Хърватия стана 28-ата страна членка на ЕС днес, 22 години след обявяването на независимостта й от Югославия, последвано от 4-годишна война.
Хърватия е втората страна от бивша Югославия, която става член на блока след Словения, присъединила се през 2004 г.
Това е първото разширяване на ЕС след присъединяването на България и Румъния
през 2007 г., но е белязано от по-слаб ентусиазъм, следствие от икономическите затруднения както в самата Хърватия, така и в ЕС, коментират агенциите.
Въпреки това хиляди хървати, развяващи знаменца на ЕС и Хърватия, се събраха да отпразнуват събитието на централния площад в Загреб и в цялата страна, предаде АП.
"Ние сме тук в тази историческа нощ. Ваше бе желанието да се присъедините към ЕС и вашата усърдна работа направи това възможно," заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пред хилядите празнуващи на площада в Загреб, като ги приветства на английски и хърватски, предаде ДПА.
Премиерът Зоран Миланович се спря на "новата роля" на Хърватия в региона и към страните, с които е била в конфликт - Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
От нас зависи да протегнем ръка на тези страни в адаптирането към европейските критерии, каза Миланович.
Президентът Иво Йосипович подчерта, че Хърватия е вече напълно приет и равнопоставен член на най-успешния съюз на европейските държави, съществувал някога.
От днес се премахват митническите пунктове на границата на Хърватия със съседките й от ЕС Словения и Унгария, а табелите и знамената на ЕС са поставени по границите с нечленуващите в ЕС Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора.
Присъединяването на Хърватия към ЕС беше предшествано от
седем години на мъчителни и често непопулярни реформи
в рамките на преговорите й за членство, започнали през октомври 2005 г.
Тя предаде над десетина хърватски и босненски хърватски военни и политически лидери, обвинени във военни престъпления, на трибунала на ООН за бивша Югославия в Хага.
Продаде корабостроителници с богата традиция, но дълбоко задлъжнели, и започна борба с корупцията по високите етажи на властта, в която бившият хърватски премиер Иво Санадер бе изпратен в затвора.
Присъединяването на Хърватия беше усложнено и от разногласия с членката на ЕС Словения, отнасящи се до граничен спор за морската граница в Пиранския залив и до дълг на фалиралата Люблянска банка към Хърватия.
Словенският парламент все пак ратифицира в началото на април присъединителния договор на Хърватия с ЕС.
На вечеря с чуждестранни и местни гости, Миланович вчера отхвърли твърденията, че влизането в ЕС е като качване на потъващ параход, заради икономическите проблеми в Хърватия и блока.
Присъствието на всички вас ме изпълва с гордост и ме вдъхновява да вдигна тази чаша с все по-силната увереност, че тя е наполовина пълна, а не наполовина празна, каза премиерът, вдигайки тост по случай знаменателното събитие.
Членството на Хърватия в ЕС ще го обогати не само геостратегически, но и от гледна точка на историческото и културното наследство. Малката адриатическа страна е широко известна с
прекрасните си морски курорти,
съчетаващи красива природа с кристално синьо море, богата растителност и древна история.
Хърватия има над 1100 острова и туризмът е основният източник на доходи (15,4% от БВП за 2012 г.)
Дубровник, Сплит, Задар, Шибеник и Опатия привличат милиони туристи всяка година. На север полуостров Истрия е известен с произвежданите там вина и козе сирене.
Сред най-посещаваните е и националният парк на остров Бриони, за който някогашният кипърски президент архиепископ Макариос каза, че "раят е на земята и е тъкмо тук, на Бриони".
На остров Корчула е роден Марко Поло
Остров Хвар е посещаван от британския принц Хари, от актьора Том Круз и певицата Бионсе. Остров Вис бе основното място, където по време на Втората световна война се криеше Йосип Броз Тито, който след това стана пожизнен президент на Югославия.
Преди разпадането на СФРЮ до 1989 г. на Вис имаше военноморска база и бе забранен за туристи.
Особено красив е националният парк Плитвице с 16-те си стъпаловидно разположени проточни езера, свързани с водопади.
Хърватия е родината на най-разпространения мъжки аксесоар - вратовръзката
("кравата" на хърватски език). Винаги, когато хората отричат влиянието на малките страни в Европа, трябва да си спомнят, че хърватите са ни стиснали за гърлото, пише по този повод историкът Норман Дейвис в книгата си "Европа - една история".
Хърватия е създала породата кучета далматинци. Хърватия е дала на света скулптора Иван Мещтрович, писателката Дубравка Угрешич, скиорите Ивица Костелич и сестра му Яница Костелич, тенисиста Горан Иванишевич, баскетболиста Дражен Петрович, футболистите Роберт Просинечки, Дадо Пършо, Давор Шукер и още много.
Но приносът на Хърватия не се ограничава само с това. За ЕС да има Хърватия за член означава преди всичко разширяване на полето на политическа стабилност в стратегическия европейски регион, който бе разкъсван от конфликти донеотдавна, каза еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле.
Това означава още разширяване на вътрешния европейски пазар, създаване на нови възможности за бизнеса и хората, живеещи в ЕС.
Хърватия стана член на ЕС в последния момент,
т.е. преди съюзът да хлопне вратите си пред бъдещи членки за дълъг период. Умората от разширяването натежава, охладняването на европейските граждани към институциите в Брюксел нараства, включително в Хърватия, както се видя от ниския процент на избирателна активност на първите избори за евродепутати през април.
А преди десетилетие, когато Хърватия започна преговорите за членството си в ЕС, страната, преживяла война, бе щастлива от перспективата да стане член на европейския елит.
Еврооптимистите в страната се фокусират върху възможността на хърватите да намерят работа в по-богатите държави от ЕС. Те посочват, че Хърватия може да привлече повече чуждестранни инвестиции и че европейските лидери в Брюксел могат да държат под контрол ширещата се корупция и лошото икономическо управление.
Корупцията е един от големите проблеми на страната
Организацията "Трансперънси интернешънъл" нареди Хърватия след Руанда, Йордания и Куба по разпространеност на корупцията през 2012 г. Страната обаче реално се бори с нея. Бившият премиер Иво Санадер, който играеше главна роля в преговорите за членство в ЕС, е в затвора, след като бе признат за виновен в това, че е вземал подкупи в размер от няколко милиона долара от чужди компании.
Макар държавните институции да бяха организирали пищни празненства по повод членството, мнозина хървати не са в настроение да празнуват. С равнище на безработица от около 20%, младежка безработица над 50%, влошаващ се жизнен стандарт, в постоянна рецесия от четири години и при намаляване на кредитния рейтинг на страната, те не виждат особени основания за задоволство.
Според последните проучвания на общественото мнение, 60% от хърватите подкрепят членството на Хърватия, но само 49% от тях смятат, че страната им ще има полза от членството.
Хърватите се опасяват, че вече пониженият им стандарт на живот ще се влоши още повече заради увеличаване на данъци, което може да доведе до скок на цените.
Те се страхуват и че отварянето на трудовия пазар ще доведе други граждани на ЕС да заемат техните работни места. Когато Хърватия започна преговорите за членство преди десет години, проевропейски настроените хора бяха 85%.
Хърватия ще усети ползите от членството в ЕС след три до пет години,
посочи управителят на Националната банка на Хърватия Борис Вуйчич.
"В краткосрочен план нищо съществено няма да се промени. Заради кризата в ЕС така необходимите чуждестранни инвестиции ще намалеят през следващите няколко години", предупреди той.
Присъединяването на Хърватия към ЕС съвпада с началото на 6-месечното литовско председателство на съюза.
Литва от днес поема за 6 месеца ротационното председателство на ЕС. Приоритетите по време на председателството на Вилнюс ще бъдат постигане на напредък по идеята за банков съюз и по мерките за финансова стабилност на еврозоната, за икономически растеж и нови работни места.
Очаква се да бъде отделено внимание и на отношенията на ЕС с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.
Украйна очаква именно през литовското председателство да подпише споразумение за свободата търговия с ЕС. През този период се очаква да започнат преговори за подобни споразумения между ЕС и Армения, Грузия и Молдова.
Мотото на литовското председателство е "За една пораждаща доверие, растяща в икономически план и отворена Европа". Литовското председателство на съюза е първото на бивша страна от СССР.
