ЕурАктив: Милошевич е все още "жив" в БЮРМ

Тези, които мислят, че сподвижниците на покойния Слободан Милошевич в бивша Югославия са изхвърлени на политическото бунище, дълбоко се лъжат, пише европейското издание "ЕурАктив" (вж. статията).

Такива хора не само не са изхвърлени от днешната политика, а в голяма степен продължават да управляват постюгославското геополитическо пространство, пише Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб - Скопие (BKKS.org).

"Осъждането на Радован Караджич и залавянето на Ратко Младич може да създаде илюзия за справедливо възмездие, успокоявайки временно нечия съвест, но съвсем не решава истинския проблем -

хора като тях са навсякъде из бивша Югославия.

Същите структури, които организираха клането в Сребреница, и днес все още дърпат конците и забавят интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз (ЕС), за да запазят своето политическо и бизнес влияние.

Добра илюстрация на това е ситуацията в Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ), където в продължение на над 20 години управниците държат населението заложник на един безкраен и безсмислен спор за името с Гърция.

При рекордна безработица от 37% гражданите на БЮРМ, подобно на бившите източногерманци преди падането на комунизма, масово "гласуват с краката си", като

придобиват българско гражданство и се преселват в България и ЕС.

Както наскоро отбеляза и френският вестник "Фигаро", 3/4 от населението на БЮРМ (или около 1,4 млн. граждани) имат български произход и говорят на език, който по съществото си е български диалект. Репресиите и смехотворните исторически фалшификации от ерата на комунизма не могат повече да се прилагат така безцеремонно в бившата югорепублика, което отваря пътя на спонтанен процес на "ребългаризация".

Създават се неправителствени организации на гражданското общество, фокусиращи се върху българските корени и културно-историческо наследство на малката държава. Днешните лидери на БЮРМ, преминали през школата на Милошевич, никак не харесват тази тенденция. За сплашване на хората, властите затварят и репресират активисти на българското гражданско общество.

Такава е съдбата на инженер Мирослав Ризински, македонски и български гражданин, един от основателите и ръководителите на гражданското сдружение "Български културен клуб - Скопие" (БККС), работещо за демокрация, европейска интеграция и развитие на добросъседски отношения на Балканите. Заради обществената си дейност Мирослав става трън в очите на враговете на демокрацията в БЮРМ, които нееднократно го

подлагат на лични атаки и тормоз

(включително физическо малтретиране по време на мирна церемония-панахида).

През 2007 г. службите за сигурност на БЮРМ обвиняват Ризински в корупция и се опитват да го вербуват, напълно в стил "а-ла-Милошевич", да стане техен агент и да шпионира свои приятели и колеги. След отказа му да им сътрудничи, той незабавно бива осъден на лишаване от свобода в непрозрачен и силно политизиран съдебен процес. Понастоящем този европейски гражданин излежава тригодишната си ефективна присъда в скопски затвор. Властите в Скопие вече дълго време тенденциозно блокират неговия трансфер в Република България. Остават още 14 месеца до края на присъдата.

Аналогично, миналата година една млада майка българка, Спаска Митрова, беше хвърлена за три месеца зад решетките на скопски затвор под смехотворния претекст, че не осигурила на бившия си съпруг свиждане с детето им в дома на родителите си. Понастоящем невръстното дете е насилственоотнето от майката след поредица от крайно противоречиви съдебни решения, които не биха могли да бъдат взети в никой нормален европейски съд.

Неотдавна Държавният департамент на САЩ, ЕС и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изразиха

тревога за политизацията на съдебната система в БЮРМ,

нарушаването на човешките права и нетърпимостта към граждани с различна етническа принадлежност. Освен това, посланикът на ЕС в БЮРМ оцени състоянието на затворите в страната като ужасяващо (сравнявайки ги с бежанските лагери в Латинска Америка и затворите в Южна Африка по времето отпреди Нелсън Мандела).

Явно, духовете на Тито и Милошевич все още витаят в тази страна, а политическите им сподвижници ползват корумпираната съдебна система, за да се отърват от неудобните противници.

Напълно игнорирайки критериите от Копенхаген, хората обучени в стил "а-ла Милошевич"

блокират европейското бъдеще на Западните Балкани

и работят за реинтеграцията им в една нова анти-европейска югоимперия. Сега обаче времената са други и такива носталгични мечти не могат да се осъществят.

Въпреки това, много човешки съдби биват разбити, защото тези наследници на Милошевич, в отчаяни опити да запазят техните позиции и разкош, са способни само да произвеждат безработни граждани, емигранти и невинни затворници.

Дали съдбите на много хора като Мирослав Ризински ще бъдат необратимо увредени? Дали универсалните права и свободи, прокламирани от eвропейските институции и високопоставените служители в Брюксел, имат някаква стойност? Време е да се отговори на този въпрос сега, когато един обикновен беззащитен европеец е в беда и има нужда от тяхната реална помощ."