Две седмици само бяха нужни, за да изпаднат Хърватия, Косово, Черна гора и Албания в политически кризи с различна честота на напрежение.
Началото бе дадено на 9 декември 2010 г. на автомагистралата от Хърватия до Словения, на контролно пропускателния пункт Брегане. Изненадани гранични полицаи видяха да преминава с автомобил управляващият в продължение на пет години и половина премиер Иво Санадер.
Няколко часа по-късно главният прокурор внесе в парламента искане за отнемане на парламентарния инумитет на Санадер, което бе прието даже с консенсус от висшия законодателен орган.
На 10 декември Санадер бе арестуван на автомагистрала в Австрия. От тогава той е в ареста. Загреб поиска незабавно да бъде предаден, а Виена не бърза.
По-рано тази седмица австрийски съд реши да удължи с още един месец мярката за неотклонение в Австрия, а австрийски следователи започнаха разследване, тъй като има индикации, че бившият премиер на Хърватия е замесен в пране на пари през австрийски банки!
Два дни по-късно, на 12 декември, в Косово се състояха избори. Премиерът Хашим Тачи извоюва победа. Неговата партия излезе на първо място с 33,5 на сто от гласовете в обстановка на неспирни обвинения за фалшифициране на вота. Съставянето на правителство обаче е сложен казус.
След като бе установено, че политическите позиции на Тачи отслабват, отвън дойде ударът. На 14 декември 2010 г. бе огласен доклад на Съвета на Европа, в който Тачи бе обвинен директно за лидерско участие в албанско-косовска престъпна банда, извършвала отвличания на хора, прехвърляла ги в Северна Албания, и е избила стотици сърби, за да продаде органите им за трансплантации!
Историята е стара и датира от преди десет години. Обвиненията по всяка вероятност са непоклатими. Европейците са ги знаели още от тогава тези престъпления, но заедно с американците са ги прикривали, защото основният им политически стимул е бил отделянето на Косово от Сърбия и обявяването му за независима държава.
Хашим Тачи им бе необходим в тази операция, за това впрочем са го покрили, признавайки го за върховна политическа и ръководна фигура в Косово.
Основателен е въпросът: кой и защо вади от нафталина тази стара история? Каква политическа цел и чия държава обслужва този стремеж за маргинализирането на Тачи от централната политическа сцена в Косово?
Естествено, защото вече е невъзможно Европейският съюз да разговаря с един премиер-престъпник! Тази странна балканска история има и продължение. На 17 декември сесията на върха на ЕС официализира решението си да предостави на Черна гора статут на страна, кандидатка за членство в ЕС.
На 21 декември нова политическа бомба: неочаквано оставка подава управлявалият в продължение на почти 20 години премиер, президент и пълен политически господар на Черна гора Мило Джуканович, въпреки че той е изключително млад за политик, тъй като сега е едва на 49 години! Официално той заявява, че подава оставка, тъй като е финализирал всички политически цели в живота си, а именно: довел е Черна гора до независимост през 2006 г., а сега я е довел и до чакалнята на ЕС.
Някои познавачи обаче преценяват, че Джуканович напълно е разбрал смисъла на посланието по "казуса Хашим Тачи".
Специалисти знаят, че Мило Джуканович е обвинен за участие в канали за трафик на оръжие, наркотици, цигари и други в сътрудничество даже с италианската мафия! За това от преди има и стари заповеди за арест срещу него. И точно затова той е предпочел да се оттегли, вместо да чака отново да излязат наяве тези заповеди за арест.
Сърбия се опита да се възползва от тези събития. Белград чрез в. "Политика" помести доклад на сръбската прокуратура, в който се твърди, че албанският премиер Сали Бериша е оглавявал контрабандна търговия с оръжие за АОК по време на конфликта в Косово. Знаейки, че политически това е естествено, сърбите все пак се опитват да представят Бериша като съучастник на Хашим Тачи и в гнусната търговия с човешки органи.
Докладът щеше да бъде без значение, ако сегашното сръбско правителство не бе сляпо оръдие на Германия. А това може би означава нещо.
Източник: "Етнос" / БТА
Последвайте ни
