След еврото, което бе застрашено от световния финансов срив и от дълговата криза на членки на еврозоната, заплаха надвисна и над втория голям интеграционен проекта на Европа - Шенгенската зона, пише "Икономист".
Причината е масираната миграция от Северна Африка след народните въстания, която подкопава от няколко месеца Шенгенското пространство за свободно движение на хора.
Но докато отговорът на вълненията в еврозоната означаваше "повече Европа", например по-голям фонд за спасяване на задлъжнели страни и по-строг надзор от Брюксел на националните икономически и фискални политики, реакцията към кризата с мигрантите представлява засега "по-малко Европа", отбелязва седмичното издание.
Като пример "Икономист" изтъква препирните между Италия и Франция за приема на тунизийските мигранти и се спира на италианско-френската среща на върха, която отправи призив за ревизиране на шенгенските правила, за да могат националните правителства по-лесно да въвеждат контрол по границите си "в случай на извънредни затруднения".
Но не само мигрантите от бедния свят предизвикват търкания в ЕС, посочва "Икономист".
Списанието припомня, че миналата година френският президент Никола Саркози е влязъл в остри сблъсъци с Европейската комисия за депортирането на източноевропейски роми.
Антиполските настроения се засилват в Холандия, която заплашва да изгони източноевропейците, които са били безработни повече от три месеца, допълва "Икономист".
Въпреки вярата на еврократите в облагите от трудовата мобилност, Германия и Австрия държаха до последно затворени пазарите си на работна ръка за новоприетите страни членки на ЕС, подчертава "Икономист".
На 1 май те трябва да отворят границите си за работници от осемте източноевропейски държави, които се присъединиха през 2004 г., но дошлите по-късно - България и Румъния - трябва да търпят ограниченията до 2014 г.
Списанието изтъква, че двете страни са държани извън Шенгенската зона най-вече по настояване на Германия и Франция, заради подозрения в корупция и рехав граничен контрол.
Еврозоната и Шенгенското пространство зависят от взаимното доверие. А то изисква всяка страна да поддържа публичните си финанси стабилни и да контролира границите си. Когато доверието се пречупи, интеграцията е в опасност, предупреждава "Икономист".
