Неотдавнашният коментар на турския премиер, че Западът "не постъпва справедливо с Иран", изявленията на външния министър за "османските Балкани" и посещението на Гюл в Сърбия, първото на турски президент след 1986 г., бяха трите последни проявления на свръхактивната дипломация, която "Високата порта" лансира след идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г.
Новата външна политика на Анкара, планирана от самия външен министър Ахмет Давутоглу по времето, когато беше съветник на Реджеп Тайип Ердоган, е смесица от следвоенната й прозападна ориентация и османското й наследство.
Това съчетание й придава "стратегическа дълбочина", позволявайки й да търси ролята на мост между Изтока и Запада, и да пропагандира политиката на "нулеви проблеми" със съседите.
Турското правителство чувства позициите си засилени и след посещението на Барак Обама през април. Новата американска администрация смята Турция за "ключова държава" за плановете си. Затова и посещението на Ердоган в Белия дом на 7 декември се очаква с голям интерес.
Как тази неоосманска концепция се съчетава с европейските амбиции на Турция? "Трудно е да се отговори на тези въпроси", коментират дипломатически източници.
"Със сигурност обаче Анкара все повече се убеждава, че много европейски страни, главно Франция и Германия, не желаят тя да стане пълноправен член на ЕС. Затова и опитва да засили позициите си, за да може да преговаря с Брюксел като равен с равен", допълват те.
Възползвайки се и от ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), Анкара енергично се завърна в региона.
Тази дипломатическа активност не убягна на новото гръцко правителство и премиерът Георгиос Папандреу вече даде знак, че Атина трябва да се активира. Предложението му за "пътна карта" за съживяване на европейските перспективи на Балканите дойде като противодействие на дейността на Анкара.
Три са основните точки на Балканите, върху които Анкара е съсредоточила вниманието си.
За начало, засилването на двустранните отношения между Турция и бившата югославска република Македония е впечатляващо. Македонският президент Георге Иванов неотдавна посети Турция и получи внушително посрещане.
Засилва се оста Анкара-Скопие, особено на икономическо и военно равнище. Преди няколко месеца началникът на Генералния щаб на турската армия генерал Илкер Башбуг посети Скопие, а Анкара е вторият най-отявлен - след САЩ - поддържник на присъединяването на страната към НАТО.
Анкара демонстрира повишена чувствителност и към Босна заради мюсюлманското й население. Турция вече издигна кандидатурата си да оглави европейския военен контингент в страната, без дори да е член на ЕС.
Тя бе и една от първите страни, които признаха независимостта на Косово, очевидно с мисълта, че този случай би могъл да й помогне в бъдеще в случая с Кипър.
Турция следи със зорко око и положението на турското малцинства в България и разбира се, на мюсюлманското в (северната гръцка област - бел.ред) Тракия.
Близкият изток е другият голям стратегическа район, в който Анкара има водеща роля. Казаното от Ердоган за Иран (с който Турция подписа редица споразумения, главно в енергийния сектор) е най-малкото.
Турция стремително засили връзките си със Сирия. Двете страни вече проведоха първата среща на Съвета за стратегическо сътрудничество и планират общи военни учения.
Този факт, в съчетание с неотдавнашното противопоставяне с Израел във връзка с участието на израелски самолети в многонационалното военно учение "Анадолски орел", потвърди, според дипломатическите източници, "твърдата тактика на Анкара да предприема непредвидени действия, от които по-късно печели".
В Кавказ, подписването на протоколите за възстановяване на дипломатическите отношения и отваряне на границите с Армения бе приветствано като принос към регионалната стабилност.
В същото време Анкара е много внимателна в отношенията си с Русия. Икономическите и енергийните връзки между двете страни са в истински разцвет. Опитни дипломати обаче припомнят, че "САЩ продължават да смятат Турция за проводник на руското влияние в Кавказ и Централна Азия. Руснаците знаят това.
Турското-арменското сближаване не би било факт без мълчаливото им съгласие. Влиянието им в Ереван се запазва. В същото време Азербайджан се сближава с тях, тъй като смята, че Турция го е изоставила в борбата му с Армения за Нагорни Карабах".
Източник: "Вима" / Превод БТА
Последвайте ни
