Стотина мъже и жени присъстват на църковна служба в центъра на Манхатан. Тя се провежда във величествена белокаменна сграда точно срещу Линкълн сентър и Нюйоркската опера. От покрива на сградата над Манхатан се извисява ангелчето Морони, свирещо на тръба - символът на "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни".
Помещението е с голи стени, в него няма да откриете нито един кръст. Защо ли? "Ако майка ми е умряла от нож, аз няма да тръгна да си окачвам ножове в хола", обяснява един от присъстващите и уверява, че мормоните предпочитали да съхранят спомена за живия Исус.
При мормоните църковната служба е просто meeting - среща. Млада жена взима микрофона, за да разкаже какво духовно изпитание за нея е било преждевременното раждане на племенницата й, а бащата на детето споделя с аудиторията как на втората си среща с бъдещата си съпруга е ял стари макарони, от които после му прилошало. Няма никакви духовни лица, които да водят службата. Присъстващите са предимно семейни хора с деца. Повечето мъже носят тъмни костюми и бели ризи, сложили са вратовръзки.
Прави добро!
Сред посетителите се забелязват и няколко тъмнокожи, което си е истинска новина в една страна, в която все още има религиозни храмове за бели и тъмнокожи. Централният момент в "срещата" е поднасянето на хляб и вода (мормоните не пият алкохол). Хлябът и водата олицетворяват за мормоните Божията плът и кръв. Накрая всички изпяват една песен за Божията любов - мормоните вярват, че последователите на Христос са длъжни да предават тази любов, вършейки само добрини.
Това, че мормоните трябва да правят само добро, е един от централните елементи в тяхната вяра. И наистина - нито една друга религиозна общност в Америка не дава толкова много пари за благотворителна дейност, сочат официалните статистически данни.
Едва ли обаче има друг по-ярък отличителен белег на мормоните от тяхното мисионерство. Мисионерските им пътешествия превръщат младежа (обикновено на възраст около 19 години) във възрастен, в зрял човек. Винаги по двама те обикалят от врата на врата, за да вербуват нови последователи. При мъжете мисионерството продължава обикновено 2 години, а при жените - 18 месеца. Мнозина от тях определят времето, посветено на мисионерство, като едно от най-вълнуващите неща в живота си въобще.
Фалшивият екстаз е чужд на мормоните: при тях не пеят чернокожи изпълнителки с пищни ханшове, както в южните американски щати, и никой не танцува необуздано на улицата със светото писание в ръка, както правят евреите на един от своите религиозни празници. Но също и ритуалите са кът при мормоните: Те не използват кадилници с тамян или празнични звънчета, не коленичат и не носят религиозно облекло. С изключение може би само на прословутите им боксерки, които обаче и без друго не се виждат.
Като всички останали американци
Не всички мормони са с републикански убеждения. По-скоро консервативно е отношението им по някои от най-горещите обществено-политически теми в момента: абортите и еднополовите бракове, които мормоните отхвърлят.
Мормонската вяра е единствената, която е възникнала в Америка, а не е внесена отвън. Затова звучи малко парадоксално, че техните последователи дълго време са били преследвани в САЩ - но не заради проповядваното от тях многоженство, което междувременно е отхвърлено, а от чисто егоистични подбуди и прояви на нетолерантно отношение.
Днес "Църквата на Исус Христос на спасителите от последните дни" постепенно излиза на светло. А заедно с това се оформя по-ясно и образът на хората, от които е съставена религиозната общност на мормоните: млади семейства, възрастни двойки, вдигащи много шум деца. Те са бели, но също така чернокожи или латиноамериканци, имат малко странни религиозни разбирания и се наричат помежду си "братко" и "сестро". Тоест, едни съвсем нормални американци.
Последвайте ни
