Ивицата Газа, където се опитваше да стигне международната флотилия, щурмувана от израелски командоси, е беден и пренаселен палестински анклав, контролиран от ислямистите от Хамас.
Близо 80% от населението на Газа зависи от чуждестранна помощ.
На тази тясна територия с площ от 362 кв. км (дълга 45 км, широка 6-10 км), разположена в края на Средиземно море, живеят 1,5 млн. палестинци. Това прави ивицата Газа най-гъсто населеното място в света.
Икономическата и хуманитарната ситуация там, която и без това беше доста нестабилна, се влоши още повече заради наложените санкции, след като Хамас със сила взе властта. Това сложи край на подялбата на властта в ивицата Газа през юни 2007 г. и движението на палестинския президент Махмуд Абас - Фатах, беше изгонено оттам.
Израел се изтегли едностранно от ивицата Газа през 2005 г. Сега територията обаче е под израелска блокада, включително по суша, като изключение се прави само за продукти от първа необходимост.
Въпреки напускането на около 8000-те израелски заселници, Израел запази контрола си върху въздушното пространство, териториалните води и трафика на стоки за анклава. Еврейската държава контролира и движението на хора.
Единственият достъп до територията, който не е контролиран от Израел, е пунктът Рафах на границата с Египет. Кайро обаче го отваря само епизодично. През януари 2008 г. стотици хиляди палестинци щурмуваха на практика южната граница на Газа, за да отидат в Египет да се снабдят с провизии.
Повечето от стоките влизат в ивицата Газа през контрабандни тунели, прокопани под границата на анклава с Египет. Но поради недостатъчното количество гориво прекъсването на електрозахранването, което се случва често, сериозно нарушава извършването на най-важните услуги.
Закупуването на бензин от бензиностанциите е ограничено.
Ивицата Газа беше опустошена от израелската офанзива от края на декември 2008 г. и началото на 2009 г., целяща да сложи край на ракетните обстрели оттам по територията на еврейската държава.
Тази операция отне живота на над 1400 палестинци, според палестински медицински източници. Тя приключи с разрушаването на много обществени и жилищни сгради.
Международната общност, която контактува само с палестинската автономна власт, изключва възможността помощта за възстановяването на Газа да минава през Хамас, докато палестинското движение отказва да признае Израел и да се откаже от насилието.
Този крайбрежен район, лишен от природни ресурси, страда и от хроничен недостиг на вода. В ивицата Газа на практика няма никаква промишленост.
Според официалните палестински статистики над половината от населението живее под прага на бедността, а 40% от хората в трудоспособна възраст са безработни.
Главната база на Хамас, град Газа, от март 2006 г. е и седалище на правителството на ислямисткото движение, съставено след победата му на парламентарните избори същата година. Палестинската автономна власт със своето правителство се е оттеглила на Западния бряг.
