Е вропейски лидери се срещат днес с иранските си колеги в Истанбул за нов кръг ядрени преговори, предава Politico.
Но неотдавнашните военни удари на Израел и Съединените щати срещу Иран, които разтърсиха Близкия изток и подкопаха международното право, поставят под заплаха оцеляването на една от малкото дипломатически инициативи, които някога са успявали да ограничат ядрена програма без използване на военна сила.
Като архитект и гарант на историческия Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г., Европа е изправена пред съдбовен избор:
- да възстанови ролята си на честен посредник в многостранната дипломация, насочена към неразпространението на ядрени оръжия, или да последва подкрепения от САЩ военен ревизионизъм на Израел и да се озове в нова конфронтация, която само ще задълбочи разпадането на глобалната сигурност.
Настоящият момент е особено значим, тъй като миналата седмица се навършиха десет години от подписването на споразумението от 2015 г. Това е исторически пробив, постигнат под ръководството на Европа, което остава най-всеобхватният договор за неразпространение, договарян досега.
JCPOA доказа, че когато се подхожда с настойчивост, единство и уважение към международното право, дипломацията може да успее. И ако Западните правителства наистина желаят да попречат на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, този път трябва да предложат не просто натиск, а дипломатическо решение, което да обезвреди краткосрочните напрежения и да създаде основа за трайна стабилност.
И макар да се намираме в период на най-ниско доверие между Иран и Запада, този момент парадоксално може да предостави уникална, макар и тясна възможност за ново споразумение.
A decade after its landmark deal, Europe faces a defining test in Iran
— Shahriyar Gourgi (@ShahriyarGourgi) July 25, 2025
– @politico https://t.co/Cr3wHkz3h6
Не е тайна, че атаката на Израел, впоследствие подкрепена от САЩ, бе извършена точно когато косвени преговори между Вашингтон и Техеран навлизаха в нова фаза с посредничеството на Оман. За разлика от преговорите по JCPOA, този път други държави, включително европейските сили, не участваха. Вместо да даде шанс на дипломацията да се задълбочи, Израел пое инициативата малко преди подновяването на разговорите.
Въпреки че това очевидно подкопа дипломатическите усилия на Вашингтон, американската администрация в крайна сметка последва военния курс на Израел. Дори някои реакции от европейски лидери разочароващо показаха одобрение, оправдавайки действията с правото на Израел на самоотбрана и определяйки ги като полезна "мръсна работа" в стремежа да бъде "прекратена" иранската ядрена програма.
Но Европа не може да игнорира историята. Решението на Израел следва обезпокоителната тенденция на неефективно използване на военна сила за възпрепятстване на ядреното развитие, независимо от международното право или текущи дипломатически усилия. Например, атаката на Израел през 1981 г. срещу иракския реактор "Осирак" не унищожи ядрените амбиции на Ирак, а напротив, тя накара Саддам Хюсеин да засили усилията си в тайна, в крайна сметка въвличайки региона и Запада в десетилетия на нестабилност и войни.
Ситуацията днес силно напомня на онзи период. Нарастващи саботажи, санкции и удари, които вещаят постоянна игра на "котка и мишка" около ядрената програма на Иран с риск от загуба на контрол. И още по-притеснителен е фактът, че за разлика от 1981 г., когато Съветът за сигурност на ООН единодушно осъди действията на Израел, сега такава реакция липсва.
Военните удари по ирански ядрени съоръжения под международен надзор, по военни обекти и жилищни райони, включително опити за убийства на официални лица, са незаконни съгласно Устава на ООН и международното право. Уставът забранява използването на сила, освен при самоотбрана след нападение или с разрешение от Съвета за сигурност.
Тези разпоредби съществуват с причина, за да гарантират, че дипломацията е първото средство, а не превантивната война. ЕС винаги е отстоявал този подход. Да го изостави сега под влиянието на илюзиите на Израел за регионално надмощие, означава само да подхрани ескалацията и да подкопае международните норми, които ни защитават всички.
САЩ и Иран разполагат ракети, ще има ли конфликт
Международният правен ред се разпада в реално време. И ако този процес не бъде спрян, ще се нормализира свят, в който силата надделява над принципите, а Западът ще загуби моралното основание да се противопоставя на други агресори, започвайки от Русия и продължаващата ѝ война срещу Украйна.
В същото време европейските правителства заплашват с активиране на механизма "snapback" по JCPOA, с който да върнат санкциите на Съвета за сигурност срещу Иран - сериозна и недалновидна грешка. Този механизъм бе заложен в споразумение, което понастоящем е практически обезсилено, и никога не е предоставял на Иран правото взаимно да оспорва неизпълнението от страна на Запада.
Да не забравяме, че Иран спазваше ангажиментите си по JCPOA повече от година след като САЩ едностранно се оттеглиха от него през 2018 г. и възстановиха мащабните санкции. По-късните стъпки на Техеран за ограничаване на сътрудничеството бяха предприети с цел да изгради лостове за натиск, след като останалите партньори, най-вече Европа, не успяха да осигурят икономическите ползи, а страната бе подложена на саботажи и убийства на учени.
Дипломатическата легитимност на Европа е поставена на карта. Днешните закани за "snapback" звучат по-скоро като показни, отколкото стратегически действия - правен блъф, целящ да поддържа илюзия за значимост, вместо да придвижва дипломацията напред. Прилагането на механизма сега, след като Европа по-рано блокира опитите на Вашингтон да го използва, би изпратило опасен сигнал, че правните инструменти са политически оръжия, използвани избирателно, а договорите обвързват само едната страна.
Още по-лошо е, че съсредоточаването върху този механизъм създава произволни срокове, които биха могли да изиграят в полза на Иран, като му позволят да протака сътрудничеството с инспекторите на ООН. Заслужава да се отбележи, че Иран се е съгласил да приеме делегация от технически експерти на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Техеран в близките седмици за обсъждане на нов възможен модел за инспекции. И макар това на пръв поглед да изглежда като положителен дипломатически пробив, без ясни стимули от страна на Европа по отношение на срокове и съдържание, съществува риск процесът да бъде приет погрешно за напредък.
До съвсем скоро МААЕ все още извършваше инспекции на иранската ядрена програма, цели 493 само през 2024 г., при същото темпо до военните удари тази година. Агенцията оттегли инспекторите си малко след като иранският парламент постанови всички бъдещи заявки за достъп да минават през Върховния съвет за национална сигурност.
Може ли Иран да победи във война със САЩ
Идеята, че ядрената програма на Иран може да бъде унищожена със сила, също заслужава по-задълбочен анализ. Макар че част от физическата инфраструктура може да изисква време за възстановяване, запасите от 60-процентно обогатен уран в страната по всяка вероятност остават непокътнати и достъпни. А липсата на международен контрол означава, че няма достоверна информация за състоянието и местоположението на тези материали.
Резултатът от милитаризацията е намалена прозрачност и липса на доверие. Това е предвидима последица от подкопаването на международното право. Без достоверни гаранции срещу бъдещи военни действия, Иран едва ли ще допусне инспектори отново, нито ще участва сериозно в дипломатически процес. А без възобновяване на инспекциите, светът няма да знае реалното състояние на ядрената му програма - основата за всяко бъдещо споразумение.
Европа трябва спешно да реши дали ще продължи по пътя на принудата или ще си върне дипломатическото лидерство.
Ако избере пътя на дипломацията, европейските правителства, особено Великобритания, Франция и Германия (E3), трябва да защитят поетапен подход, който да стабилизира настоящото примирие чрез осигуряване на гаранции за сигурността на Иран по време на преговорите;
- да възстанови базовите знания на ООН за ядрената програма на страната;
- и да създаде пространство за по-задълбочени разговори относно дългосрочен дипломатически пакет.
Свещената земя става все по-адска
Такъв подход би могъл дори да надмине постигнатото преди десет години, като в замяна на прозрачност и дългосрочни ограничения върху запасите, капацитета, научноизследователската дейност и производството на Иран се предостави по-дълбоко облекчение на санкциите. Това може да постави основите за създаването на регионален консорциум за обогатяване на уран, в който иранската ядрена програма да бъде интегрирана, изграждайки повече взаимна зависимост под международен контрол.
Пътят напред е труден, не на последно място заради първоначалното нарушаване на споразумението от страна на Вашингтон и по-скорошната военна ескалация. И макар в момента да няма консенсус сред великите сили, какъвто имаше преди десетилетие, трябва да се припомни, че в началото на 2000-те, в сянката на трансатлантическата криза, породена от войната в Ирак, също нямаше такъв, когато Европа започна своите усилия.
При положение че дипломатическите отношения висят на косъм, а рискът от война остава висок, възобновената роля на Европа трябва да бъде основана на отхвърляне на милитаризма и водена от смели, прагматични решения, които всички страни могат да приемат. Само с такава решителност, визия и инициативност Европа може да си възвърне поне част от изгубената легитимност.
