Когато белградската полиция арестува основния заподозрян за убийството на известен журналист в Загреб, се оказа, че той има сръбско, хърватско и босненско гражданство, които го предпазват от екстрадиция.
Затова Сърбия може да не го предава на Хърватия за съдебен процес, потвърди държавният секретар в министерството на правосъдието на Сърбия Слободан Хомен. Той обаче обеща, че заподозреният ще бъде съден в Сърбия.
По подобен начин Босна не може да върне в родината му Бранимир Главаш - хърватски депутат, осъден в Загреб на 10 години затвор за военни престъпления, тъй като получил босненски паспорт шест месеца преди произнасянето на присъдата през май и избяга през границата, пише Борис Бабич от ДПА.
Около 30 хървати, осъдени за престъпления, са защитени в Босна с документите си. Сред тях са босът на организираната престъпност Блаз Петрович, корумпираният хирург Огнен Симич и крадецът Желко Върбат.
Босна е Мексико за хърватските бегълци
гласи неотдавнашно заглавие във вестник. Но схемата работи по обратния начин и Хърватия също дава убежище на издирвани. Бившият член на босненското председателство Анте Йелавич пристигна в страната през 2005 г., когато избяга от родината си, след като бе осъден за присвояване на големи суми.
Сърбия и Черна гора завършват четворката от бивши югославски републики, които имат общ език и са взаимно обвързани със семейни, етнически, политически и бизнес връзки.
Много известни бегълци от сръбското правосъдие като бившият футболен администратор Звездан Терзич и изпадналият в немилост магнат Боголюб Карич намериха убежище в Черна гора.
Черна гора дава амнистия на престъпници, издавайки им паспорти
писа неотдавна белградският вестник "Политика". Но всички страни в региона не са стриктни в контрола на молбите за гражданство. Подкупите още повече улесняват процеса.
В резултат престъпниците лесно получават документи, за да управляват кръгове около правосъдните системи. Европейските дипломати сочат това като една от причините за стриктния визов режим за сърби, босненци, черногорци и македонци.
Днес границите в бивша Югославия само пречат на полицията, докато никога, дори и в най-черните дни на войната, те не бяха пречка за престъпниците, заяви Хайрудин Омерович, бивш хърватски началник в криминалната полиция.
Организираната престъпност е една и съща навсякъде - от Южна Африка до Сърбия, но тя
лесно се регулира, когато има политическа воля
заяви Омерович пред ДПА. Според него политическите причини за орграниченията в екстрадициите, които произлизат от войните в бивша Югославия и са защита за участниците в конфликта, са подкрепяни от корумпираните среди в държавните администрации.
Страните, които възникнаха от бивша Югославия, трябва да променят текстовете в конституциите си, които забраняват екстрадиция на техни граждани, така че те да не важат в делата за организирана престъпност.
Това няма да засегне деликатните въпроси за етническите конфликти, твърди Омерович. Но всяко желание да се тръгне напред остава настрана заради големия "алианс на организираната престъпност" и корумпираните сегменти от администрацията, което осигурява убежище за престъпници в контекста на националните интереси.
Всички тези престъпници
не са взели случайно гражданство. Някой им го е дал, за да ги защити
подчерта Омерович. Хърватската и сръбската полиция си сътрудничиха напълно в разследването на убийството на журналиста Иво Пуканич, чийто заподозрян екзекутор бе арестуван в Белград през уикенда. Но сега, след като задържаха извършителя, съществува стена и проблем, който може да бъде решен от политиците, ако те изобщо искат да го решат, каза Омерович.
