С трахът е навсякъде в град Ракка. Така описва ежедневния живот в административния център на „Ислямска държава” Александър.
Той е християнин. Неговият баща е сириец, а майка му - българка. Живял е в Сирия, където завършва средното си образование, след което се премества да живее в България. Неговият баща обаче остава да живее до ден-днешен в Ракка.
Какъв е животът под властта на „Ислямска държава“? „Страхът държи хората под властта на „Ислямска държава“, категоричен е Александър. Той дава следния любопитен пример: „Ако днес някой намери 1 кг злато на пътя, няма да посмее да го вдигне. Единственото, което ще направи, е да попита дали някой не си го е загубил...”
Екзекуциите са ежедневие, разказва Александър: „Глави и крайници се секат, ако не всеки ден, то поне всяка седмица. Понякога хората биват разпъвани на кръст. Труповете се поставят на обществени места, като, площади и така остават по няколко дни за назидание. По този начин всяват страх и респект в населението, което е останало в град Ракка“.
Някога цветущият град е наброявал 800 000 жители, а днес - около 250 000. Голяма част от тях обаче са изселници от други места. „Хората, които са останали в Ракка, или нямат къде да отидат, или нямат пари или просто такъв е техният избор“, споделя Александър.
„Ислямистите върнаха Сирия в средновековието. Ракка прилича на декор от средновековен филм. Ислямистите носят дълги бради, къси роби, подобни на тези, които носеха муджахидините в Афганистан. Това не е нормално за Сирия“, разказва младежът и продължава: „На мъжете е забранено да се подстригват, да се бръснат. Всички трябва да са с бради. В момента, в който от джамията извикат за молитва, ти си длъжен незабавно да спреш всякаква работа и да отидеш да се молиш, иначе те наказват“.
„Най-страшно обаче е положението на жените. Нито една жена не може да излезе на улицата сама без придружител, който задължително е неин роднина. Когато излезе, тя трябва да е покрита от главата до петите в черно, нищо не трябва да се показва. В противен случай, дори ако се открие малка част от тялото й, веднага бива наказвана с бой от жени военни, които са обучени специално от „Ислямска държава“ и контролират женската част от населението. Подобен вид наказания се практикуват на обществените места”, посочва Алесандър.
„Освен че не могат да отидат никъде сами, жените са лишени от образование. Всъщност вече почти 2 години в районите, контролирани от „Ислямска държава“, няма просвета, макар че напоследък ислямистите въвеждат някаква форма на обучение”.
„От всички предмети, които познаваме, се преподава малко география и история, а също така математика. Всичко останало е религия”. Най-парадоксалната ситуация, според Александър, е свързана със здравеопазването. В резултат на кървавия конфликт всички лекари отдавна са напуснали Ракка. Тъй като няма кой да се грижи за ранените, „Ислямска държава“ е принудена заедно със своите съмишленици, които имат някакви медицински познания, да организира 6-месечни курсове. „След 6 месеца ти можеш да завършиш с тяхна диплома като лекар и те изпращат на фронта. За 6 месеца човек става лекар“, разкрива Александър.
Тогава какво задържа баща му в Ракка? „Баща ми е човек с възможности и именно те го задържат в Ракка. Ако си мюсюлманин и излезеш извън пределите на „Ислямска държава“, това означава, че ти си предател и цялото ти имущество ще бъде конфискувано. Ако си християнин, е още по-зле“, разказва Александър, който много пъти го е молил да продаде имотите си там и да избяга. На тези мои съвети той винаги ми отговаря по следния начин: „Аз съм християнин. Ако имотът струва 10, а сега по време на война – 5, на мен ще ми платят 1, защото съм християнин. Искам да си запази тези имоти – магазини, апартаменти“. Те му носят доходи и той на свой ред плаща съответната такса, която се налага на всеки християнин.
„Има три вида такси за християните. Баща ми е заможен и плаща 4 златни динара. Това са 7-8 грама злато годишно. Срещу тази такса „Ислямска държава“ му осигуряват закрила. Това е документ, в който е записано, че ти си платил и никой не те закача“, добавя Александър.
Иначе не са останали много християни в териториите, които днес са под контрола на джихадистите. В самата Ракка поначало няма християни, бащата на Александър се установил там преди години заради близостта до обектите, на които е работил като инженер. Той поддържа комуникацията със своя родител по Viber или Skype.
„Това е единственият начин да разбера, че той е жив. Понякога имаме шанс да говорим по-дълго, по 5 дори 10 минути. Разговорът ни се води на български. Така той си позволява да ми каже някои неща, които не може на арабски език, защото всичко се шпионира от „Ислямска държава“ в съответния интернет клуб“, разказва нашият събеседник.
Интернетът в Ракка е сателитен и той е достъпен в интернет клубовете, които са под контрола на ислямистите. „Те следят абсолютно всичко“, отбелязва Александър и добавя, че истината за града може да се узнае само от страница във Фейсбук, чието име в буквален превод означава „Рака я колят”.
Много западни медии, особено в Холандия, където днес живее Александър, я следят. „Тя се списва от жителите на Ракка, които не са съгласни със случващото се там. Те информират света. Миналия месец двама от хората, които поддържат този сайт, бяха обезглавени. Преди броени дни едно момиче беше обезглавено, защото е качвала новини от Ракка към свободния свят“, казва той.
Според Александър конфликтът в Сирия, който започна в средата на март 2011 г., не е можел да бъде предотвратен.
„Сегашният президент Башар Асад наследи властта от своя баща, въпреки че Сирия е република. Алеуитското малцинство, което наброява между 10-12% от цялото население, фактически държи около 90% от политическата власт в страната. Голяма част от народа са сунити. Те желаят властта по някакъв начин да бъде споделена“.
Александър обръща внимание на това, че в началото на конфликта той не е имал етнически или религиозен характер.
„Хората желаеха свобода, както в останалите страни, където избухна „Арабската пролет“. Първите 8 месеца демонстрациите в Сирия бяха мирни. Хората искаха малка доза свобода, дори не искаха да свалят правителството. Башар Асад бе млад президент и имаше имиджа на човек, който иска да извърши промени, да направи страната по-съвременна. Но малко по-малко заради натиска и ежедневните убийства хората се въоръжиха и стигнаха до този конфликт“.
„В Сирия има изключително много оръжие в ръцете на хората. Не е лесно да им бъде отнето, защото то дава власт. Има десетки групировки. Всяка иска нещо различно и нито една от тях няма стремеж към светска държава. Според мен войната в Сирия ще продължи още толкова, колкото досега, т.е. най-малко 5 години“, казва Александър, според когото единственият изход е да се свали Башар Асад.
„Той е проблемът, а не режимът. Сирийците са склонни да приемат режим с малко повече споделяне на права от страна на другите участници в конфликта. Проблемът е в личността на Башар Асад. Излезе ли той от властта, от там нататък няма никакво значение за сирийците кой ще е на власт след него. Дори ако той е представител на същия режим“, посочва Александър.
Той смята, че голяма част от подкрепата за Асад се дължи на факта, че обикновените хора, независимо дали са алеуити, или сунити виждат какво се върши от останалите военизирани групировки и се страхуват за живота си. „Алеуитите също са наясно, че жертвите, които дават, не са жертви за Башар. Те се сражават за самите себе си, за да не бъдат избити“.
В момента Александър работи в лагер за бежанци и мигранти в Холандия. Той обяснява, че един сириец се нуждае от 5000 до 8000 евро, за да стигне до Европа. Тези пари отиват за разноските по пътя от Турция за Гърция, а след това за фалшифицирането на документи и пътя от Гърция за ЕС. Но това е било, докато границите са били затворени. Откакто гърците отвориха своите европейски граници, остана само турско-гръцката част. След като излезеш от Сирия стигащ до Истанбул, Измир или някой от градчетата близо до гръцките острови. Стъпиш ли на гръцка земя там вече те качват на автобусите и потегляш към следващата граница и Европа.
Според Александър случващото се с мигрантския поток трябва да се разглежда като „натиск на Реджеп Ердоган и гръцкото правителство към европейците“. Това се прави с цел Брюксел да прояви малко повече съпричастност с Турция, защото там емигрантите са милиони, в Гърция също не са никак малко, добавя той.
В момента пътят от Ракка до Германия или Швеция излиза около 1200 евро. Това е научил Александър от свои познати, които наскоро са преминали по този маршрут.
Откъде емигрантите разполагат с тези пари? „Като трябва да оцелееш, ти трябва да изкараш тези пари. Хората масово продават имотите и златото си. Знаете, че жените в Близкия изток ценят благородния метал и притежават доста от него. На 5-ата година от войната в Сирия много хора осъзнаха, че няма изход. Войната ще продължи и те ще губят“ и затова решават завинаги да напуснат заедно със своите семейства, споделя той.
Много пъти и тук в България, и там в Холандия хората изразяват учудване откъде емигрантите разполагат с такива модерни и скъпи телефони. „Държа да кажа, че тези телефони са най-важното нещо в цялата тази експедиция от Сирия, до която и да е европейска държава“, категоричен е Александър.
Той дава следния пример: каналджиите, които транспортират емигрантите от Турция за Гърция по море, ги събират на определени места. Но има много слухове за измамени или убити мигранти. Чрез своя смарт телефон и неговата опция във Viber или WhatsApp бежанецът се свързва с така наречения доброволец от Германия, който може да го упъти дали на мястото, където се намира в Турция може да бъде прехвърлен за Европа или не. „Той ти казва дали точката, в която се намираш е място, откъдето много хора поемат за Гърция, или не. Ти или се чувстваш комфортно, че всичко върви наред или започваш да се чудиш защо си тук. Много хора използват всякакви опции, които се предлагат от смартфоните по време на самото си пътуване, за да се ориентират през коя държава минават. Те са единственото спасение“, обяснява Александър.
