Засипан с критики след кървавото нападение на израелски командоси срещу флотилията с помощи за Газа в началото на седмицата, Израел контраатакува с бараж от видеоклипове, за да докаже, че пропалестинските пътници от флотилията са предизвикали насилието.
Медийната битка за събитията на 31 май се разгаря в YouTube.
Всеки от участниците в нея умножава клиповете, за да докаже своята версия за фактите сред погрешния медиен ход на Израел за нападението, при което загинаха деветима пътници на кораба "Мави Мармара".
Еврейската държава заяви, че командосите й били нападнати при абордажа на "Мави Мармара" и открили огън при самоотбрана.
Активистите обвиняват командосите, че започнали да стрелят веднага, след като се качили на кораба и заставили пътниците да се отбраняват.
Първоначално из цял свят се разпространиха хаотични кадри от абордажа на военните. Международното възмущение бе предизвикано от клип, показващ в реално време окървавени пътници и журналисти, викащи за помощ.
След това Израел задейства пропагандната си машина и разпространи в YouTube множество клипове в подкрепа на своята версия за фактите. Един от тях, показващ как активистите бият командосите, се превърна в успех за тази машина.
"Над 1,6 млн. души са гледали тези записи. Те бяха използвани в блогове и форуми", казва лейтенант Ализа Ландес, шеф на пресцентъра на въоръжените сили.
На друг запис, заснет от корабните камери за наблюдение, се вижда как активисти се готвят за сблъсъка, раздават си метални прътове и слагат маски. Вижда се и приближаващият израелски кораб, следователно е ясно, че те се готвят за бой, казва лейтенант Ландес и добавя: "YouTube е най-доброто ни средство, видеозаписите показват силни картини".
На трети израелски войници разказват какво се е случило на "Мави Мармара".
Използван е и "Туитър". Според Шаим Шахам, директор на отдела за информация в министерството на външните работи, Израел е наясно колко важна е медийната битка.
Но експертът по управление на пропагандата Ярив Бен Елиезер израелските усилия за информиране по интернет са закъснели и недостатъчни.
"Загубихме пропагандната война, преди да е започнала. Светът ни смята за Голиат, а т.нар. хуманитарни активисти за Давид", казва той.
