Филм за последствията от клането в Сребреница

Н�и �ият филм "Белведере" на босненския режисьор Ахмед Имамович е първият, който се занимава с последствията от клането в Сребреница през 1995 г.

Филмът за

едно от най-жестоките зверства в Европа след Втората световна война

има премиера в Сараево на 2 декември. Той носи името на реално съществуващ бежански лагер, предназначен за оцелели от клането хора, които издирват избитите свои близки.

"Този филм не е за войната, а за последствията от войната", заяви в интервю за Ройтерс Имамович.

Режисьорът спечели отличието за късометражен филм на Европейските филмови награди през 2002 г. за "Десет минути", разказ за обсадата на Сараево от сръбските сили през 1992-1995 г., която причини щети за 14 млрд. евро.

"Смятам, че е още по-трудно и ужасно да гледаш последствията от терора отколкото самия терор. Ужасно унизително е да виждаш тези жени, които не могат да открият останките на своите близки след 15 години", заяви Имамович, който е и автор на сценария.

"Белведере" разказва за самотния живот на роднините, най-вече на съпругите на жертвите на клането, които прекарват дните си в скитане от масовите гробове до Центъра за идентифициране с надежда да открият останките на своите синове, братя, съпрузи и бащи.

Ръководените от генерал Ратко Младич босненски сръбски сили са избили около 8000 мъже и момчета мюсюлмани в периода след 11 юли 1995 г., когато превзеха град Сребреница, обявен за защитена от ООН зона.

Заровили са жертвите в стотици масови гробове, укрити из Босна, които съдебните експерти все още издирват, изкопават останките и се опитват да ги идентифицират чрез ДНК анализ. След това съпоставят данните от костите с кръвните проби на роднините.

Трибуналът за военни престъпления в Хага към ООН обяви клането за геноцид.

Във филма оцелелите роднини се опитват да приспособят живота си след войната към общество в преход. В затворения свят на техния бежански лагер мислите и действията им са обединени от

чувството за загуба.

Опитът на младеж от Сребреница да избяга от лагера и да се включи в телевизионно реалити шоу се проваля, тъй като той осъзнава, че не може да се бяга от миналото, докато справедливостта не е възтържествувала.

"Ние, за съжаление, имаме кърваво минало, но не трябва да го забравяме", заяви Имамович. "Ще бъда много щастлив, ако публиката по време на 90-минутния филм почувства неудобството и отвращението, което тези жени чувстват в течение на вече 15 години."

Черно-бели кадри са използвани, за да представят живота на главния герой. Вътрешен глас, който цитира босненски поет, е в абсолютен контраст с ярките цветове на телевизионното шоу и светския разговор на участващите.

"Всичко се случва в тъмнина. Той показа нашето страдание чрез тъмнината", заяви председателката на Асоциацията на майките от Сребреница Жепа Мунира Шубашич, която участва във филма.

Във филма се появват и още десетки жени, които са загубили своите любими в Сребреница, искат да присъстват на ексхумациите на масовите гробове и на идентифицирането на останките.