З аради близките си отношения с Израел и САЩ Обединените арабски емирства попаднаха под прицела на Иран, съобщава Deutsche Welle.
Какъв е планът на Абу Даби?
Преди броени дни Обединените арабски емирства (ОАЕ) отблъснаха поредната иранска атака с ракети и дронове, извършена въпреки настоящото примирие между САЩ и Иран. Емирствата все по-често се превръщат в мишена на ирански атаки - там са регистрирани над 2800 удара с дронове и ракети от началото на войната, започната от САЩ и Израел.
Връзките на ОАЕ със САЩ и Израел
През 2020 САЩ посредничиха за установяването на дипломатически отношения между ОАЕ и Израел, известни като Авраамовите споразумения. "Отношенията на ОАЕ с Израел са една от ключовите причини Иран да продължава да нанася удари по ОАЕ като форма на наказание", казва Майкъл Стивънс, старши съветник по сигурността за Близкия изток от института за анализи в областта на сигурността и отбраната Royal United Services Institute (RUSI. "От гледна точка на Иран нещата изглеждат така: Израел ни удари силно, затова ще ударим приятелите на Израел", казва той.
В отговор на иранските атаки ОАЕ засилиха военното и разузнавателното сътрудничество с Израел. Според информация на американската платформа Axios Израел за първи път е изпратил в ОАЕ своята система за противоракетна отбрана "Железен купол", както и оперативен персонал. "Колкото по-близки стават ОАЕ и Израел, толкова повече причини Иран вижда да атакува ОАЕ", смята Стивънс. Десетилетните спорове за островите Абу Муса, Голям и Малък Тунб - контролирани от Иран, но за които и ОАЕ претендират - допълнително изострят напрежението.
След като Иран затвори Ормузкия проток, блокирайки износа на петрол на Бахрейн, Кувейт и Катар и ограничавайки този на Оман, Саудитска Арабия и ОАЕ, именно Абу Даби призова не само за отварянето му, но и за по-решителни международни действия. Емирските власти също така критикуват Техеран по-остро от повечето други засегнати държави от Персийския залив - като Саудитска Арабия, Оман или Катар. "Това също ги позиционира по-близо до САЩ и Израел", отбелязва Стивънс.
Чинция Бианко, анализатор в Европейския съвет за външна политика, която в момента е в ОАЕ, смята, че Техеран се стреми да създаде достатъчно проблеми на ОАЕ, за да ги принуди да окажат натиск върху президента на САЩ Доналд Тръмп да прекрати военната кампания. "Само че иранските действия ги тласнаха в противоположната посока, така че това беше изключително погрешна преценка", казва експертката.
Междувременно иранските атаки придобиват екзистенциално измерение за ОАЕ, отбелязва Бианко. "Емирските представители ми казват, че Иран се опитва да подкопае основния модел на страната, който се гради върху идеята, че Персийският залив може да остане сигурен и изключително проспериращ въпреки регионалната нестабилност", коментира тя.
Различният курс на ОАЕ
През последните години ОАЕ все повече съобразяват външната си политика с плановете за диверсификация отвъд петрола и превръщането на страната в регионален център за дигитална инфраструктура, туризъм, бизнес и инвестиции - стратегия, известна като ОАЕ 2031. Страната също така следва политики, които се различават от тези на много по-големия ѝ съсед Саудитска Арабия. Докато ОАЕ и Бахрейн нормализираха отношенията си с Израел, Саудитска Арабия замрази преговорите след терористичните атаки на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 и последвалата двугодишна война в Газа.
На 1 май ОАЕ напуснаха Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и по-широкия алианс ОПЕК+, който остава доминиран от Рияд. Саудитска Арабия и ОАЕ подкрепят и противоположни страни в редица конфликти в Африка. "Обединените арабски емирства се превърнаха в един от най-агресивните външни играчи в африканските конфликти", казва Волфрам Лахер, старши изследовател за Африка и Близкия изток в Германския институт за международни отношения и сигурност.
През последните години страната се е намесвала в Либия и Етиопия, а в момента най-активно - в Судан, Сомалия и Йемен, посочва той. "Това е от съществено значение за ОАЕ, защото тези коридори осигуряват дългосрочен достъп до стратегически ресурси и търговски маршрути", се казва в скорошен анализ, в който Лахер е съавтор. "Военните интервенции могат да се разглеждат като инструмент за защита на тези икономически интереси."
Въпреки това в тези конфликти рядко има емирски войници на терен. "Определяща черта на участието на ОАЕ в тях е ограниченото разгръщане на собствени военни сили и проектирането на влияние чрез местни партньори, често недържавни въоръжени сили като тези на Халифа Хафтар в Либия и лидера на суданските "Сили за бързо реагиране" Мохамед Хамдан Дагало", каза Лахер.
Експертът отбелязва също, че се смята, че ОАЕ финансират и осигуряват военно оборудване на чуждестранни бойци и наемници, включително судански бойци в Либия и колумбийски наемници в Судан. Емирските власти многократно отричат участие в подобни дейности. "Но доказателствата са сериозни", отбелязва Лахер.
