Ба атството на няколко водещи сръбски магнати, според неофициални оценки, възлиза на 31,5 млрд. евро, което е почти една трета от миналогодишния БВП на страната.
Това съобщава белградският вестник "Политика", цитирайки информация на Танюг.
Местните и регионални медии съобщиха миналата седмица, че убедително в момента
най-богатият сръбски магнат е Милан Янкович, приел впоследствие името
Филип Цептер, чието имущество е 4 млрд. евро.
Бившият вицепремир в сръбското правителство, а по-късно бързоразвиващ се бизнесмен - Мирослав Мишкович, разполага с имущество, което се оценява на около 2 млрд. евро.
За още един, в момента укриващ се сръбски магнат - Боголюб Карич, се твърди, че притежава около 1 млрд. евро.
В списъка с най-големите сръбски богаташи се намират Петар Матич със 700 млн. евро.
На толкова се оценява и имуществото на главния бос на контрабандата с тютюн на територията на Балканите - Станко Суботич Цане.
В обществото на най-заможните освен тях са и Милан Беко,
"кралят на захарта" Миодраг Костич Коле,
а след това собственикът на големи селскостопански и хранителни предприятия Предраг Ранкович Пецони, чието богатство се оценява на 300 до 500 млн. евро.
По-голямата група от водещите сръбски магнати, която своето
начално богатство е спечелила през миналато десетилетие и го е увеличила през това
десетилетие, представляват типичен образец на успешните бизнесмени, кавито през последните две десетилетия изникваха не само в Сърбия, но и в другите страни в преход след рязкото им преминаване от дирижирана социалистическа към пазарна икономика.
Ако се събере богатството на десетина от новите сръбски богаташи, ще се окаже, че те сега разполагат с капитал на стойност около 30 процента от БВП на Сърбия за 2009 г.
Става дума обаче за неофициални данни.
Ако се изключи Цептер, който първоначалния си бизнес е започнал в Швейцария и някои други западноевропейски страни, произвеждайки и продавайки качествени домакински съдове и други стоки, всички останали сръбски магнати са направили кариерата си на местен терен с тясното сътрудничество, а често и с помощта на местните политически лидери, отбелязва Танюг.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
