П реди 12 г. в Ирак имаше един милион християни, чийто брой сега е намалял с три четвърти.
Положението на християните в целия Близък изток е отчайващо. „Ислямска държава“ се стреми да ги изкорени, заяви публично Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри.
Когато „Мюсюлманското братство“ беше доведено до властта в Египет със съдействието на президента Барак Обама и държавния секретар Хилъри Клинтън, дълго потисканата фундаменталистка политическата организация отприщи похода си за ислямското надмощие чрез започване на погроми срещу коптите християни в Египет.
Коптите са една от най-древните християнски общности в света. Ако военните не бяха взели властта от реакционния режим на Мохамед Морси, съдбата на коптите не би се различавала от тази на събратята им в контролираните от „Ислямска държава“ територии. И въпреки това администрацията на Обама иска да върне на власт касапите на Морси.
Папа Франциск нарече преследването на християните в Близкия изток геноцид.
Унищожаване и покварата са общи знаменатели на всички геноциди. Но геноцидът на близкоизточните християни е в абсолютен контраст с геноцида на еврейския Холокост, защото за разлика от нацистите, които са се опитали да прикрият своите престъпления срещу човечеството, ислямистите им се наслаждават и ги разпространяват в социалните медии, за да набират млади мюсюлмани да се присъединят към тях в касапницата.
Миналата година комисарят на нюйоркската полиция Бил Братън каза, че американците се борят зад граница, докато джихадистите създават нова заплаха за Америка. Сомалийската общност, на която е дадено убежище в Минесота, е благодатна почва за набиране на личен състав от ислямистите, по-малко сред възрастните бежанци, повече от тяхното потомство. Вестник „Дели Mейл“ установи, че през 18-те месеца, предхождащи ноември 2015 г., е имало около 70 случая на свързана с ИД терористична дейност в Америка.
И макар да е така, при изграждането на нашата политика към бежанците се дават предпочитания на мюсюлманите, а не към останалите християни или други малцинства като язиди, които биват избивани и продавани в робство. Тези бежанци не са заплаха за сигурността. Те няма да разстрелят участниците в празненство или да взривят маратон.
Бежанците трябва да идват от лагери на върховния комисар на ООН по бежанските въпроси (UNHCR), а много християни, язиди и представители на други малцинства не смеят да влязат в тези лагери, защото те са под контрола на мюсюлмани, които не посрещат добре немюсюлманите.
Това означава, че иракските и сирийските християни, язиди и бежанците от други малцинства са представени с много по-малки числа, отколкото би трябвало. За тях вратите на Америка са затворени и администрацията на Обама не прави никакви промени на политиката, която ги държи навън. Иракските и сирийските християни апелират към Израел за презаселване. В своето обръщение от 23 декември 2015 г. президентът Обама оплака "неописуемото насилие и репресиите", които са изхвърлили от родните им места християните.
Това са земи, в които те са живели много преди ислямът да се появи на световната сцена.
Въпреки воплите си президентът няма да промени политиката си за бежанците, за промяна на уникалната и трудна ситуация, в която се намират християните и други немюсюлманските малцинства.
Нещо повече, Обама пропусна да спомене ситуацията, с която християните традиционно се сблъскват в обществата с мюсюлманско мнозинство. Когато казва, че коледните църковни камбани сега мълчат там, където са звънели от векове, той пропусна да признае, че църковните камбани са звънели в Сирия и Ирак през последните сто години.
Както отбеляза теологът Марк Дъри, с прилагането на правилата за „защитено население“ през VII век църковните камбани са спрели да звънят, точно както сега прави ХАМАС в Газа и ИД в районите под неин контрол. Вместо камбани, църквите сега трябва да използват гонгове, музикални инструменти, които са блъскани с ръка.
