България не е сред най-корумпираните членки на Европейския съюз.
Това показват заключенията в нов доклад на неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл".
Докладът, озаглавен "Колко корумпирана е Европа?" и в който се анализират причините за корупцията в 25 европейски страни, беше публикуван днес в Брюксел.
Докладът посочва, че сред новите членове на ЕС България и Румъния продължават да пораждат сериозно безпокойство.
Докато двете страни гласуваха множество закони за борба с корупцията, както изиска ЕС, "този порив на законодателна активност не беше придружен от широкоразпространено приемане на етични норми, действия и поведение", се казва в доклада.
Рискът в областта на обществените поръчки в ЕС, особено в България, Чехия, Румъния, Италия и Словакия, е висок.
В тези страни съществуват най-големи празноти в законодателството, свързано със заобикалянето на обществените поръчки и оттам - с измами и корупция, пише в документа.
В България и Италия окончателните договори по обществените поръчки не се публикуват
и съществува широка практика на предоговаряне на условията чрез сключването на анекси, отбелязват от организацията. Това създава впечатление за прекалена толерантност към някои доставчици и източването на фондове, пише в доклада.
В него се допълва, че в някои европейски държави, особено в България, Чехия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Словакия и Испания, се наблюдава висок корупционен риск и липса на прозрачност в обществената администрация.
Едва шест държави в ЕС са въвели законодателство, свързано с лобизма, като в тази група не попада нашата държава. В България и Словения опитите за гласуването на закони за лобистите и за кодекси на поведение на депутатите се провалиха, заявяват от организацията.
Положителен пример се дава с въведената в нашата страна пълна забрана на анонимните дарения
България и Румъния продължават да предизвикват загриженост по отношение на антикорупционната рамка, двете страни представляват изключение от общата тенденция в ЕС за устойчивост при процеса на осигуряването на свободни и честни избори, е записано в доклада.
За нашата страна, както и за Унгария и Латвия, се отчита липсата на независим орган по отношение на осигуряването на достъп до информация. За десетте страни, приети в ЕС от 2004 г. насам, е посочено, че издават тревожни сигнали за отстъпление от постигнатия напредък след присъединяването им към Общността.
Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения показват нестабилен напредък в борбата с корупцията, а България и Румъния все още изпитват сериозни недостатъци в интегрирането си, коментира организацията.
В доклада се коментира и темата за Висшия съдебен съвет (ВСС)
ВСС в България бе въвлечен в поредица скандали, които предполагат външна намеса в неговите решения. Институционалната реформа може би ще бъде недостатъчна за преодоляването на тези проблеми, пише в доклада.
Според организацията, промяната може да настъпи, само ако се постигне нова култура, създаваща силно чувство за професионална етика, в помощ на служителите да разберат и спазват закона. Омбудсманът в България е нова институция, която засега разполага със слаб ресурс, се отбелязва в доклада.
Съществува загриженост за независимостта на институцията заради силно политизираното естество на процеса на номинация, макар досега да няма доказателства, че политизирането оказва практическо влияние, се допълва в документа.
От организацията отчитат, че общественото доверие в депутатите в европейските национални парламенти се оценява като ниско, което отчасти може да се обясни с множеството скандали - за разходите им във Великобритания, с измамите с пенсионни фондове в Норвегия, с патронажа в Чехия, и различни случаи на конфликт на интереси между народни представители и бизнесмени в България.
Водещи по показателя "корупция" в Европа са страните с проблемни финанси
в това число Гърция, Италия, Португалия и Испания, които полагат наистина малко усилия за борба с рушветите, показват данните на организацията.
Тези страни показват сериозен дефицит при отчитането на дейността на публичния сектор. Неуспехът на тези държави да предотвратяват, засичат и санкционират по адекватен начин
корупцията е един от факторите зад тежката европейска дългова криза,
пише в документа. Тесните връзки между бизнеса и правителствата в много европейски страни са благоприятствали корупцията и са подкопали икономическата стабилност, се заключава още в доклада. В документа се посочва, че
в много европейски страни има пропуски в законите, касаещи лобитата и лобирането,
финансирането на политическите кампании и достъпа на обществото до информацията.
"В Европа много от институциите, които дефинират демокрацията и правят държавата способна да спре корупцията, са много по-слаби, отколкото се допускаше", заяви по повод представянето на доклада Кобус де Свард, директорът на "Трансперънси интернешънъл".
"Този доклад повдига смущаващи въпроси във време, когато е нужно едно прозрачно ръководство в Европа, което да се опита да реши икономическата криза", допълни той.
Дания, Норвегия и Швеция са най-добре защитени срещу корупцията със своите силни контролни органи, одитори, съдебна система и правоприлагащи агенции, се констатира в доклада на "Трансперънси интернешънъл".
Но дори и някои от страните, смятани за лидери на почтеността, си остават отворени за евентуална корупция, се предупреждава в доклада. Като пример се посочват Швеция и Швейцария, които нямат закони за финансирането на политическите партии.
В Дания, Германия и Великобритания пък системата за финансиране на партиите далеч не може да бъде давана за пример, пише също в документа. В доклада
"Трансперънси" призова ЕС да даде пример, като приеме стриктни правила за своите собствени институции.
"Трансперънси интернешънъл" посочва, че е направила оценка на над 300 национални институции в 25-те европейски страни, за да изготви изводите в доклада си. Организацията отбелязва, че много правителства не дават достатъчна отчетност по въпроса за възлагането на договорите за обществени поръчки, които са на стойност 1,8 трилиона евро годишно.
В документа се посочва още, че само две от оценените страни - Норвегия и Великобритания - защитават адекватно онези, които разкриват данни за злоупотребите и корупцията.
"Трансперънси интернешънъл" посочва, че има и други корупционни рискове.
12 страни нямат ограничения относно даренията за политическите партии, правени от физически лица
Седемнайсет страни нямат правилник за поведението на депутатите, се отбелязва в доклада.
В 20 от 25-те проучени страни "Трансперънси интернешънъл" е открила и пречки пред хората, които искат да получат достъп до информация с обществено важно значение.
Повече икономически и бизнес новини в PariteNi.bg
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!