Македония затъва трайно назад в историята - от барока до античността. Страната ни изоставя днешната действителност и поради тази причина, поне засега, бъдещето е доста неизвестно.
По този начин най-накратко може да се опише днешното състояние, в което се намира Македония. Нейното бъдеше е пряко обвързано с членството й в ЕС и НАТО. В същото време, несправедливо и неоснователно, но категорично и окончателно, това членство зависи от намирането на компромис в спора за името на страната.
На този етап няма решение, а и не се вижда в близко бъдеще, което от своя страна оставя пространство за много въпросителни и безпокойства.
Преди две десетилетия Гърция наложи спора за името, което и по онова време се смяташе за неприемливо. Но днес Гърция има подкрепа от НАТО и ЕС и не отстъпва от "червените черти". А това означава "корекция" на името на Македония - с географско или някое друго определение, но в същото време това име да бъде едно за общо използване.
След дълго време Македония се съгласи да се намери компромис за името, но настоява върху два ключови момента - търси гаранции "корекцията" на името да не нарушава идентичността на нацията и на страната - от една страна, и от друга - използване на "двойна формула", което означава използването на конституционното име на страната в света, а Гърция да използва име, което си пожелае.
От 1995 г. властите в Атина и Скопие водят преговори за различията около името с посредничеството на ООН, но и двете страни не отстъпват от своите позиции. Гърция, която, за разлика от Македония, може да почака и в този спор не губи нищо, много умело успя да наложи своята позиция.
Тя получи и съществена подкрепа от самата Македония, която посегна на античната история и пое твърд курс към институциите на ЕС и НАТО - по този начин тя не само загуби преднина, но и разруши собствената си позиция.
Днес Македония не може да стане член на НАТО и ЕС дори и с временното наименование БЮРМ, независимо от факта, че това се допуска от Временното споразумение, зад което стои и ООН като гарант.
Вече не помага и решението на Международния съд, което е в полза на Македония. Това е цената, която Македония е длъжна да заплати, след като сегашното правителство постави в международна изолация страната ни.
Намирането на решение на спора за името вече е абсолютно условие, но премиерът Никола Груевски, който държи в ръцете си цялата власт, остава твърдо на своите позиции. Както се очакваше, неотдавна безуспешно приключи мисията на международния посредник на ООН Матю Нимиц в Атина и Скопие.
Предварително бе известно, че и двете страни в спора за името ще останат на своите твърди позиции. По този начин Гърция не губи нищо, а Македония за пореден път си затвори още една врата и изгражда стени около себе си.
Тези дни най-влиятелната държава в НАТО САЩ открито съобщи, че членството на Македония с временно наименование няма да бъде включено като точка в дневния ред в предстоящата среща на върха в Чикаго на Северноатлантическия пакт през месец май.
Това бе отговорът на Вашингтон след реакцията на Груевски, че "спорът за името може да продължи 5 или повече години". И преди шансовете за членство на Македония бяха повече от скромни, но след "прогнозата" на Груевски пред германския вестник "Ди Велт" стана ясно, че още една врата остава окончателно затворена.
Поради невъзможността да намерят разумно обяснение за твърдоглавата ни политика, която ни нанася вреди на самите нас, почти всички значими държави и световни институции "вдигнаха ръце" от Македония. На този етап остават само ООН и безпомощният посредник пред твърдите позиции на Атина и Скопие.
Македония вече не е сред приоритетите на ЕС. Това се доказва и с отсъствието на представител на ЕС в Скопие повече от 6 месеца.
Маргинализирането на Македония се потвърди тези дни и чрез даването на статут на Сърбия на страна кандидат за членство в ЕС. Подобно нещо не е неочаквано, като се има предвид, че вече 7 години управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ демонстрира открита нетърпимост спрямо ЕС и нейните представители.
В началото международната общност проявяваше разбиране, дори и симпатии, за твърдите позиции на Скопие и нежелание за компромис в спора за името. Но позициите започнаха да се променят и се промениха изцяло, след като започна реализацията на инфантилния проект за антиквизация на Македония. Това прерасна в присвояване на герои от античността.
В центъра на Скопие бе издигнат монументален паметник на Александър Македонски, а в момента се изгражда още по-голям - на неговия баща Филип.
Търсенето на собствени корени в античността стигна до Непал до племето Хунзи, в които се намериха потомци на завоевателите на Александър Велики. Техният принц дори бе поканен на визита в Скопие и получи като дар земя, за да си построи резиденция!?
Античните паметници в Скопие са част от проекта "Скопие 2014" и това е най-значимият и най-важният проект за властта. Този проект напълно промени центъра на Скопие. Всички онези, които са посетили града преди 3-4 години, днес не могат да разпознаят столицата ни. И в това няма нищо чудно, защото дори и самите скопяни, не могат да познаят своя град.
В рамките на този проект много на бързо са изградени много паметници, Триумфална арка или както тук я наричат "Македонска порта" и доста други обекти в стил барок. А този стил почти не съществува в историята на Македония, но чрез него днес се търсят "корени" в миналото и се разбутва действителността.
Никой не знае стойността на този проект, а надали някога и ще се разбере. Според авторите му той "имал за цел да разкраси Скопие", а новите паметници, сгради в стил барок , новите фонтани, новите украси на старите мостове щели да бъдат туристическа атракция!?
Поне засега привържениците на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ гледат с благосклонност на този проект, което стигна до там млади хора да се обличат както войниците на Александър Велики. Разбира се неслучайно бе сформирана много набързо и фенгрупа "фаланга", която и на международни спортни събития издига антиалбански и националистически лозунги.
Разумните хора, които са критични към тези популистки проекти на властта, имащи за цел да отклонят вниманието на хората от всекидневните проблеми, са изложени на остри нападки. В медиите - почти всички под контрола на властта, този проект получава хвалби.
Занимавайки се с миналото, властта изостави бъдещето.
Проблемът с името, който бе поставен от Гърция, само на пръв поглед е банален, но в никакъв случай не е такъв. Той е "върхът на айсберга" и показател какво е отношението на съседите към Македония.
Днес Македония е обкръжена от пет държави, от които ако не всички, то поне четири, имат "исторически" претенции към нейната история, култура и територия.
Гърция твърдо стои начело на колоната, но при влошаване на ситуацията, не трябва да се изключва нито един сценарий. Това е един от ключовите проблеми, който властта в Скопие може окончателно да хвърли в историята само с подкрепа и сътрудничество с ЕС и НАТО.
Вместо да търси и да намери компромис и да стане член на тези структури, сегашното правителство реши да се самоизолира, което отваря врати за много неизвестности. Значението на компромиса най-добре може да се илюстрира с неотдавнашното споразумение между Косово и Сърбия.
Тези две държави са разделени от война с много жертви, омраза и минало, което никога няма да се забрави. Но те намериха сили за компромис. Подложени на международен натиск, те осъзнаха, че само по този начин може да вървят напред. Този компромис има и ще има противници и в двете държави, но това е прагматичен залог за бъдещето - Сърбия да не губи крачка по пътя за ЕС, а Косово, като млада държава да направи нов пробив по пътя на международното си признаване и утвърждаване.
Македония трябва да реши дали ще следва този пример. Алтернативата е твърдолинейност и международна /само/изолация, като продължение на популисткото управление и укрепване на позициите на властимащите с патриотичен патос.
Накъде води самоизолацията много добре се вижда в миналото на Косово и Сърбия, което днес е превъзмогнато с постигнатия компромис.
Самоизолацията тласка Македония в едно бъдеще с голяма неизвестност. Постигането на компромис за името е ключов приоритет за държавата, а не антиквизация чрез паметници, фасади в стил барок...
Без усилия за разрешаване на ключовия въпрос страната ще остане във вакуум и крайно неизвестно бъдеще и перспектива.
*Ристо Поповски е журналист. Работил е в Радио Скопие, бил е кореспондент на информационна агенция ТАНЮГ в Москва.
През 1992 г. основава независимата информационна агенция Макфакс, която е една от първите частни агенции не само в Македония, но и на Балканите.
Поповски е един от основателите на международната Асоциация на частните информационни агенции АПНА.
криза, която тихо расте" />
