"Ню Йорк таймс": Европа започва да се вслушва в гласа на хората

Според Мартин Кастлер трябва да има закон, който да забранява магазините в цяла Европа да бъдат отворени в неделя, както е било поколения наред в родната му Бавария. Той вече е започнал да събира подписи в подкрепа.

И скоро, благодарение на един малко оспорван член от Лисабонския договор, може би Европейският съюз ще бъде задължен да обсъди приемането на такъв закон.

"За мен неделя е ден за семейството", казва Кастлер, германски член на Европейския парламент, който е подтикван за тази своя стъпка от своята съпруга, църковни общности и синдикати.

Отдавна критикуван за липсата на демократична отчетност, ЕС е на път да даде на своите 500 млн. граждани повече глас. Ако те могат да съберат един милион подписа от "значим" брой страни членки. Но дали гласът на хората ще триумфира над бюрокрацията остава открит въпрос.

Никой не знае със сигурност какво гражданите на Европа искат да видят като закон. Някои от тях даже нямат представа за своите нови права.

Когато ЕС поиска публични коментари за предложени правила, по-малко от 180 човека откликнаха на призива.

Но експертите смятат, че скоро в ЕС ще има петиции по теми, вариращи от забрана на борбата с бикове, бурките или генетично модифицираните храни; ограничаване на сондажите по крайбрежието; въвеждането на нови данъци; прекратяването на обмяна на финансови данни със САЩ; или оставянето на Турция извън съюза.

Привържениците се надяват, че инициативите ще бъдат и нещо като упражнения по изграждане на екипи.

Принудени да събират подписи през граници, европейците най-накрая, надяват се те, ще започнат да се опознават, ще се ангажират в европейския дебат и ще развият неуловимата "европейска идентичност".

Други обаче виждат предстоящи затруднения. Какво ще стане, ако гласът на хората премине в расистки, политически неудобен (спомнете си за референдумите в Калифорния) или просто стане лекомислен.

Една онлайн кампания в Португалия, целяща да накара играчите от националния отбор по футбол да си пуснат мустаци, спечели наскоро подкрепата на 60 хил. души.

В опит да поставят нещата в релси европейски представители пуснаха в обращение предложение за правила за гражданските инициативи (с обем 16 страници), в които неясният език на Лисабонския договор е преведен като набор от правила, който според критици може да задуши идеята още в зародиш.

Например комисията предлага нито един елемент от Лисабонския договор да не може да бъде оспорван или че подписите трябва да бъдат събрани в срок от една година в поне девет страни.

Това може да отстрани един от обектите на гражданското недоволство - скъпото преселение, което Европейския парламент трябва да прави до Страсбург, Франция, за една седмица в месеца. Цената на това е над 250 млн. долара (195 млн. евро), но то бе вписано в действащия договор като отстъпка към французите.

Привърженици твърдят, че всички тези изисквания биха доказали несъстоятелността на всяка идея на средния гражданин.

"Онова, от което се опасяваме - казва Карстен Берг, координатор на група за граждански инициативи - е, че от инициативите могат да се възползват само големи и добре финансирани организации".

Марош Шефчович, вицепрезидентът на Европейската комисия, отговорен за гражданската инициатива, казва, че съюзът търси правилния баланс в своите правила. Той не иска "да прекалява с прекалено стриктни" процедури. Но същевременно вярва, че е важно да бъдат спрени оскърбителни кампании или идеи, които са "лекомислени или лишени от сериозност".

Според проектоправилата организаторите трябва да започнат процеса с регистриране на петицията си.

След това те трябва да съберат известен брой подписи, даже преди да получат писмено уведомление от комисията дали предметът на подписката е в рамките на допустимото.

Първоначалната идея бе, че са необходими 300 хил. имена, но по-късна редакция ги оряза до две трети от това.

В някои страни подписалите ще трябва да дават номерата на своите паспорти или лични карти, за да бъдат избегнати измами - още едно изискване, предизвикало много възражения, защото малцина граждани биха пожелали да предоставят тази информация на човек, който например събира подписи на някой уличен ъгъл.

Последната стъпка е да се съберат един милион подписа. На този етап комисията ще бъде задължена в срок от четири месеца да предложи законодателство или да даде мотиви защо не го прави.

Ален Ламасур, френски член на Европейския парламент, който се бореше да включи гражданската инициатива в Лисабонския договор, казва, че голяма част от предложените ограничения са основателни, макар че трябва да се дооправят някои неща.

Той смята, че гражданите могат да направят значим принос в законодателството в области, които понякога са занемарени - например затрудненията, които срещат съпрузи от различни европейски страни, които искат да се разведат, или проблемите при прехвърлянето през граница на препоръчителни писма за учащи.

Но евродепутатът Ламасур не иска да чува прекалено много от гражданите. "Веднъж месечно е горе-долу добре", казва той. "Рискът е прекалено голям или прекалено малък. Веднъж на всеки две години би бил прекалено малък."

Някои привърженици на инициативата са потресени от този подход. "Това, което виждаме, не е изненада", твърди Михаел Ефлер, говорител на германската Камара за демокрация и човешки права, гражданска правозащитна група. "Това винаги е била стратегия на хората с власт: да не се отказват от тази власт."

Според Тони Винейбълс, директор на Европейската служба за граждански действия - базирана в Брюксел група с идеална цел, която подкрепя правата на гражданите, ЕК действа въз основа на "преувеличената заплаха от лекомислени или екстремистки инициативи и на известна липса на доверие".

Винейбълс иска да бъде създадено спомагателно бюро, което може да съветва гражданите как да намират съмишленици в различни страни и как да изготвят законово приемлива петиция.

Той настоява също и за увеличаването от 12 на 18 месеца на ограничението във време, за да може по-лесно да се съберат подписите. Освен това той иска да има система за обжалване, ако Европейската комисия реши да не предприема действия.

Мартин Кастлер става член на Европейския парламент през 2003 г. за една година и се завръща в него през 2008 г. Но това не му дава възможност да прокара законодателство.

Според действащия договор законодателната инициатива почти изцяло е в компетенциите на Европейската комисия - група чиновници, назначени от страните членки.

Сега, когато гражданите имат право на инициатива, Кастлер може би се доближава до своята цел. От февруари досега той е събрал около 17 хил. подписа. След като правилата бъдат най-после договорени - може би към края на тази година, той смята, че ще събере оставащите.

Неговият лозунг е: "Мама и татко ни принадлежат в неделите". Но му предстои да събере достатъчно пари за офис, листовки, стикери или рекламни брошури.

"Много е трудно за човек, който просто има идея, но няма подкрепа", казва Кастлер. "Без подкрепа от големи организации, не е лесно да се създаде дискусия в Европа."