Остри критики срещу Израел, проиранска пледоария, атаки срещу кемалисткото управление или армията - турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е в офанзива и вън, и вътре в страната, предизвиквайки въпроси за посоката, която си е избрала Турция.
"Израел е основната заплаха за регионалния мир", заяви Ердоган в сряда в Париж, предизвиквайки отново учудване за ориентацията на Турция, страна член на НАТО, а някога и стратегически съюзник на израелската държава.
Това учудване се затвърди още същата вечер, когато той потвърди противопоставянето си на нови санкции срещу Иран, обвиняван от западните държави, че иска да създаде ядрено оръжие.
Ислямското консервативно правителство в Анкара, което въприе този тон от повече от година, паралелно на дистанцирането си от Израел, възобнови връзките си с арабския свят, включително и със Сирия.
Западните дипломати още помнят изявленията на Ердоган в началото на ноември за суданския президент.
Омар ел Башир не е отговорен за зверствата в Дарфур, заяви турският премиер, защото нито един мюсюлманин не може да извърши геноцид.
Обръща ли Ердоган гръб на Запада?
Турция се вижда като фактор за мира в Близкия изток и Балканите и иска да поддържа добри отношения както със Запада, така и с Изтока, казва Дениз Зейрек от турския вестник "Радикал".
Но Анкара, която е свързана с важни интереси с американския си съюзник, не е променила посоката си, дори когато показва различия с него.
Всеки път, когато Вашингтон се скара с Израел, както напоследък стана по въпроса за колонизацията, Ердоган критикува остро Израел, напомня Зейрек.
Що се отнася до Иран, когато дойде времето, Турция, която е непостоянен член на Съвета за сигурност, ще гласува заедно със западните държави.
Турската еманципация има граници. Ердоган е прагматик, казва турският журналист.
Турската политика има своя логика и Анкара заявява, че е обърната на Запад без да дава гръб на Изтока, бивша зона на османско влияние, въпреки че икономиката й гледа към Европа.
Обясняват ли се последните дипломатически стъпки, които разтревожиха Запада, с
разочарованието на турците от липсата на напредък в преговорите за присъединяване към ЕС?
Не е толкова просто, отговаря Седат Лачинер от анализаторския център УШАК.
Многопосочните амбиции на турската дипломация са преди всичко маркирани от меркантилизъм, казва анализаторът. С тази цел и Турция се отвори към мюсюлманските страни в региона, премахвайки визите.
Що се отнася до вътрешната политика на Ердоган, тя също предизвиква въпроси и спекулации.
Управляващите подготвят ревизия на конституцията, която цели отслабване на позициите на върховните съдии, които са враждебно настроени към Ердоган.
В много отношения, ако тази ревизия бъде одобрена, тази важна част от позициите, окупирани от просветските кръгове ще бъде съсипана.
Най-зрелищният удар срещу просветския лагер беше предприетата през февруари кампания на арести на високопоставени военнослужещи - действащи и от запаса, обвинени в заговор срещу правителството.
Турската армия, която се смята за пазител на светската държава и която през последните 50 години свали четири правителства, загуби доста от престижа си.
Изправена пред тези събития, опозицията обвини управляващите, че установяват авторитарен режим, а чуждестранните наблюдатели продължават да се питат има ли Ердоган скрита мисия да ислямизира турското общество.
Изглежда логично правителството да иска да контролира армията, казва Седат Лачинер, задавайки въпроса как което и да е било правителство би оцеляло под заплахата за заговори.
