В А АЩ се проточи спор за това
кой притежава
огромен брой произведения на изкуството,
които навремето са били конфискувани от
унгарските съюзници на нацистите.
Този е най-известният пример за
спорната реституционна политика в бившата комунистическа Източна
Европа, но в никакъв случай не и единственият.
Става дума за произведения на Ел Греко, Лукас Кранах
Стария, Ван Дайк, Веласкес и Моне, оценени на повече от 100
милиона долара.
Наследниците на унгарския евреин - банкер и
авторитетен колекционер на изкуство Барон Мор Липот Херцог - си искат над 40
откраднати от нацисткия режим картини, които сега се намират в унгарски музеи.
Наследниците миналата седмица са подали в
съд във Вашингтон иск срещу унгарското правителство и няколко
държавни музея в опит да си върнат творбите.
Но безброй други творби и колекции, които висят по стените
на музеи в Букурещ, Белград или Будапеща, също някога са били
собственост на евреи, които са били принудени от съюзниците на
нацистка Германия да ги предадат насила или просто да ги
изоставят, докато бягали, за да спасят живота си, пише в анализ за Асошиейтед прес Джордж Ян.
Другите експроприирани произведения на изкуството
едва ли ще са толкова ценни, колкото творбите, които си искат наследниците на Херцог.
Но взети съвкупно, картините, скулптурите и
други предмети на изкуството, разпръснати в цяла Русия, из бившите
съветски републики и в други бивши комунистически европейски
страни, може да надхвърлят тази сума.
Никой обаче не знае това,
защото в повечето случаи или няма достоверни архиви как
музеите са придобили собствеността или липсват реституционни
закони. В някои случаи липсват и двете.
Доклад, представен миналата година на конференция в Прага,
която направи преглед на реституцията в десетки страни,
ангажирали се с връщането на еврейската собственост, установи
недостатъци при повечето европейски държави в това отношение.
Най-лошите оценки бяха за Русия, за бившите републики от
съветския блок в Европа и за страните от вече разпадналата се
комунистическа Югославия.
От 18-те страни в тази категория, прегледът, направен от
Конференцията за исковете и Световната организация за еврейска
реституция, установи, че само Чехия и Словакия са приели закони,
регулиращи реституцията на произведения на изкуството, и
проучват произхода им.
Докладът посочи
Беларус, Босна, България,
Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния,
Сърбия, Словения и Украйна
като страни, които не са постигнали
значителен напредък в изпълнението на ангажиментите от 1998 г.
Тези задължения включват установяване на произхода на
подозрителни произведения на изкуството, разработка на
юридически процедури за възстановяване на собствеността и
активно издирване на еврейските наследници на такива творби.
Преди Холокоста евреите са притежавали
имущество в Европа на
стойност между 10 и 15 млрд. долара
според проучване от 2007
г. на икономиста Сидни Заблудоф.
Според него по-голямата част е
отнета и никога не е върната или платена, което означава между
115 и 175 млрд. долара по сегашните цени.
Първоначално много
западноевропейски правителства са платили компенсация за
минимална част от откраднатите активи, а източноевропейските
държави от съветския блок не са платили почти нищо.
"Имало е заможни евреи в тези страни, които са притежавали
произведения на изкуството. Те или са спазарили притежанията си,
за да избягат, или изобщо не са успели да избягат", обяснява
Джуда Бест, вашингтонски адвокат и комисар в музея за
американско изкуство "Смитсониън" във Вашингтон.
Една от причините за липсата на прозрачност в Източна Европа
може би са десетилетията на оскъдно внимание към района, докато
той беше от другата страна на Желязната завеса.
Когато през 80-те години международният интерес се насочи
към Австрия като виновник, а не жертва на нацизма, държавата
прие и оттогава прилага закон, регулиращ връщането на заграбени
произведения на изкуството.
Много други западноевропейски страни
още не са последвали този пример, независимо от положените усилия
в периода непосредствено след войната.
Между тях е Германия,
която има добра репутация по други реституционни въпроси, но не
е приела никакви нови закони за връщане на произведения на
изкуството след изтичането на предишните преди няколко
десетилетия.
Но
най-тежките случаи са установени в бившия Съветски съюз.
За реституция изобщо не е ставало дума по времето на
комунизма. Съветският съюз изземал като военна плячка
произведения на изкуството от Германия и други вражески
територии през последните дни на Втората световна война - по
този начин "косвено" заграбил огромно количество творби, които
нацистите били конфискували от евреи.
До момента няма данни
подобни заграбени произведения да са върнати от Кремъл директно
на еврейските наследници.
За разлика от победителите във
войната, Австрия нямаше избор, освен да се подчини на
международния натиск за реституция, докато Германия даде
обещание, но го изпълни само частично.
От 1996 г., когато Австрия продаде на търг в полза на
еврейската общност непотърсени от собствениците заграбени
произведения на изкуството, музеите в страната са върнали близо
13 хиляди предмета.
Някои споразумения обаче бяха
постигнати едва след години на проточили се дела в чуждестранни
съдилища.
Русия прие през 1998 г. и 2000 г. законодателство, което
според нея позволява на наследниците на произведенията на
изкуството да претендират за тях.
Но след приемането на закона
не е върнала нищо на жертвите на Холокоста, макар че продаде
някои фамилни ценности на семейство Ротшилд, казва Чарлз А.
Голдстейн, юридически консултант на Комисията за връщане на
произведения на изкуството.
Сравнете това с Австрия, която извършва систематично
проучване на своите държавни колекции и връща откраднатите
предмети, когато бъдат открити, дори без поискване, добави той.
Унгарското правителство отговори рязко миналата седмица на
иска, внесен в съда в САЩ от наследниците на Херцог след повече
от две десетилетия на юридически маневри. Властите заявиха, че
унгарски съд се е произнесъл в негова полза по въпроса за
собствеността.
Но критици твърдят, че решението на съда е
погрешно и отразява последователните усилия на правителството да
запази произведенията на изкуството със съмнителен произход.
Унгарският опит
може да се определи като целенасочено усилие на правителствата да запазят
заграбените произведения на изкуството в своите музеи, заявява
Агнес Перестеги, европейски директор в Комисията за връщане на
произведения на изкуството.
Правителството
много активно претендира за творби, отнети от Унгария през
Втората световна война, но губи интерес към исковете, когато
бива помолено да върне репатрираните произведения на изкуството
на наследниците на еврейските им собственици.
Унгария никога не е поемала вина за миналото си и никога не
си е давала труд да създаде комисия от историци, която да
изследва действията на държавата по време на война, добавя тя,
намеквайки за жестокостите, извършени от нацистките поддръжници
в Унгария преди навлизането на съветските войски.
Източник:
Архив на Vesti.bg
