Аргументът на достолепната дама е, че съществуват многобройни организации за борба с бедността сред хората, но твърде малко в помощ на животните.
"Аз съм единствено дете и моето куче ми беше като брат, като сестра, като най-добър приятел, много по-значим и от най-красивата ми порцеланова кукла. Затова толкова обичам животните.
И как да не страдам, като виждам как хората си купуват куче, като че е кутия сардини, и след това го изоставят, а всяко второ бездомно куче може да бъде подложено на евтаназия", обяснява мадам Ожие.
Тя финансира редица приюти за изоставени кучета и котки в Южна Франция и е върла противничка на "това варварство - бикоборството".
След нейната кончина благотворителната фондация ще забогатее с вила близо до град Грас, два апартамента на бул. "Джордж Пети" в Париж, други два недвижими имота, паркинги в центъра на Ница. Бисерът обаче е величественият хотел
"Негреско", чиято фасада е обявена за историческа ценност
Той носи името на Хенри Негреско (който е от румънски произход), построил сградата през 1912 г.
Издигнал се до директор на казиното в Ница, Негреско мечтаел да построи пищен хотел от класа, който да привлича каймака на богатите от цял свят. Твърди се, че самият Густав Айфел е бил "нает" да направи известния розов купол на сградата.
Като блестящия полилей от 16 309 кристала в лобито пък си поръчал и самия руски цар Николай II.
През Първата световна война хотелът функционирал временно като болница и до края на конфликта богатите посетители толкова намалели, че бизнесът на Негреско направо се сринал.
Отнета от кредиторите, сградата била продадена на белгийска компания, а Хенри починал само няколко години по-късно едва 52-годишен.
Хотелът станал собственост на фамилията Ожие едва през 1957 г. Мадам Жан го реставрирала по луксозен начин - с впечатляваща колекция от художествени творби и стаи, в които покривалата за легла са от норки.
Хотелът е известен и с портиерите си, облечени в униформи от XVIII век.
Последвайте ни
