходите за НИРД се влошават от това, че публичните средства биват разпределяни между много висши учебни заведения и научноизследователски организации. Тези слабости водят до ниски резултати в областта на иновациите, както е видно от ниския интензитет на патентите и по-ниския от средния за ЕС брой на научните публикации, цитатите и публично-частните съвместни научни публикации.
Затова от Съвета препоръчват страната ни да се бори с енергийната бедност чрез разработване на актуална информационна система за енергийно бедните и енергийно уязвимите домакинства и чрез подпомагането им с целенасочени мерки на политиката. Да насърчава мерки за енергийна ефективност в промишлеността.
Да насърчава въвеждането и внедряването на устойчив градски, публичен и железопътен транспорт, включително чрез ускоряване на развитието на необходимата инфраструктура. Да подобри управлението на водите и отпадъците чрез преодоляване на институционалните слабости и инвестиране в инфраструктура, така че да се гарантира устойчивото използване на ресурсите.
Друга препоръка е у нас да се засили основаното на компетентности преподаване и учене. Да се подобри качеството на преподаването чрез първоначално, непрекъснато и основано на потребностите обучение на учителите. България да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, включително за ромите и другите групи в неравностойно положение.
Да преодолее недостига на работна ръка чрез ефективно прилагане на мерки за повишаване на равнището на заетост на хората с увреждания, хората с по-ниско равнище на образование, ромите и неактивните лица.
Да се укрепи придобиването на умения с цел повишаване на конкурентоспособността и подпомагане на екологичния и цифровия преход.
