Ние - журналистите, вероятно сме с твърде замъглен поглед след безсънната нощ, за да разберем цялото значение на случилото се преди броени часове в Брюксел.
Ясното е, че след дълги, трудни и злъчни преговори към 5 ч. тази сутрин ЕС се раздели по фундаментален начин.
В усилията си за стабилизиране на еврозоната Франция, Германия и още 21 страни решиха да създадат собствен договор, с който да наложат по-централизиран контрол върху националните бюджети.
Великобритания и още три страни решиха да не участват в него.
В идните седмици Великобритания може да се окаже дори още по-изолирана
Швеция, Чехия и Унгария искат време, за да проведат консултации с парламентите си и с политическите партии, преди да решат дали да се присъединят към новия съюз в съюза.
Така че две десетилетия след подписването на Маастрихтския договор, поставил начало на процеса към единна европейска валута, тектоничните плочи на ЕС се разместиха точно по границата, която винаги го е разделяла - Ламанша.
Изправена пред финансова криза, еврозоната трябва да се интегрира по-дълбоко и последицата от това е загубването на националния суверенитет за сметка на ЕС (или друга централна координираща организация).
Великобритания, която си гарантира формално неучастие в еврозоната, реши да остави останалите държави членки да следват пътя си.
Спорно е дали споразумението ще помогне за стабилизирането на еврозоната. Основният акцент в него е бюджетната дисциплина и строгите ограничения.
То прави малко за генерирането на пари в краткосрочен план за спиране на изтичането на суверенитет и не съдържа дългосрочна перспектива за съвместно емитиране на държавни ценни книжа.
Много ще зависи от това как ще отговори Европейската централна банка (ЕЦБ)
в идните дни и седмици. Заради противопоставянето на Великобритания остават някои съмнения дали и как "Евро-плюс" зоната ще има достъп до институциите на ЕС като Европейската комисия, която прави икономическите оценки и препоръчва действия, и Съда на Европейските общности, който Германия се надява да гарантира, че страните ще приемат подходящи правила за балансиране на бюджетите.
Но специално за Франция, която е на ръба да изгуби кредитния си рейтинг от три пъти А и сега е по-слабият партньор на Германия, това е славна политическа победа.
Президентът Никола Саркози от дълго време подкрепя създаването на по-малка, "същинска" еврозона без неудобните британци, скандинавци и източноевропейци, които обикновено водят по-либерална пазарно ориентирана икономика.
И той настояваше за управление на основата на междуправителствени споразумения, т.е. на лидерите, а не чрез наднационални европейски институции. Това би позволило на Франция и най-вече на Саркози, да увеличи максимално своето влияние. Саркози постигна съществен напредък и на двата фронта.
Президентът на Франция едва прикриваше усмивката си,
когато се появи пред журналистите в 5 ч сутринта, за да обясни, че постигането на споразумение, подкрепено от всички 27 държави-членки на ЕС се е оказало невъзможно заради противопоставянето на Великобритания.
"Не може да разполагате с клауза за неучастие, а след това да искате да участвате във всички дискусии за еврото, което не сте пожелали да въведете и което също така критикувате", заяви френският президент.
С присъединяването на Хърватия догодина ЕС продължава да се разраства, заяви Саркози.
"Колкото по-голяма е Европа, толкова по-малки са възможностите й за интеграция. Това е очевидна истина", допълни френският президент.
За Великобритания ползата от договорката в Брюксел е повече от ясна. Едва половин час след появата на Саркози, Камерън излезе от срещата, за да обясни действията си.
Британският премиер заяви, че е взел "трудно, но правилно решение" за британските интереси, особено за финансовия сектор. В замяна на съгласието си за промяна на договора за ЕС Камерън поискал редица предпазни бариери за Великобритания. След като не ги получил, използвал правото си на вето.
След дълго анализираната неяснота от негова страна за целите на Великобритания искането на Камерън се свело до протокол, който да гарантира, че Великобритания ще получи право на вето относно регулацията на финансовия сектор.
Британското правителство е убедено, че Европейската комисия, която обичайно е бастион на либерализма в Европа, издава регулации, насочени срещу лондонското Сити под влиянието на френския еврокомисар за вътрешния пазар Мишел Барние.
Още по-странното е, че въпреки обвиненията, че Брюксел се е прицелил в сърцето на британската икономика, почти всички нови правила, издадени до момента, са приети със съгласието на Великобритания (впрочем след остри задкулисни борби).
Тактически е странно също така да възприемаш позиция в защита на финансистите, които политиците, както от Великобритания, така и от останалите европейски страни, предпочитат да критикуват.
Камерън заяви, че е спокоен във връзка с опасността от разделение. ЕС винаги е функционирал на много скорости, каза Камерън и допълни, че е щастлив, че Великобритания е останала извън еврозоната и извън Шенгенското безвизово пространство. Според него животът в ЕС и особено на единния пазар ще продължи нормално.
"Пожелаваме им късмет, тъй като искаме еврозоната да разреши проблемите си, да постигне стабилност и растеж, от които всички европейски страни се нуждаят", изтъкна британският премиер.
Изпитите лица на европейските ръководители обаче говорят друго
23-те държави членки на новия пакт, ако работят заедно, могат да изпреварят по гласове Великобритания. Те, разбира се, са разделени помежду си. Но навикът им да работят заедно и да ограничават споразуменията с течение на времето неизбежно ще започне да натежава срещу Великобритания.
Саркози и германският канцлер Ангела Меркел изразиха желанието си еврозоната да работи във всички области, които обикновено са в полето на действие на всички 27 държави-членки, например регулирането на трудовия пазар и корпоративните данъци.
Великобритания може да приеме, че за Ситито ще е от полза, ако еврозоната приеме данък върху финансовите транзакции. Но какво ще се случи, ако новият клуб започне да налага финансови регулации сред 17-те страни членки или 23-те държави от пакта Eвро-плюс?
Това може да засили доминираните от еврото транзакции в еврозоната, казват Париж и Франкфурт.
Великобритания сигурно щеше да има по-голямо влияние, ако страните от еврозоната бяха останали под система, обхващаща целия ЕС. Това говори много за ужасния дебат за Европа, който тече в британската Консервативна партия.
При заминаването на Камерън за Брюксел депутат от неговата партия зловещо припомни съдбата на Невил Чембърлейн, който се върна безславно от Мюнхен с празни уверения от Адолф Хитлер.
Камерън може би допусна ужасна грешка с оглед на британските интереси в дългосрочен план. Но поне никой не може да го обвинява, че се е върнал от Брюксел с парче хартия в ръка.
