Д ържави от източния фланг на НАТО се надпреварват да привлекат американски войски на своя територия, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че възнамерява да изтегли 5000 или повече военнослужещи от Германия.
Полша, Естония, Литва, Латвия и Румъния вече са заявили интерес да приемат допълнителни американски сили, както чрез публични изявления, така и чрез неофициални дипломатически контакти. Натискът идва след като Тръмп обяви по-рано този месец съкращаване на американския контингент в Германия на фона на задълбочаващия се спор с Берлин. Повод за напрежението станаха коментарите на германския канцлер Фридрих Мерц, според когото Техеран е "унижил" Вашингтон с тактиката си в преговорите около войната с Иран.
"Твърдо вярвам, че по-силно американско присъствие на източния фланг е необходимо. Бихме приветствали постоянно присъствие на САЩ на наша територия", заяви пред POLITICO заместник-министърът на отбраната на Румъния Сорин Молдован. "Румъния последователно демонстрира ангажираността си към стратегическото партньорство със САЩ и се е доказала като надежден партньор."
Румънският министър на отбраната Раду Мирута също заяви пред журналисти по време на заседание на Съвета по външни работи на министрите на отбраната: "Нуждаем се от повече войски."
Той не е единственият, който отправя подобен публичен апел. Миналата седмица както президентът на Полша Карол Навроцки, така и литовският президент Гитанас Науседа заявиха, че страните им са готови да приемат повече американски войски. Латвийският външен министър Байба Бразе повтори тази позиция в понеделник.
САЩ намаляват военното си присъствие в Румъния и на Източния фланг на НАТО
Говорител на естонското министерство на отбраната заяви, че страната "високо цени приноса на САЩ и подкрепя разширено американско присъствие, за да се гарантира надеждно възпиране и отбрана в целия Балтийски регион".
Съюзниците от източния фланг, много от които граничат с Русия, разглеждат САЩ и американските войски на своя територия като основен гарант за сигурността им и средство за възпиране на реваншистка Москва, особено след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Именно затова тези държави остават сравнително сдържани в критиките си към Тръмп и подкрепят американската политика спрямо Иран.
Пентагонът все още не е взел окончателно решение кои части ще бъдат засегнати от изтеглянето от Германия, заяви американски представител, пожелал анонимност. Не е ясно и дали войниците ще бъдат прехвърлени в други европейски държави, или ще се завърнат в Съединените щати.
Въпреки това страните по границата с Русия вече се опитват да се възползват от ситуацията, подчертавайки, че остават сред предпочитаните партньори на Тръмп заради високите си разходи за отбрана и подкрепата си за американските военни действия. И петте държави вече са домакини на ограничени американски контингенти към март тази година, сочат официални данни.
NATO frontline countries are rushing to bid for US troops after Trump’s Germany withdrawal. Poland, Lithuania, Latvia, Estonia and Romania are scrambling to make their case for fresh American troops, leveraging their support for the U.S. war in Iran. https://t.co/1OWDxEI7Jh
— Laurentiu B . 🇪🇺 (@laurbjn) May 12, 2026
Публичните изявления на лидерите са допълнени и от дипломатически маневри зад кулисите. Според високопоставен дипломат от Алианса делегация на поне една съюзническа държава е потърсила директно американския посланик в НАТО Матю Уитакър, за да изложи аргументите си. По думите му в момента има "прозорец на възможностите".
На пръв поглед стратегията изглежда дава резултат. В събота Тръмп заяви пред журналисти, че "може би" ще премести американски войски в Полша. "Имам отлични отношения с президента, така че това е възможно", каза той.
Политическите реалности на място обаче могат да се окажат пречка. Полският премиер Доналд Tusk, който е политически опонент на президента Навроцки, предупреди миналата седмица, че Полша не бива да "примамва" войски от други съюзници. Той добави, че Варшава ще се възползва от "всяка възможност" за увеличаване на американското присъствие, но няма да позволи страната да бъде използвана за подкопаване на европейското единство.
В Германия местните власти в градовете, където са разположени американски бази, предпочитат войниците да останат по икономически причини. Според германски представител обаче федералното правителство едва ли би възразило срещу по-голямо американско присъствие по границата с Русия като средство за възпиране. Говорител на германското министерство на отбраната отказа коментар.
Джо Байдън одобри изпращането на американски военни в Европа
На практика прехвърлянето на войски може да се окаже трудно осъществимо. Според Дженифър Кавана, директор по военен анализ в мозъчния тръст Defense Priorities, не всички държави от източния фланг имат капацитет да приемат допълнителни 5000 военнослужещи.
По думите ѝ Полша и Румъния разполагат с необходимата инфраструктура за прием на повече сили, макар и с нужда от ограничени подобрения. "В Балтийските държави обаче пространството е по-ограничено и вероятно ще са необходими допълнително планиране и строителство", посочи тя.
Засега обаче думите на Тръмп не са се превърнали в конкретни действия. "До този момент американците не са се обръщали към нас относно промени в разполагането на силите", заяви високопоставен представител на отбраната от държава на източния фланг.
Кавана предупреждава също, че подобно преместване може да се сблъска и с политическите реалности вътре в самата американска администрация, която многократно настоява Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
"Преместването на сили на изток противоречи на визията на администрацията на Тръмп и на очакването Европа сама да поеме контрола върху конвенционалната си отбрана", подчерта тя.
