Посетителите очаровани поглъщат всичко с широко отворени очи и уши. Нагласена на максимум звукова уредба възпроизвежда гърмежа на топове и биенето на барабани. Султан Мехмет II Завоевателят гордо язди белия си кон, византийските крепостни стени падат под щурма на еничарите.
На 360 градуса и в три измерения една гигантска фреска пресъздава завладяването на Константинопол - това е главната атракция в историческия музей Панорама 1453 (PanoramikMuze.com).
От откриването му преди една година от премиера Реджеп Тайип Ердоган през него са преминали всички училища в Истанбул.
"Директно се
пресъздава битката, това е невероятно,
казва с възторг учителят Мутлу Тюркоглу,
който е толкова ентусиазиран, колкото
своите ученици.
Младите турци трябва
да бъдат горди с тяхната история,
това е от основно значение за тяхната идентичност."
Този музей, основан от кметството в Истанбул, разкрива "манията по османското минало", която е на мода в Турция.
След като дълго
време презираха "болния човек на
Европа",
турците преоткриват своето
османско минало
и се обръщат с носталгия към една империя, която на върха на могъществото си, се простира от Балканите до Арабския полуостров.
"След 1923 г. всички усилия бяха концентрирани върху изграждането на младата република и на нейното бъдеще, обяснява социологът Нилюфер Нарлъ. От това произтичаше нещо като амнезия. Днес хората се връщат към един по-позитивен образ."
Цялата тържественост на отдаването на последна почит през септември на Ертугрул Осман, внук на султан Абдул Хамид II, илюстрира връщането на благоразположението към Османската империя сред турците.
През 1924 г., когато е бил дете, той е бил експулсиран от страната с другите членове на султанското семейство.
Давайки нареждане за изгонването, Мустафа Кемал, основателят на турската република, ликвидира окончателно остатъците от империята.
85 години по-късно 10 хил. души и няколко министри се бяха събрали на церемонията, организирана в Синята джамия, за погребението на наследника на трона.
Идването на
власт през 2002 г. на Партията на
справедливостта и развитието, която е
с ислямистки корени, и възходът на една
мюсюлманска буржоазия, конкурираща
традиционния светски елит, допринесоха
за
облекчаване на кемалисткия гнет,
който тегнеше върху историята.
Новата турска дипломация начело с Ахмет Давутоглу, която е активна както в Близкия изток, така и на Блаканите, често е определяна като "неоосманска".
Турция се връща в пространства, където е присъствала в продължение на векове, подчерта наскоро Суат Кънъклъоглу, говорител на комисията по външни работи в парламента.
Османската
империя се превръща и в пазарен аргумент
По време на Рамазана "Бъргър кинг" приготви "меню на султана".
Със своите стилизирани воини с чалми, фланелките с марка "Османска империя" обявяват, че "Империята контраатакува".
Турската младеж ги обожава. По улиците на Истанбул фонтаните - едно бижу на османската архитектура, които в най-добрия случай бяха изоставени на произвола на съдбата, а в най-лошия - бяха превърнати в кошчета за боклук от жителите на града, днес са възстановени.
Да мечтаем
отново да бъдем империя е нереалистично,
епохата и действащите лица са се променили, казва Гани Мюжде, създател на един от успехите на турското кино - "Османската република", гледан от 1,65 млн. зрители през 2008 г.
В неговия филм модерна Турция никога не е съществувала и Осман VII, един измислен и некомпетентен владетел, властва над една страна в ръцете на САЩ.
За режисьора, чиито прадеди в Косово са били поданици на султана, да приеме османската си идентичност е основно: "Пораснах в квартал "Фенер" в Истанбул сред гърци, арменци, евреи и кюрди... Ето това е османското наследство. Днес не трябва да се игнорира това културно измерение."
Не толкова упадъкът или отслабването на империята през XIX в., колкото нейната религиозна толерантност или Pax otomana (Османският мир - бел. прев.), който властваше над средиземноморското крайбрежие, са изведени на преден план.
Съпротивата на
някои европейски страни срещу влизане
на Турция в ЕС
допринася за митологизирането на една изгубена златна епоха
Отправеното послание е: "Вие не принадлежите към Европа", коментира Нилюфер Нарлъ. Чувството на отхвърляне кара човек да се обърне към миналото, за да намери славните елементи на своята идентичност.
Някои виждат в него само една ислямска държава.
"За турците, потънали в пълно вглеждане в себе си, следващият етап на историческо помирение преминава през преоткриване на европейските измерения на Османската империя.
