О т скромно начало Реджеп Тайип Ердоган се издигна до ранга на политически гигант, ръководейки Турция в продължение на 22 години и променяйки страната си повече от всеки друг лидер след Мустафа Кемал Ататюрк – почитания баща на модерната република, пише ВВС.
Въпреки поредица от кризи, той отново се наложи в президентската надпревара през 2023 г., запазвайки властта си. В последните години обаче е критикуван за все по-репресивния си стил на управление – премахване на контролните механизми върху собствената му власт и отстраняване на опонентите си чрез съдебната система.
Erdogan: Turkey's all-powerful leader of 20 years https://t.co/jTzvfL1V7F
— BBC News (World) (@BBCWorld) March 24, 2025
Миналата седмица неговото правителство арестува и затвори основния му съперник, Екрем Имамоглу, след като той бе избран за кандидат за президент от политическата опозиция. Това предизвика масови протести – стотици хиляди привърженици на Имамоглу излязоха на улиците през последните пет дни, осъждайки задържането му и политическите репресии на Ердоган.
Западните съюзници на Турция категорично осъдиха този ход, а Европейският съюз предупреди правителството, че трябва да демонстрира ангажираност към демократичните норми. Въпреки това, анализатори отбелязват, че Ердоган върви по пътя на автокрацията вече близо десетилетие.
След като оцеля при опита за преврат през 2016 г., той засили изпълнителните правомощия на президентската институция и елиминира политическите си противници. Първо като министър-председател от 2003 г., а по-късно като избран президент от 2014 г., Ердоган издигна Турция като регионална сила, подкрепяйки ислямистки каузи и ловко маневрирайки срещу опозицията.
Въпреки че е лидер на страна-членка на НАТО, той зае ролята на посредник във войната между Русия и Украйна, като в същото време забави кандидатурата на Швеция за присъединяване към алианса. Неговата дипломатическа тактика предизвика раздразнение сред западните му съюзници.
Той поляризира турското общество, но остава доказан победител на избори. Привържениците му го наричат "reis" – "началник". Обръщайки се към опонентите си, които според него презират турския електорат, той заяви: „Като 85 милиона, ние ще защитим нашите гласове, нашата воля и нашето бъдеще“.
- Издигането на власт
Роден през февруари 1954 г., Реджеп Тайип Ердоган израства като син на служител в бреговата охрана в черноморския регион на Турция. Когато е на 13 години, семейството му се премества в Истанбул с надеждата за по-добро бъдеще за петте деца.
Младият Ердоган продава лимонада и сусамови кифлички, за да изкарва допълнителни средства. Завършва ислямско училище, след което получава диплома по мениджмънт от Университета Мармара в Истанбул, като същевременно играе професионален футбол. През 70-те и 80-те години е активен в ислямистките кръгове и се присъединява към проислямската Партия на благоденствието на Неджметин Ербакан. С нарастващата популярност на партията през 90-те, Ердоган е избран за кмет на Истанбул през 1994 г., като заема поста в продължение на четири години.
Мандатът му приключва, когато е осъден за подбуждане към расова омраза, след като публично рецитира националистическо стихотворение със следните редове: „Джамиите са нашите казарми, куполите – нашите каски, минаретата – нашите щикове, а вярващите – нашите войници“.
След като излежава четири месеца в затвора, той се връща в политиката. Партията му обаче е забранена заради нарушение на строгите светски принципи на турската държава. През 2001 г. Ердоган основава нова партия с ислямистки корени – Партията на справедливостта и развитието (ПСР), заедно със съюзника си Абдула Гюл. През 2002 г. ПСР печели парламентарните избори, а година по-късно Ердоган става министър-председател. Той остава председател на ПСР и до днес.
- Първо десетилетие на власт
В първите си три мандата като министър-председател той ръководи период на стабилен икономически растеж, което му носи международно признание като реформатор. Средната класа се разширява, а милиони хора излизат от бедността. Ердоган инвестира в мащабни инфраструктурни проекти, модернизиращи Турция.
Но критиците предупреждават, че властта му става все по-автократична. През 2013 г. масови протести избухват в отговор на плановете за трансформиране на популярен парк в Истанбул, но също така и като израз на недоволство срещу авторитарния стил на управление. В отговор Ердоган нарича протестиращите "capulcu" (хулигани), а жителите на Истанбул всяка вечер удрят тенджери и тигани в знак на протест.
Протестите в Гези Парк бележат повратна точка. Недоброжелателите му твърдят, че той се държи повече като османски султан, отколкото като демократ.
- Циментиране на властта
След като е ограничен от конституцията да се кандидатира отново за министър-председател, през 2014 г. Ердоган се насочва към президентския пост, който по това време е предимно церемониален. Впоследствие обаче той прокарва реформи, които превръщат президентството в център на властта.
Опитът за преврат през 2016 г. му дава основание за мащабни репресии – над 150 000 държавни служители са уволнени, а над 50 000 души са задържани. Ердоган използва ситуацията, за да засили контрола си над съдебната система, армията и медиите. През 2017 г. печели референдум, който му дава още по-широки правомощия.
Днес Турция е изправена пред вътрешно напрежение, а арестът на Екрем Имамоглу е възприет като пореден ход в стратегията на Ердоган да елиминира политическите си съперници. Западните държави внимателно следят събитията, но глобалните геополитически интереси ограничават натиска върху неговото управление.
