Хиляди граждани се стекоха към столицата Скопие за тържествата, организирани около новоиздигнати паметници на герои, грандиозни здания като Триумфалната арка и внушителни фонтани.
Парад, театрални и балетни представления, заря и концерти също бяха планирани, а хората бяха превозени безплатно до столицата с автобуси от всички краища на страната.
"Тези тържества са необходими преди всичко за изграждане на национална гордост и за заличаване на представата за разклатена идентичност," казва пред Асошиейтед прес политическият активист Ристо Никовски, бивш дипломат и член на президентския съвет за международни отношения.
Някои представители на етническото малцинство в страната обаче имат по-различно мнение за националистическата приповдигнатост на празненствата.
"През последните 20 години Македония настоява за идентичността на мнозинството", казва Алберт Муслиу, политически анализатор и мениджър на мозъчния тръст "Асоциация за демократична инициатива".
Според Муслиу Македония трябва да позволи и на другите етнически общности да се чувстват удобно в страната, а не да се съсредоточава само върху изграждане на държавна идентичност за един единствен народ.
В навечерието на тържествата една фигура, за която правителството твърди, че е македонски национален герой - Александър Велики, присъстваше навсякъде, посочва АП.
Македония нарече на името на древния воин международното си летище, магистрали, улици и площади. Негови паметници бяха издигнати из цялата страна, а огромен монумент, висок 28 метра, официално наречен "Воин на кон", но широко познат като паметника на Александър Велики, беше издигнат на централния площад в Скопие.
Срещу него, от другата страна на площада, правителството планира да издигне дори още по-голяма статуя на неговия баща - Филип Втори.
Издигането на бронзови паметници, антични дворци, мостове, широки куполи и триумфална арка е част от проекта, който македонските власти наричат "Скопие 2014". Той предвижда грандиозно преустройство на столицата, отразяващо "античната слава на Македония".
Малката, заобиколена само от суша, балканска държава с население два милиона души беше единствената бивша югославска република, която се отдели без кръвопролития през 1991 г.
Десет години по-късно в страната избухна насилие. Правителствените сили се изправиха срещу въоръжен бунт на етническите албанци, които се бореха за по-големи права на малцинството, съставящо около една четвърт от населението.
Македония води вече 20 години спор за името си с Гърция, която твърди, че наименованието "Македония" внушава териториални претенции към едноименната северна гръцка област.
Отношенията с други две съседки - България и Сърбия, също са деликатни, посочва АП.
Днес празненствата се бойкотират от опозиционните социалисти (бивши комунисти) и от албанските етнически партии, предаде кореспондентът на БНР в Скопие.
На 8 септември 1991 година в бившата югославска република се проведе референдум и над 95% от гласувалите се обявиха за създаването на отделна държава.
Преди това, на 25 януари, македонският парламент прие Декларация за независимост. Формално независимостта бе обявена на 18 септември 1991 г., когато парламентът прие Декларация.
Новата Конституция на Република Македония бе приета на 17 ноември същата година.
Част от албанската етническа общност отказа участие в референдума и подкрепа за новата конституция на младата държава. Десет години по-късно албанците подкрепиха конституционните промени, които бяха постигнати след въоръжения конфликт от пролетта на същата година.
България бе първата държава, която призна независимостта на Македония.
Последваха Турция, Словения, Хърватия, Русия и Босна и Херцеговина. Български президент Жельо Желев има огромни заслуги за признаването на Македония от страна на Русия, Турция и други държави в началото на този процес.
На 8 април 1993 г. Общото събрание на ООН прие Македония като 181-ви пълноправен член на световната организация.
Поради съпротивата на Гърция страната бе приета с името "Бивша югославска Република Македония". Но до днес Република Македония е призната с това нейно конституционно име от 116 държави, включително и от три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай.
Днес Македония има дипломатически отношения със 160 държави.
Източник: АП / БГНЕС / БТА / vesti.bg
Последвайте ни
