За всеки външен човек, който се опитва да анализира даден спор, е полезен тест да приеме, че едната страна е права и след това да предвиди последиците.
Ако анализ на яйчената черупка в крайна сметка докаже, че е по-добре едно яйце да се счупи откъм долния отколкото откъм горния край, какво следва от това? И ако предположението е обратното, доколко е сериозно е, ако сме сбъркали?
За яйчените черупки, както Джонатан Суифт хапливо отбелязва в "Пътешествията на Гъливер", не си струва да се спори. Защото последиците от това, че през целия си живот сме чупили яйцата по неправилния начин, се свеждат само до малко изгубено време и малко разлят жълтък.
В другата крайност е въпросът за това дали Иран притежава ядрени оръжия: ако сбъркате, Израел може да бъде заличен от картата, или в обратния случай - може да последва унищожителен и ненужен превантивен удар срещу Иран.
Неотдавнашният опит на тази рубрика да разгледа спора между Гърция и северната й съседка (БЮРМ за гърците, Македония за местните) стана най-коментираната статия, появявала се някога на уебсайта на "Икономист".
Друга рубрика, която разгледа някои подобни проблеми в посткомунистическия свят (и изрази предположението, че те може би се преувеличават), остана едва на второ място.
С риска да се провокира вълна
от недоволство, поместваме трети опит, при който се прилага принципът, изложен
в първия параграф.
Ами ако гърците са прави? Ами ако другият лагер е прав? И в двата случая - има ли наистина значение?
Гръцката теза (в общи линии)
е, че Македония е название, което по право принадлежи
а) на древна Македония и
б) на северната гръцка
област, която носи същото име.
Комунистическа Югославия лепнала същия етикет на южната си област (в която реално се говори диалект на българския език) като провокация след гражданската война в Гърция.
Така че ако приеме
"Македония" за име на бившата югославска република, Гърция ще
легитимира този комунистически грабеж и
ще се изложи на риска от предявяване на териториални претенции или дори тероризъм.
Тя упорито отказва да допусне придвижване на кандидатурата на северната си съседка за членство в Европейския съюз и НАТО, докато тя не отстъпи по въпроса за името.
Да предположим, че в аргументите на Гърция има истина. Има ли значение?
Светът е осеян с древни, заровени томахавки във връзка с имена и местности (кое е било първо: Бретан или Великобритания? На кого му пука?). Безсмислените топоними всъщност са правилото, а не недопустимото изключение. Така че да оставим настрана този аргумент, освен ако не искаме да създадем работа на издателите на атласи.
Аргументът за опасния иредентизъм също не е издържан. Като относително голяма страна и член на ЕС и НАТО, Гърция едва ли може да твърди, че е заплашена от малката си северна съседка.
Последните 20 години сочат, че разширяването на ЕС и НАТО е най-добрият начин да се повиши сигурността на нестабилния регион.
Но дори и да има опасност от тероризъм на скопски терористи, как трябва да се неутрализира тя? Като Македония се присъедини към западни клубове, проспериращи, и, при добър късмет, добре управлявани? Или като се държи отслабена, разделена и изолирана?
Така че дори и гърците да са прави, посоката, която са избрали, изглежда погрешна.
Ами ако е вярна позицията на Македония/БЮРМ?
Да приемем, че най-твърдолинейните й главни действащи лица са прави: че са наследници на древна цивилизация, че Гърция е националистически злодей с фашистки уклон, който потиска славянското малцинство в северните си райони.
Ако това е вярно, тогава ЕС и останалите би трябвало да са по-обезпокоени, отколкото всъщност са. Но това така или иначе няма голямо отношение към името на северната й съседка.
На базата на тези аргументи присъдата е ясна.
Ако властите в Скопие са прави, тогава възпрепятстването на признаването на тяхното име е възмутително.
А ако бъркат, дори и да са глупави и провокативни, не си струва да се чупят яйчени черупки, за да се вкарат в правия път.
Да им дадем така желаното име струва по-малко от претенциите на Гърция и ще донесе големи ползи за всички под формата на нараснала стабилност.
