Лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора за ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната.
Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.
В крайна сметка към този договор може да се приобщят 26 страни от ЕС и извън него да остане само Великобритания.
Исканията на Камерън, които не са били приети от останалите европейски лидери, са свързани със запазване на по-голяма фискална независимост на Великобритания.
Сред тях е всяка държава в съюза да има право да откаже да прехвърли правомощия от своя финансов регулатор на общоевропейските власти.
Дания, която е единствената друга членка на ЕС с клауза, която прави изключение за нея относно еврозоната, вече даде да се разбере, че е готова да се присъедини към подобен договор, заяви правителствен източник.
Документът за създаване на бюджетно-данъчен съюз
ще бъде подписан от 23 страни, съобщи президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции.
"Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение", отбеляза той.
Промени в Лисабонския договор, както искаха Берлин и Париж, засега не се предвиждат. Идеята на ван Ромпой реформата да стане с протокол към договора също не събра достатъчно привърженици.
Правната форма на новата договореност ще е ново междуправителствено споразумение.
Шестте страни извън участващите в еврозоната, които ще подпишат документа, са България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
Целта на реформата е значително да се втвърди бюджетната дисциплина в еврозоната, за да се извлекат поуките от кризата. Това включва
почти автоматични санкции срещу страните с твърде висок бюджетен дефицит,
въвеждане на бюджетни златни правила и засилено право на намеса в националните проектобюджети.
Според проекта за декларация националните бюджети в еврозоната
ще трябва да са по принцип балансирани
и този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП.
В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.
Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не реши другояче с квалифицирано мнозинство.В проекта за декларация се предлага
да се комбинират ресурсите на сегашния и бъдещия спасителен фонд на ЕС
през 2012-2013 г., за да се помогне за укрепването на еврото.
Предлага се Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) от 500 милиарда евро да се въведе година по-рано през юли 2012 г.
Същевременно сегашният Европейски фонд за финансова стабилност, който има още 250 млрд. евро на свое разположение, ще продължи да функционира както е планирано до средата на 2013 г.
В документа се предлага решенията за отпускане на средства по ЕСМ да се вземат с мнозинство от 85% вместо единодушно. Друго предложение е ЕСМ да може да отпуска кредити директно на банки, без да минава през национални правителства.
Страните от еврозоната изготвят ново основно споразумение по икономическата и финансова политика, коeто ще е готовo до март 2012 г., заяви френският президент Никола Саркози.
ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането
на програмите за стабилност на съюза. това финансиране вече ще се осъществява от Международния валутен фонд, съобщи Херман ван Ромпой.
За тази цел страните от еврозоната обмислят да налеят в МВФ допълнителни 200 млрд. евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз.
Президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи като много добър резултат за еврозоната взетите до момента решения на срещата на върха на ЕС в Брюксел.
"Това е много добър резултат за еврозоната. Това е основа за бюджетен пакт с повече дисциплина в икономическите политики на страните членки", каза Драги.
Не постигнахме споразумение тази нощ по въпроса, заяви обаче Херман ван Ромпой в отговор на въпрос относно
противоречивото предложение за въвеждане на еврооблигации
Президентът на ЕС обаче допълни, че той и други високопоставени представители на Евросъюза са получили мандат да продължат работата за задълбочаване на интеграцията сред страните от еврозоната.
Ще обсъдим този въпрос отново, да се надяваме в по-спокойни води, заяви Ван Ромпой.
Редица анализатори смятат еврооблигациите за единственото решение за справяне с дълговата криза, заплашваща да въвлече еврозоната в рецесия, но Германия остро се противопоставя на подобно решение.
Британският премиер Дейвид Камерън оправда тази сутрин отказа си да приеме промяна на договора за ЕС, определяйки го като "трудно, но добро решение", защото интересите на Великобритания не са били защитени.
Ако не можем да получим защитни прегради вътре в договора, по-добре е да останем извън него, заяви британският премиер на пресконференция след първия ден от срещата на върха в Брюксел.
"Предложенията не бяха в интерес на Великобритания и поради това не ги приех...Не можех да представя този нов договор пред нашия парламент", заяви видимо разгневеният Камерън.
Френският президент Никола Саркози определи като неприемливи условията,
поставени от британския премиер Дейвид Камерън, за да подкрепи пълна промяна на договора за ЕС.
Бихме предпочели споразумение на ниво 27, заяви Саркози след среднощните разговори на ключовата среща на върха на ЕС, която приключи към 5 ч тази сутрин.
Това не беше възможно, имайки предвид позицията на нашите британски приятели, допълни той.
Решенията, взети на срещата на върха на ЕС, ще засилят доверието в еврозоната, заяви германският канцлер Ангела Меркел.
"Винаги сме казвали, че 17-те страни от еврозоната трябва да си върнат доверието. И смятам, че това може и ще се случи с днешните решения", заяви Меркел след решителната среща на върха на ЕС за спасяване на еврото.
След маратонските преговори лидерите постигнаха "много, много важен резултат, защото си взехме поука от грешките и от миналото", добави тя.
