А ко ви е трудно да следите последните опити на САЩ да договорят край на войната в Украйна, не сте сами. Последните месеци бяха истински водовъртеж: срещи в Москва, Анкъридж, Ню Йорк, Вашингтон, Маями, Киев и Женева, както и безброй неформални телефонни разговори между цяла редица участници. Това посочва Иво Даалдер за Politico.
Даалдер е бивш посланик на САЩ в НАТО, старши сътрудник в Центъра "Белфър" към Харвард и водещ на седмичния подкаст "World Review with Ivo Daalder".
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Една от причините за тази въртележка е, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил пред своя екип почти невъзможна задача: да прекрати война между две държави, които са решени да продължат борбата си за диаметрално противоположни цели:
- Русия за подчиняването на Украйна, а
- Украйна за запазването на своя суверенитет и независимост.
COMMENTARY: Without a formal policy process, Donald Trump can’t end the war in Ukraine.https://t.co/VJ2e5OiSFo
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) December 4, 2025
Но има и друга причина за хаотичната картина, която наблюдаваме през последните месеци:
- срещи, които се обявяват и после отменят;
- срокове, които се поставят и после изоставят;
- планове, които уж са окончателни и после се променят;
- непрекъснато сменящи се лица, които водят преговорите.
И всичко това се случва, защото администрацията на Тръмп няма формален процес за изработване на политики, за даване на насоки, за взаимодействие с чужди правителства и за определяне на ясна посока.
Това отсъствие на формална процедура е уникална особеност, или дефект, на това управление. Разбира се, Тръмп не е първият американски президент, който разчита на тесен кръг съветници по ключови външнополитически въпроси. Бившият президент Джордж Буш-старши водеше войната в Персийския залив със седем висши служители, а предшественикът на Тръмп - Джо Байдън, вземаше много решения в областта на националната сигурност по време на ежедневния си разузнавателен брифинг в компанията на едва няколко най-близки сътрудници.
Разликата е, че в други администрации тези топ съветници разчитаха на междуведомствени структури, ръководени от своите екипи, за обсъждане на проблемите, изработване на опции и контрол върху изпълнението. Тръмп, напротив, управлява американското правителство така, както управляваше семейния си бизнес - зад бюрото си в Овалния кабинет, където приема всички, звъни на всеки и взема решения спонтанно. А съветниците му действат почти изцяло сами.
Срещата, която целият свят продължава да очаква
Що се отнася до Украйна и Русия, кръгът на реалните участници около президента е буквално шепа хора:
- вицепрезидентът Джей Ди Ванс,
- държавният секретар и съветник по националната сигурност Марко Рубио,
- началникът на кабинета Сюзи Уайлс,
- специалният пратеник за мир Стив Уиткоф и от октомври насам
- зетят на Тръмп Джаред Къшнър.
🇺🇸🇺🇦⚡Trump:
— China pulse | 中国脉搏 🇨🇳 (@Eng_china5) December 4, 2025
"I told them: you have no leverage. That was the right time for a settlement… but with their wisdom, they decided not to do it. They have much more going against them now."
The terms for a settlement in Ukraine are now worse than they were during his meeting with… pic.twitter.com/BnT3Us52r5
Извън този кръг по подразбиране остават:
- министърът на отбраната,
- председателят на Обединения комитет на началник-щабовете,
- както и директорите на ЦРУ и националното разузнаване.
От всички тези играчи единствено Рубио разполага със сериозен екип в Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, но дори и при него няма много доказателства, че се опира на този апарат по начина, по който са го правели неговите предшественици. Каквито и междуслужебни обсъждания да се провеждат, влиянието им върху реалното изработване на политика е минимално, ако изобщо съществува. Според чуждестранни дипломати във Вашингтон служителите и в двата департамента са достъпни, но в голяма степен в неведение.
Още по-проблематично е, че освен Рубио другите основни участници по украинското досие работят без екип и без процедура.
Уиткоф например присъства на срещи с руския президент Владимир Путин и други руски представители без протоколчик и често разчита на преводача на Путин. Къшнър е дълбоко въвлечен в преговорите, но няма формална позиция в администрацията. А министърът на армията Даниъл Дрискол, който беше въвлечен в разговори с Украйна в последния момент миналия месец, получи само един уикенд, за да навакса с историята на войната и текущите дипломатически усилия, преди да бъде изпратен в Киев да представи поредния план.
Този липсващ процес обяснява и хаотичния характер на преговорите през последните седмици.
В средата на октомври руският външен министър Сергей Лавров изпрати на Рубио меморандум с идеи за прекратяване на войната. Планът беше Путин и Тръмп да се договорят по тези точки по време на среща в Будапеща в края на месеца.
Тръмп дава краен срок на Путин да покаже сериозни намерения
Меморандумът съдържаше всички обичайни руски искания:
- териториални отстъпки,
- сериозни ограничения за украинските въоръжени сили и
- отказ от членство или присъствие на НАТО в Украйна.
Но когато Рубио се обади на Лавров да обсъдят документа, разбра, че позицията на Москва е твърдо фиксирана, и посъветва Тръмп да не пътува до Будапеща. Президентът впоследствие отмени срещата, заявявайки, че не иска "среща, която ще бъде пропиляна".
Докато Рубио и Тръмп пренасочваха усилията си към увеличаване на натиска върху Русия, включително чрез първите нови санкции от завръщането на Тръмп в Белия дом, Уиткоф работеше с други руски канали, за да върне преговорите на масата. В разговор с Юрий Ушаков, водещия външнополитически съветник на Путин, Уиткоф твърдял: "Президентът ще ми даде много свобода и възможност да стигна до сделка."
Две седмици по-късно Уиткоф и Къшнър вече седели в Маями с Кирил Дмитриев, друг близък пратеник на Путин, за да оформят над 20-точков план за прекратяване на войната, точно както го бяха направили по-рано за Газа. Но за разлика от Рубио само дни по-рано, Уиткоф и Къшнър до голяма степен приели руската позиция и я направили своя. Както Дмитриев съобщил на Ушаков според друг изтекъл стенографски запис, той предал неофициален документ като основа за финалния план, така че да бъде "възможно най-близък до руския".
Когато Рубио за първи път видял този 28-точков план, изготвен от Уиткоф и Къшнър, той го определил като "списък с потенциални идеи", казвайки на американски сенатори, че "това не е наше предложение или мирен план". Тръмп обаче го харесал и казал на Украйна да го подпише до Деня на благодарността или да остане сама. Това накарало Рубио бързо да смени курса и да обяви, че "мирното предложение е изготвено от САЩ".
В крайна сметка това, което движи всички тези участници, не е формален процес или реалистична оценка какво е необходимо за прекратяване на войната в Украйна. Движеща сила е непреклонното желание да се удовлетворят амбициите на Тръмп да бъде признат за миротворец на света.
Докато това продължава, хаосът и объркването ще продължат. И нищо от това няма да приближи края на войната до реалност.
