"Масови реакции от страна на потребителите могат понякога да убедят едно правителство или корпорация да променят начина, по който правят бизнес", пише Бардо на сайта на организацията "Хора за етично отношение към животните" (PETA).
"Ето защо аз подкрепям бойкота на PETA на канадския кленов сироп докато канадското правителство се съгласи да забрани завинаги избиването на тюлени върху плаващи ледени късове, най-голямото масово убийство на морски бозайници на Земята", заявява Бардо.
Предприятията за производство на канадския сироп от клен се намират главно във френскоговорещата провинция Квебек и държат около 80% от продукта в света. Тази индустрия няма преки връзки с ежегодния лов на тюлени, но бойкотът на продукцията от този сироп се иска като знаков символ на Канада, пише на уебсайта на РЕТА.
Бардо беше в Отава през 2006 г, за да се опита да лобира пред премиера Стивън Харпър да спре избиването на около 325 хил. тюлена годишно, но не успя да го постигне. Тя протестира срещу избиването на тюлени от 40 години.
През април т.г. фондацията на Бриджит Бардо обяви, че
купува от собственика му тригодишно шотландско теле,
което бродело в предградие на Сен Етиен, след като избягало от градската кланица.
Тежащото почти 400 кг. теле било хванато от пожарникари, които изстреляли в него сънотворна стреличка. Тогава Бриджит Бардо заяви: "Моята фондация е готова да го приеме и да му осигури заслужена почивка, както тя вече е приела стотици други, спасявайки ги от заколение".
Телето се прочу, купено беше за 3 хил. евро от собственика му и отиде да живее в Сен Маритим с "пенсия" в компанията на още 222 крави и говеда, които фондацията е откупила.
Преди президентските избори в САЩ миналата година Бриджит Бардо изпрати
отворено писмо до кандидатката за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин,
с което я обвини в "пълна безотговорност" към околната среда и й пожела провал в изборите.
"В името на уважението и опазването на природата аз ви пожелавам да загубите тези избори, защото от това ще спечели светът", писа с гняв някогашният секс-символ на френското кино.
"Госпожо, вие отричате отговорността на хората за затоплянето на климата, защитавате правото да се носи оръжие и да се убива безразборно, непрекъснато правите смайващо тъпи изявления и с всичко това карате жените да се срамуват, че са жени, вие представлявате ужасна заплаха, истинска екологична катастрофа", подчерта Бриджит Бардо.
Тя припомня, че Сара Пейлин пледира за пробиване на петролни кладенци в Арктика и се обявява против опазването на полярните мечки, застрашени от затоплянето на климата.
Както е известно в България
парка за т.нар. танцуващи мечки в гр. Белица
е изграден съвместно с фондацията на Бриджит Бардо след много активна кампания от нейна страна.
Една ет проявите на протест на Бардо е отказът й да употребява каквато и да е козметика за поддържане на кожата. Тя е отявлен противник и на пластичната хирургия, за разлика от стотици и хиляди други звезди.
Във Франция тези дни отбелязват юбилея на легендарната си актриса с първата голяма изложба за живота и кариерата й.
Писма на Жискар Д'Eстен, Ален Делон и Жан-Пол Белмондо, непубликувани досега снимки и портрет от Анди Уорхол са част от експозицията. Възстановена е детската й стая в Париж, представена е работата й като модел, докато учи за балерина.
Точно по онова време на корицата на сп. „Ел" я забелязва режисьорът Роже Вадим, неин бъдещ първи съпруг, който я открива за големия екран. Цял раздел е посветен на филма, който я изстрелва в орбитата на сериозното кино.
Анри-Жан Серва, куратор на изложбата: "И създаде Бог жената" взривява Франция през 1956 г. Тогава Бардо вече от четири години се снима в киното, но е само малка звезда с изкусителни форми. В този филм е като ураган. Героинята й е без морал, прави каквото си иска, всъщност
като самата Бардо в истинския живот."
Бриджит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж в семейството на индустриалец от Лотарингия. Започва кариерата си 15-годишна като модел за шапки, на бъзо става една от известните парижки манекенки.
Режисьорът Марк Алегре забелзва нейната чувствена красота, съчетана с излъчване на момичешка невинност. Асистентът на Алегре Роже Вадим загубва ума си по момичето и двамата се женят, веднага щом тя навършва 18 години.
Бриджит Бардо се снима по бикини през 1953 г. в Кан, когато този скандален тогава тип бански костюм едва започва да се разпространява по френските плажове.
През 1956 г. печели международна популярност с
„И създаде Бог жената"
и вече е за целия свят става звездата „ВВ".
Снима се и във филми на повечето най-големи френски режисьори в тези години, но драматничните роли не стават нейно амплоа.
Силата й е в хладната безочливост, излъчваща сексуално послание, изразена и чрез подчертано небрежен външен вид - най-често с джинси, боса и коса, вързана на конска опашка. В поведенето на героините й няма и следа от съобразяване с общоприети правила или свян.
Успешните й участия са в забавни, еротични комедии, в които образът, който налага на екрана, в голяма стенен съвпада със скандалния й личен живот.
В онези години тя е един от малкото истински секс символи, създадени извън Холивуд и успяли да наложат в обществото
новия тип женственост, пропагандиран от нея:
неморална и антиконформистка, енергична и в същото време безразлична, но излъчваща и някаква почти детска невинност.
С филмите „Истината" (1960), „Презрението" (1963) и особено със смятания за най-добра нейна роля „Вива Мария" на режисьора Луи Мал (1965), където великолепно си партнира с Жана Моро, Бриджит Бардо си запазва място в световната история на киното.
През 1959 г., бременна, тя се жени за актьора Жак Шарие и ражда сина си - Никола-Жак Шарие.
През 50-те и 60-те години Бриджит Бардо е една от най-желаните и най-често фотографирани жени в Европа. Франция и отдава най-висока почит, като нейните мерки и пропорции са използвани за статуя на Мариана - националния символ на страната.
Бриджит Бардо се превръща във феномен, който привлича вниманието и на изследователи - социолози и психолози. Симон дьо Бовоар публикува през 1959 г. книгата „Бриджит Бардо и синдромът Лолита".
От 1966 до 1969 г. е омъжена за германския милионер и плейбой Гюнтер Закс. По време на всичките й бракове и между тях из медиите вървят клюки за интимни връзки с редица други известни мъже.
През 1973 г. тя внезапно прекратява кариерата си на киноктриса
и никога след това не се снима във филм.
Писателката Маргьорит Юрсенар през 1968 г. успява да привлече Бардо в кампанията срещу избиването на тюлени в Канада. По-късно става активен поддържник на природозащитната организация Sea Shepherd.
От началото на 90-те години някогашната актриса застава близо до крайнодесните на Жан-Мари Льо Пен във Франция и се включва в техни акции против мюсюлмани, имигранти, хомосексуалисти и безработни.
Бернар Д'Ормал, с когото има брак от 1992 г., е водещ активист на партията Национален фронт на Льо Пен.
Самата Бриджит Бардо не е един път е изправяна пред съда заради призиви към расизъм и етническа омраза и три пъти е осъждана (2001, 2004 и 2008). Отговорът на Бардо беше, че за президентсите избори в САЩ миналата година подкрепи Барак Обама.
Последвайте ни
