А таките в Париж, масовите убийства в Сирия и Ирак, широкото използване на самоубийствени взривявания на хора не само за тероризъм, но и като военна тактика, обучаването на деца за войници, които убиват безмилостно, терорът и изнасилванията на жени, превръщането на хиляди хора в роби, отвличанията за откуп, разрушаването и ограбването на исторически ценности. Това е „Ислямска държава“ в очите на Западния свят.
Новините за зверствата на групировката са шокиращи. Светът изразява възмущение всеки път, когато види пропагандните клипове за сексуално робство, жестоки изтезания и убийства на пленници. Тези престъпления са ужасяващи, но те прикриват далеч по-коварна и дългосрочна заплаха – нежната и грижовна страна на „Даеш“.
Милиони миролюбиви хора живеят в териториите, контролирани от „Ислямска държава“ и всеки ден биват облъчвани с един по-различен образ на групировката. В този си образ „Даеш“ се грижи за изхранването на бедните, дава подслон и образование на децата, осигурява домове за сираците, организира карнавали и конкурси със забавни игри, провежда социални програми.
Групировката се опитва и в някои области успява да печели сърцата и умовете на хората не просто с насилие, а с ефективна пропаганда. Ако тази тенденция не бъде спряна, подобно на фашистка Германия или Русия от времето на Сталин, обществената подкрепа за държавата на „Даеш“ ще расте. Така ще бъде много по-трудно нейното унищожаване в дългосрочен план. А провеждането на убийствени атаки като тези в Париж и Бейрут ще става по-лесно.
Чарли Уинтър от мозъчния тръст „Куилям“ посочва пред „Ройтерс“, че противно на общоприетата представа повече от половината от пропагандните материали на „Ислямска държава“ показват хора, извършващи ежедневни дейности, в спокойна и нормална обстановка, а не насилие.
В много отношения групировката функционира като нормална държава в областите, които управлява. Тя доставя на населението същите услуги, като сирийските и иракските власти преди нея. При това често го прави по-качествено и по-ефективно. „Даеш“ събира данъци, почиства улиците, извозва боклука, поддържа училищата, издава свидетелства за брак, осигурява сигурност на населението. В администрацията на „Ислямска държава“ работят много бивши правителствени чиновници, така че да е сигурно, че тя работи гладко и ефективно.
Например, в сирийската провинция Дейр ез-Зор, „Даеш“ е приела разпоредби за защита на природните ресурси и околната среда, което предполага, че джихадистите имат дългосрочни планове.
Все повече хора в Ирак и Сирия започват да смятат, че виновни за проблемите и тежките условия живот са бомбардировките, извършвани от самолетите на САЩ, Франция, Русия и техните местни съюзници. В същото време „Даеш“ помага за връщане на живота в контролираните от нея територии в някаква рамка на нормалност след изтощителната гражданска война.
Жител на превзет от „Ислямска държава“ град в Сирия, разказва пред списание „Тайм“, че първоначално се е противопоставял на „Даеш“, но е променил мнението си, след като те са платили за сватбата на брат му и са му помогнали да си намери жилище.
„Ислямска държава“ внимателно контролира информационния поток в завзетите от нея територии. Да се говори свободно е на практика невъзможно, защото хората не знаят кой е доносник за групировката. Така „Даеш“ изгражда лустро на мир и нормалност, получавайки все по-широка обществена подкрепа. Това е класически Стокхолмски синдром, но в много по-широк и далеч по-опустошителен мащаб.
Има много исторически прецеденти за такава трансформация. В Русия милиони биват избити от държавата по време гражданската война (1917 - 1922 г.) и впоследствие, при чистките на Сталин, и въпреки това той все още е един от най-обичаните и уважавани от руснаците лидери на страната.
В края на Втората световна война фашистка Германия създава доброволни поделения от деца, които да се бият срещу настъпващата съветска армия. Тогава германците наистина вярват, че защитават един по-добър ред.
През 90-те години на миналия век, талибаните натрупват значителна обществена подкрепа с мерки срещу корупцията и налагането на закони в Афганистан.
Групировки като Хамас и Хизбула, използват благотворителност и програми за социално подпомагане, за да се превърнат в политически организации с широка обществена подкрепа.
Страшно е да си представим, че „Ислямската държава“ е тръгнала по същия път. Насилието, потискането на жените, терорът могат лесно да бъдат пренебрегнати от местното население, когато то получава социален ред и предвидимо ежедневие.
Международната коалиция срещу „Даеш“ инвестира значителни ресурси за противодействие на пропагандата на групировката за всяване на страх сред противниците ѝ, но прави твърде малко за развенчаването на позитивните послания на джихадистите. А само след няколко години, може да стане твърде късно, за да се противодейства на нежната и грижовна страна на „Ислямска държава“.
