Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви в Истанбул, че нападението на израелски командоси срещу Флотилията на свободата, превозваща хуманитарна помощ за ивицата Газа, представлява нарушение на международното право и човешките ценности и призова Израел да се съгласи на международно разследване на случая, предаде агенция Ройтерс.
Подчертавайки, че след нападението, в което бяха убити девет турски активисти,
отношенията между Турция и Израел вече никога няма да бъдат същите,
Ердоган обвини Израел, че е използвал несъразмерна сила и е извършил военно престъпление.
На пресконференция, свикана преди откриването днес на международната конференция в Истанбул, посветена на взаимодействието и мерките за доверие в Азия, Ердоган призова международната общност да накаже Израел заради нападението, изтъквайки, че израелската блокада на Газа трябва незабавно да бъде вдигната.
"Дойде време да се свали ембаргото срещу Газа. Не искаме вече на света да има такъв затвор на открито", каза турският премиер.
Турция ще поиска подкрепата на участниците в конференцията за засилване на натиска върху Израел, който отказва да се съгласи на международно разследване на случая.
Турция обаче, една от големите военни и икономически сили в района, не се предава, отбелязва агенцията.
"Ще бъдат направени необходимите стъпки. Израел трябва да плати цената за тези мъченици, и ще плати. Ние сме търпеливи и търпеливо ще продължим този процес", заяви Ердоган.
Вестник "Джерусалем пост" писа в неделя, че Ердоган може лично да се опита да пробие израелската блокада на сектора Газа.
Според съобщения в ливански медии, цитирани от "Джерусалем пост", Ердоган обмислял и възможността да изпрати кораби на турските ВМС да придружават бъдещи опити на пропалестински организации да пробият морската блокада и да доставят хуманитарна помощ за населението в Газа.
Турският външен министър Ахмет Давутоглу опроверга в понеделник тази информация.
Израел ще назначи две комисии, които да разследват случая с превземането от израелски командоси на корабите от Флотилията на свободата миналия понеделник, съобщи израелското радио, цитирано от ИТАР-ТАСС.
На заседание на основните министри е било решено да бъде създадена
държавна комисия от най-добрите израелски юристи,
специалисти по международно право и експерти по морско право.
Тя ще проверява не само обстоятелствата около превземането на флотилията и нейния флагман, турския лайнер "Мави Мармара", но и законността на самата блокада на ивицата Газа.
Освен израелски специалисти, като наблюдатели в комисията ще влязат двама чуждестранни представители, и поне единият от тях ще е американски гражданин.
Втората комисия ще бъде вътрешна - тя също подробно ще проучи всички обстоятелства по превземането на флотилията. Началникът на генералния щаб Габи Ашкенази назначи за ръководител на тази комисия генерала в оставка Гиора Айленд.
Той трябва да направи оценка на резултатите от предварителното разследване, извършено от израелските ВМС, и ако е необходимо, да събере допълнителна информация.
Решението бе взето след предложението на ООН за създаване на международна комисия, която да бъде съставена от представители на Израел, САЩ и Турция и да разследва случая.
Въпреки международния натиск израелският премиер
Бенямин Нетаняху не отстъпи и не прие това предложение,
заявявайки, че Израел има право сам да разследва какво се е случило.
Нажежените страсти около израелската блокада на ивицата Газа са достигнали кулминация. Това поставя света на ръба на пълномащабна война в Близкия изток, твърдят експерти, цитирани в руското издание "Комерсант".
Вестникът коментира вчерашното съобщение на иранския Червен полумесец, че тази седмица ще изпрати в Газа първите два от общо три кораба и един самолет с хуманитарна помощ, доброволци - хуманитарни работници, и медицински екипи.
Абдолрауф Адибзаде от ръководството на организацията изтъкна, че решението е било одобрено от иранското външно министерство, с което е получило държавна подкрепа. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция изрази готовност да осигури военен ескорт на корабите.
Междувременно духовният лидер на Иран и същевременно главнокомандващ въоръжените сили аятолах Али Хаменей предложи иранският военен флот да съпровожда чуждестранните хуманитарни мисии, пътуващи за Газа, посочва вестникът.
Това е много рискован ход, но Иран е напълно способен да го направи
След историята с превземането на хуманитарния конвой в международни води Техеран има силно желание да сложи Израел на мястото му, коментира пред всекидневника московският политолог Раджаб Сафаров.
Иран разбира евентуалните последици от директен военен контакт с Израел, но се ръководи от своя собствена логика. От негова гледна точка, израелската блокада на Газа е незаконна, а самият Израел няма нищо общо с планираната хуманитарна акция, тъй като получател на помощта е палестинската държава, пояснява експертът.
Освен това, Иран заявява, че е готов да осигури пълна проверка на товара от международни хуманитарни структури, които ще могат да се уверят, че там няма никакво оръжие. Според Техеран, това би трябвало да свали от дневен ред всички въпроси около характера на мисията, добавя той.
Наблюдателите обаче са убедени, че
Израел не ще допусне блокадата на ивицата Газа да бъде пробита,
камо ли вдигната, отбелязва всекидневникът. Според цитирания аналитик, "това би означавало израелците да изгубят играта".
Израел засега не е отговорил официално на иранските планове. Бивши високопоставени военни от еврейската държава обаче заявяват открито: "Ще ги пратим на дъното!", посочва пред "Комерсант" Евгений Сатановски, президент на руския Институт за Близкия изток.
Израел обаче би се озовал в доста трудно положение, тъй като Иран със сигурност ще бъде подкрепен от ливанската радикална групировка Хизбула, от палестински екстремистки организации като Хамас, а също и от Сирия.
Освен това, опонентите на Израел разчитат, че в случай на военен сблъсък САЩ няма да се застъпят за Израел, допълва анализаторът за "Комерсант".
Отношенията между Иран и Израел в последно време и без това се изостриха сериозно. Специалистите отдавна споменават, че е възможен пряк военен сблъсък между двете държави, но опасността още никога не е била толкова реална, добавя "Комерсант".
криза, която тихо расте" />
