Е вропейските правителства и корпорации се надпреварват да намалят експозицията си към американските технологии, военна техника и енергийни ресурси, докато трансатлантическите отношения се влошават, пише POLITICO.
В продължение на десетилетия ЕС разчиташе на гаранциите на НАТО, за да осигури сигурността в блока, и на американските технологии, за да захранва своя бизнес. Заплахите на Доналд Тръмп да превземе Гренландия и агресивните коментари за Европа от страна на членове на неговата администрация дадоха нов импулс на призива на европейските лидери за „независимост“.
„Ако искаме отново да бъдем приемани сериозно, ще трябва да научим езика на силовата политика“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц миналата седмица.
От заповеди, забраняващи на държавните служители да използват базирани в САЩ инструменти за видеоконференции, през търговски сделки със страни като Индия, до стремеж за диверсификация на енергийните доставчици на Европа – усилията за минимизиране на европейската зависимост от САЩ набират скорост. Лидерите на ЕС предупреждават, че трансатлантическите отношения едва ли ще се върнат към статуквото отпреди Тръмп.
Представители на ЕС подчертават, че подобни мерки представляват „намаляване на риска“ (de-risking) в отношенията на Европа със САЩ, а не „прекъсване на връзките“ (decoupling) – термин, който предполага пълно прекъсване на икономическите и стратегическите връзки. Доскоро и двата израза се прилагаха главно за европейските усилия за намаляване на зависимостта от Китай. Сега те се появяват по отношение на САЩ, основният търговски партньор и благодетел в областта на сигурността на Европа.
Стремежът към прекъсване на връзките е в начален стадий. САЩ остават най-големият търговски партньор за Европа и ще отнеме години, за да може блокът да се отучи от американската технологична и военна подкрепа, според Жан-Люк Демарти, който ръководеше търговския отдел на Европейската комисия при бившия председател на органа Жан-Клод Юнкер. „По отношение на търговията те (САЩ) представляват значителен дял от нашия износ“, каза Демарти. „Така че това е много, но не е въпрос на живот и смърт“.
Стремежът към диверсификация далеч от САЩ накара Брюксел да сключи търговски сделки с блока Меркосур на латиноамериканските страни, Индия и Индонезия през последните месеци. Комисията също така обнови сделката си с Мексико и възобнови спрените преговори с Австралия.
Защита на Европа: От НАТО към ЕС
Откакто континентът изплува от пепелта на Втората световна война, Европа разчита за своята сигурност на НАТО – за което САЩ допринасят с по-голямата част от финансирането. На среща през уикенда в Загреб, Хърватия, консервативни европейски лидери, включително Мерц, заявиха, че е време блокът да подсили собствената си клауза за взаимна отбрана, която обвързва страните от ЕС със споразумение да защитават всяка страна от съюза, която бъде нападната.
Въпреки че съществува от 2009 г., клаузата на ЕС за взаимна отбрана по Член 42.7 рядко се е смятала за необходима, тъй като Член 5 на НАТО служеше за подобна цел. Но правителствата на Европа започнаха да се съмняват дали САЩ наистина биха се притекли на помощ на Европа.
В Загреб лидерите приеха новата роля на ЕС като участник в сигурността, възлагайки на двама лидери, все още неназовани, бързо да подготвят планове за превръщането на клаузата на ЕС от думи в желязна гаранция за сигурност.
„В продължение на десетилетия някои страни казваха: „Имаме НАТО, защо ни трябват паралелни структури?“, каза висш дипломат от ЕС, пожелал анонимност, за да говори за конфиденциалната подготовка на срещата на върха. След дрънкането на оръжие от Тръмп за Гренландия, „ние сме изправени пред необходимостта, трябва да създадем военни командни структури в рамките на ЕС“.
В коментар пред законодателите на ЕС миналата седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че всеки, който вярва, че Европа може да се защити без САЩ, трябва „да продължи да мечтае“.
Европа остава силно зависима от американските военни способности, най-вече в подкрепата си за борбата на Украйна срещу Русия. Но някои европейци сега открито говорят за цената на намаляването на експозицията към САЩ – и казват, че тя не е непосилна.
Технологии: „Teams“ вън, „Visio“ вътре
Промяната в настроението е най-ясна, когато става въпрос за технологии, където европейската зависимост от платформи като X, Meta и Google отдавна тревожи избирателите в ЕС, за което свидетелства широката подкрепа за технологичното законодателство на блока.
Правителството на френския президент Еманюел Макрон планира да забрани на служителите да използват базирани в САЩ инструменти за видеоконференции. Други държави като Германия обмислят подобни ходове.
„Много е ясно, че Европа преживява своя момент на независимост“, каза технологичният комисар на ЕС Хена Виркунен на конференция на POLITICO миналата седмица. „През последната година всеки наистина осъзна колко е важно да не зависим от една държава или една компания, когато става въпрос за някои много критични технологии“.
Франция се готви да забрани на държавните служители да използват американски платформи, включително Google Meet, Zoom и Teams, каза говорител на правителството пред POLITICO. Служителите скоро ще преминат към Visio – инструмент за видеоконференции, който работи върху инфраструктура, предоставена от френската фирма Outscale.
В Европейския парламент законодателите призовават неговия председател Роберта Мецола да се откаже от американския софтуер и хардуер, както и от базиран в САЩ инструмент за резервации на пътувания.
В Германия политиците искат потенциален германски или европейски заместител на софтуера, произведен от американската фирма за анализ на данни Palantir. „Подобни зависимости от ключови технологии естествено са основен проблем“, каза пред POLITICO Себастиан Фидлер, законодател от ГСДП и експерт по полицейска дейност.
Дори в Нидерландия, която е сред най-проамерикански настроените страни в Европа, се чуват все повече призиви от законодатели и избиратели за изолиране на чувствителните технологии от влиянието на САЩ. Нидерландските законодатели разглеждат петиция, подписана от 140 000 души, призоваваща държавата да блокира придобиването на държавен инструмент за удостоверяване на идентичността от американска компания.
На Световния икономически форум в Давос, Швейцария, в края на януари германският предприемач Анна Цайтер обяви пускането на базирана в Европа социална медийна платформа, наречена W, която може да съперничи на X на Илон Мъск, която е изправена пред глоби за нарушаване на правилата на ЕС за модериране на съдържание. W планира да хоства данните си на „европейски сървъри, собственост на европейски компании“ и ограничава инвеститорите си само до европейци, каза Цайтер пред Euronews.
Досега Брюксел все още не е заложил подобни ходове в закон. Но се очаква предстоящото законодателство за облачни услуги и изкуствен интелект да изпрати сигнали за необходимостта от европеизиране на технологичните предложения на блока.
Енергетика: Време за диверсификация
В енергетиката се наблюдава същата тенденция. Съединените щати осигуряват повече от една четвърт от газа в ЕС – дял, който ще се увеличи още повече, когато влезе в сила пълната забрана за руски внос.
Но представители на ЕС предупреждават за риска от увеличаване на зависимостта на Европа от САЩ в още една област. Претенциите на Тръмп към Гренландия бяха „ясен сигнал за събуждане“ за ЕС, показващ, че енергетиката вече не може да се разглежда изолирано от геополитическите тенденции, каза комисарят по енергетиката на ЕС Дан Йоргенсен миналата сряда.
Кризата в Гренландия засили опасенията, че блокът рискува да „замени една зависимост с друга“, каза Йоргенсен, добавяйки, че в резултат на това Брюксел засилва усилията си за диверсификация, задълбочавайки преговорите с алтернативни доставчици, включително Канада, Катар и северноафрикански страни като Алжир.
Финанси: Преминаване към европейски плащания
Платежните системи също привличат вниманието, като законодателите предупреждават за прекомерна зависимост от американски платежни системи като Mastercard и Visa.
Цифровото евро, дигитална версия на пари в брой, която Европейската централна банка се подготвя да емитира през 2029 г., има за цел да намали тези зависимости и да осигури паневропейско суверенно платежно средство. „С цифровото евро европейците ще запазят контрола върху парите си, своя избор и бъдещето си“, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард миналата година.
В Германия някои политици бият тревога за 1236 тона златни резерви, които Германия държи във Федералния резерв в Ню Йорк. „Във време на нарастваща глобална несигурност и при непредвидимата политика на президента Тръмп в САЩ, вече не е приемливо“ да има толкова много златни резерви в САЩ, каза пред Der Spiegel Мари-Агнес Щрак-Цимерман, германски политик от либералната Свободна демократическа партия, която председателства комисията по отбрана на Парламента.
Няколко европейски страни притискат ЕС да привилегирова европейските производители, когато става въпрос за харчене на публични средства от ЕС чрез клаузи „Купувайте европейското“.
Допреди няколко години страни като Полша, Нидерландия или балтийските държави никога не биха се съгласили на такива клаузи „Купувайте европейското“. Но дори тези страни сега подкрепят призивите за приоритизиране на покупките от компании, базирани в ЕС.
Военни инвестиции: Увеличаване на собствения капацитет
Програма на ЕС на стойност 150 милиарда евро за подпомагане на страните да увеличат инвестициите си в отбрана, финализирана през май миналата година, гласи, че не повече от 35% от компонентите в дадена покупка, според стойността им, трябва да произхождат извън ЕС и партньорски държави като Норвегия и Украйна. САЩ не се считат за партньорска страна по схемата.
Засега европейските страни разчитат силно на САЩ за военни средства, включително наблюдение и разузнаване, стратегически транспорт, противоракетна отбрана и космически активи. Но мощната консервативна чадърна група, Европейската народна партия, казва, че именно това са областите, в които Европа трябва да увеличи собствения си капацитет.
Когато лидерите на ЕС от ЕНП се споразумяха за своята пътна карта за 2026 г. в Загреб, те заявиха, че принципът „Купувайте европейското“ трябва да се прилага към предстоящо предложение на Комисията за съвместни обществени поръчки.
Заглавието на пътната карта на ЕНП за 2026 г.? „Време за независимост“.
