Атентатът в Кабул се усети далеч извън Афганистан

В 8:22 сутринта местно време хората, отиващи на работа в афганистанската столица Кабул, чуват силна експлозия. Половин час по-късно става ясно, че на площад „Замбак“ в близост до силно охраняемата Зелена зона, се случва нещо извънредно. Огромен стълб от черен дим се вижда на появилите се видео кадри от района, в който са настанени дипломатическите мисии на множество държави, включително на България.

Експлозията е толкова силна, че в разстояние на километър и половина има пострадали сгради, счупени прозорци. В българското посолство таваните се напукват от взривната вълна. Германската мисия е с изпотрошени прозорци, има ранени служители, а един е убит на място – охранител от афганистанските сили за сигурност.

Атентат в дипломатическия квартал в Кабул, десетки жертви

Час по-късно вече е ясно, че е извършен терористичен акт. Сред първите загинали са местни журналисти от TOLO News. Четирима журналисти на BBC са ранени, а пети – местният журналист Мохамед Назир, който кара колата, докато отиват към събитие – загива.

Медиите съобщават, че са загинали 29 души. След още час броят им нараства на 60. До обяд става ясно, че убитите са 80. Няколко часа по-късно данните посочват: 120 загинали и над 400 ранени.

Използвана е цистерна, пълна с експлозиви. 31 май е денят, в който е извършен един от най-жестоките атентати в Афганистан от 2001 година насам.

Малко след излизането на новините за атаката в Кабул, талибаните заявиха през сайта си „Гласът на джихада“, че нямат нищо общо със събитията и дори разкритикуват атентата заради големия брой цивилни жертви. Говорителят на талибаните, Забихулла Муджахид, определя извършителите като „безродници“.

Националистическата пропаганда на талибаните не се връзва с атаки срещу цивилни обекти, макар службите за сигурно да вярват, че са извършвали подобни нападения, дори когато са отричали.

Афганистанското правителство обвинява групата Хакани (които са част от талибаните) и пакистанското разузнаване за атентата в Кабул.

Групировката "Хакани" - талибаните на "Ал Кайда"

Германия заявява, че атаката е извършена в близост до посолството на страната. В изявление външният министър Зигмар Габриел потвърди, че има пострадали служители. САЩ споделят, че Ислямска държава все още нямат капацитета да извършат такава атака в Афганистан.

Тогава, кой е извършил нападението и защо?

Атентатът в Кабул се случва на фона няколко важни събития, случили се почти по едно и също време. В южните, централни и северни части на Афганистан талибаните са в офанзива. Те толкова напредват със завоеванията си, че към май 2017 година правителството държи контрола едва върху 60% от страната.

Освен 40% от територията, талибаните оспорват още 10% от населените места. Само за последните две седмици афганистанската армия загуби три бази и над 200 войници.

В същото време, САЩ започнаха изпращането на ново оръжие към силите за сигурност в Афганистан и подкрепящите ги местни милиции. Ситуацията със сигурността се влоши от 2014 насам, когато голяма част от американските сили напуснаха страната. От близо 100 000 чужди войски, днес има около 13 000 войници, от които 8400 американци, а останалите са смесени сили, сред които британски, австралийски, немски, български. Именно тези сили са и главна цел на талибаните в техните офанзиви.

Медийното внимание беше привлечено от присъствието на "Ислямска държава", тъй като вече сме свикнали с мащабните атаки, извършвани от джихадистите.

Затова не е случайно, че мнозина се запитаха дали не седят те зад атаката в Кабул, която се случва след нападение върху християни в Египет, взрив в Манчестър, сражения във Филипините и нападение в Багдад.

Наистина, "Ислямска държава" разширява своето присъствие в Афганистан постепенно след 2015 г. Основно ядро на местното звено на групировката, носещо името Уалият Хурасан (Провинция Хурасан), е съставено от бивши командири на талибаните в Източен Афганистан. През 2016 г. джихадистите влязоха в открити сражения с талибаните, които считат ИД за врагове и идеологически противници.

Сред основните атаки на "Ислямска държава" са атака срещу конвой на НАТО в Кабул, щурмуване на болница, атаки по цивилни обекти, отвличания на местни кланови лидери.

До началото на 2017 г. ИД вече разполага и със своя радио станция, базирана в провинция Нангархар и използваща старите офиси на местно радио, което джихадистите завземат. Но атака, като тази от 31 май в Кабул, изисква повече контакти и добро планиране, каквото за момента ИД нямат в Афганистан. Все още няма и поемане на отговорност от тяхна страна.

Така се стига до последната възможност за момента – групата Хакани. Членовете на тази радикална мрежа са отговорни за едни от най-кървавите нападения в Афганистан, които често са насочени срещу цивилни. Макар да се смятат за част от движението на талибаните, Хакани се открояват с изключителна жестокост и имат способността да прехвърлят клетки от Пакистан в Афганистан и обратно.

Именно този факт използват афганистанските служби, за да посочат Хакани за извършител на атаката, която изисква наличието на местни контакти. Силите за сигурност проверяват вече втори ден документите на работници от района на взрива, тъй като предполагат, че има инфилтрация.

Независимо кой точно седи зад нападението в Кабул, събитията създават нови въпроси

Така например, има ли участие на Пакистан? А също – сигурен ли е Афганистан, за да бъдат връщани бежанците от ЕС там?

В Германия отново започна дебат за това дали е редно да бъдат извършвани депортации. Със сигурност тази дискусия ще се развива тепърва, предвид провала на политиките спрямо Афганистан.

Този дебат засяга и България

Германия има 1000 военни на територията на Афганистан и е инвестирала милиарди евро в стабилизирането на страната. Очевидно усилията са провал.

По време на пресконференции през последната година, германските официални лица се чудеха как да докажат, че има сигурни места в Афганистан, с което да защитят тезата си за депортиране на бежанци, сред които има и немалко младежи. Такива места няма в момента. Няма нито една провинция в Афганистан, която е способна да осигури дом и сигурност. Ето защо, готвеният за 31 май пореден полет с депортирани, беше отложен. Причина за това е и фактът, че имаше голям протест в защита на бежанците в град Нюрнберг.

Българските власти също се опитват да убедят обществото в правотата си, че трябва да връщаме достигналите до България афганистанци. Така и не намериха аргументи, а понякога просто не коментираха. В Афганистан няма война и точка. Ако връщаме хора там и с това ги изложим на смъртна опасност, не ставаме съучастници, защото там няма война. Това са опорните точки, разпространявани вече две години. Очевидно ситуацията е много различна и атаката в Кабул, засегнала и българското посолство, го доказва. Ще трябва да търсят други аргументи, с които да защитят позицията си.

Атентатът в Кабул от 31 май предизвиква въпросителни и за ролята на пакистанските служби. Ако е вярно обвинението на Афганистан, то това би бил сериозен дипломатически скандал между една ядрена държава и чуждестранните сили, подкрепящи правителството в Кабул. Пакистан наистина има тъмни връзки с "Ал Кайда" от миналото, когато една част от лидерството на организацията намираше подслон в иранската столица Техеран, а друга в Исламабад.

Наскоро беше извършена специална операция на американската армия в пакистанския град Карачи, където според последната информация, се намира самият лидер на "Ал Кайда" – Айман ал Зауахири. Нанесеният удар с ракета върху набелязана къща, не успя да го убие, а атаката беше извършена без знанието на пакистанските власти и това създаде още напрежение. САЩ са сигурни, че Зауахири няма как да се намира в Карачи без знанието на пакистанското правителство.

За Пакистан, радикалните групи са част от инструментариума за контрол и влияние в региона, а за Афганистан те са част от проблема за връщане на сигурността в страната.

Талибаните, които твърдят, че са националистическо движение, също имат силни връзки с Пакистан, а в граничните райони те имат няколко тренировъчни лагери и бази. В Пакистан, също така, има няколко милиона бежанци, а между двете държави съществува напрежение заради гранични спорове и обвиненията на Кабул, че Исламабад се меси във вътрешните му дела. Винаги досега, когато Афганистан тръгва напред посредством инвестиции и инфраструктурни проекти с други държави – Иран и Китай, например - се случва някое събитие, спиращо тези процеси.

Със сигурност през следващите седмици ще излиза нова информация, свързана с атаката в Кабул и е възможно да има ново политическо напрежение. За местните хора, които най-много пострадаха, това е поредната ужасяваща трагедия. Някои от тях няма да могат да погребат близките си: според властите, около четириметровия кратер на взрива, има трупове, които са толкова разчленени, че е невъзможно да бъдат разпознати.

Руслан Трад е роден в София. Завършва Национална гимназия за древни езици и култури с профил История. Председател е на Форум за арабска култура. Журналист е и анализатор с фокус Близък изток. Съосновател е на седмичния журнал за военни конфликти De Re Militari.