Б ританският министър-председател с най-кратък мандат се опитва отчаяно да си извоюва ново място в света. Засега това просто не се случва, пише в свой анализ Politico.
Откакто стана третият поред премиер, отстранен от колегите си консерватори, Лиз Тръс безуспешно се опитва да реабилитира репутацията си, която беше в окаяно състояние в края на хаотичните 49 дни на Даунинг стрийт 10, пише Politico.
Във Великобритания тя продължава да е обект на шеги. Лейбъристите, които сега са в правителството след разгромното поражение на торите на изборите под ръководството на нейния наследник Риши Сунак, изкарват призрака ѝ всеки път, когато трябва да спечелят политически точки.
Сега политическите биографи разнищват нейния провал. Опитите ѝ да пробие Америка с билет за Тръмп се провалиха. А Тръс вече дори не може да се организира в парламента, защото на изборите загуби място, което би трябвало да е сигурно за консерваторите - първият бивш министър-председател, който претърпява такъв позор от повече от век насам, пише Politico.
Бивш старши съветник на Тръс, който, както и други участници в този материал, получи анонимност, за да говори откровено, каза:
„Имаше момент, в който като нейни специални съветници щяхме да минем през горещи въглени заради нея. Вече не е така - никой, който е работил за нея в номер 10, не иска да има нищо общо с нея в наши дни".
„Освен ако не сте идеолог на свободния пазар, връзката с Тръс след периода на работа под № 10 е смъртоносна целувка за репутацията на някого.“, казва източника пред Politico.
Как да не бъдеш министър-председател
Това е далеч от живота след смъртта на други бивши британски премиери, които свикнаха да се сдобиват с доходоносни изяви и да получават розови оценки за по-спорните си ходове.
„В миналото хора като [Харолд] Макмилан, [Уинстън] Чърчил, [Харолд] Уилсън, [Джеймс] Калахан и [Маргарет] Тачър постъпваха достойно, а именно - отиваха си, пишеха мемоарите си и след това се измъкваха“, казва Антъни Селдън, уважаван британски политически историк, който току-що издаде биографията на Тръс, озаглавена
„Как да не бъдеш министър-председател“.
Други бивши министър-председатели работят усилено, за да спасят репутацията си. Антъни Идън, например, се опита да използва времето си след кабинета № 10, за да поправи щетите, които нанесе на авторитета му справянето със Суецката криза от 1956 г. - считана за един от най-големите външнополитически провали на XX век.
„Той се опита да възстанови репутацията си във връзка със Суец, като написа мемоарите си, но не го направи толкова безсрамно, колкото Лиз Тръс“, каза Селдън.
Мемоарите на Тръс „Десет години за спасяването на Запада“ бяха публикувани само 18 месеца след като тя напусна поста си и не съдържаха почти никакво съжаление - вместо това тя удвои противоречивата си политическа програма и разкритикува икономическия естаблишмънт, който според нея е сбъркал с нейната администрация.
Тръс признава, че не е била „безгрешна“ по отношение на държавния бюджет, който е бил натоварен с дългове и е намалил данъците, което е ускорило нейното падане. Но тя до голяма степен е насочила огъня си другаде.
„Поглеждайки назад, онзи следобед [на минибюджета] вероятно беше най-щастливият ми момент като министър-председател. Малко знаех, че истаблишмънтът щеше да използва всички налични инструменти, за да отвърне на удара“, пише тя.
Селдън заяви, че министър-председателите трябва да съчетаят мемоарите си с продължаване на „обществената полза“, ако искат да имат някаква надежда за реабилитация.
„Всички те пишат мемоарите си и това е едновременно източник на приходи за тях, но и шанс да представят своята версия на историята“, каза той и добави за последното:
„Това никога не работи.“
Ако Тръс успее да използва статута си, за да постигне нещо, от което светът се нуждае, по примера на намесите на бившия министър-председател Гордън Браун в борбата с бедността по света, тя „би спечелила много повече уважение“, твърди Селдън.
Вместо това времето, прекарано от Тръс на този пост, изглежда се превърна в глобална поучителна история: Неотдавна бе съобщено, че френският президент Еманюел Макрон се е позовал на нея, за да обясни необходимостта да внимава да не разстрои пазарите, когато назначава нов министър-председател.
Екипът на Тръс обаче категорично отхвърли тази характеристика на премиерството ѝ.
Съюзник на бившия министър-председател заяви: „Фактът, че към Лиз все още се насочва много повече яд, отколкото към човека, който току-що доведе торите до най-тежкото поражение в историята ни, само показва, че тя развива програма, от която нейните критици очевидно се чувстват застрашени.“
На прицел е „политическата и медийната класа“, която се е съсредоточила върху Тръс, и добавят:
„Честно казано, би било добре дошло, ако те просто се ангажират с аргументите, които тя излага, вместо да се отдават на тормоз и сплашване, които се осъждат като позор, ако жертвата е ляв политик, но които очевидно са честна игра, ако целта е десен.“
Целувка на смъртта
Тези, които са работили за Тръс по време на нейното десетилетие в правителството, изпитват тъга от това, в което се е превърнала, а бившите ѝ помощници казват, че тя е неузнаваема от политика, когото смятат, че са опознали и в когото са вярвали по време на нейното издигане на власт, пише Politico.
По времето, когато Тръс беше министър на търговията и министър на външните работи, тя беше в челните редици на търговските сделки след Брекзит. Тя осигури освобождаването на Назанин Загари-Ратклиф от ирански затвор - подвиг, който се бе изплъзнал на множество предшественици. Тя беше ключов фактор в решителния отговор на Обединеното кралство на нахлуването на Русия в Украйна.
Тръс успешно разчете настроенията в Консервативната партия след отстраняването на Борис Джонсън и се оказа страхотен участник в кампанията, който с лекота победи основния си съперник Сунак в борбата за висшия пост, пише Politico.
Колегите ѝ я възприемат като социално либерална и тя е самопровъзгласила се за съюзник на ЛГБТ+ - позиция, която спечели похвали в някои части на консервативната коалиция.
След като напусна поста обаче, Тръс предпочете да подкрепи изцяло бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, заявявайки, че светът е „по-сигурен“ под негово ръководство. Тя сподели сцената с бившия съветник на Тръмп Стив Банън, който определи британския крайно десен активист Томи Робинсън като „герой“. Тя гръмко се отказа от описанието си като съюзник на ЛГБТ+ - и продължи да обвинява „дълбоката държава“ за отстраняването си.
Втори бивш съветник, който е работил с Тръс на Даунинг стрийт, заяви, че е „тъжно да се види“ какво се е случило с нея, и добави: „Не мисля, че тя се е възстановила от травмата и шока от това, което се случи в №10“.
„Тя предпочете да се отдаде на теории на конспирацията, да напише книга без нови идеи и да се присламчи към десни популисти, които са противни на много от нещата, в които тя вярва като икономически и социален либерал“, допълват те.
„Нейната игра на американския пазар и на десницата е свързана с печеленето на пари. Това е единственото място, до което тя може да стигне в политическо отношение. Никой друг няма да я приеме и е трудно да я видим да се върне в предната линия на политиката на торите тук.“, допълват източниците пред Politico
Съюзникът на Тръс, цитиран по-рано в този материал, заяви: „След като напусна поста си, Лиз написа бестселър на Sunday Times, свика Комисията за растеж, за да помогне да се определи как да се даде тласък на застоялата икономика, вдъхнови създаването на новото движение за народен консерватизъм и бе топло посрещната от публиката не само в САЩ, но и в Япония, Тайван, Индия, много европейски страни и, разбира се, в Обединеното кралство".
„Не се съмнявам, че можем да очакваме да чуем още много от нея през следващите седмици, месеци и години“, допълва източникът.
Подарък за лейбъристите
Новоизбраното британско правителство на лейбъристите със сигурност се надява да чуе повече от Тръс.
Честите ѝ медийни изяви се възприемат като стимул за администрацията, която в момента се опитва да обясни по-спорните части от политическата си платформа, като обвини Тръс за икономическите сътресения.
„Тя е постоянно напомняне за хаоса, който торите искаха да причинят на страната, и защо трябваше да бъдат спрени“, казва високопоставен служител на лейбъристите.
Правителството дори стигна дотам, че въведе закон, целящ да предотврати повторение на минибюджета на Тръс, като министрите изрично споменаха името на бившия министър-председател, докато го обсъждаха миналата седмица.
„Целта на този законопроект е да гарантира, че никога повече няма да се окажем в ситуация като при минибюджета на Лиз Тръс за 2022 г., в която се обявяват мерки с фискално значение без придружаващ анализ [на Службата за бюджетна отговорност]“, заяви министърът на бизнеса Дарън Джоунс.
Неговият колега от Консервативната партия Андрю Грифит отвърна, че „недобросъвестният законопроект“ няма да постигне нищо съществено, като го определи като „политически театър“.
Докато лейбъристите правят всичко възможно, за да напомнят многократно на избирателите за годините на Тръс, някои в Консервативната партия се молят за период на мълчалив размисъл от страна на бившия министър-председател.
„Мисля, че вредите, които тя нанесе на партията, а донякъде и на страната, означават, че колкото и дълго да се криеш от обществения живот, веднага щом се появиш отново, ще напомниш на всички какво се е объркало“, казва бивш министър от торите, който загуби мястото си на изборите през юли.
„Мисля, че това беше толкова необикновена катастрофа, че не съм сигурен дали някога има подходящ момент за завръщане.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!