Тогава обаче те коренно са се различавали от съвременните модели, особено в цветово отношение.
През XV в. е било прието булката да се венчае в своя най-нов или любим тоалет, без да има специални изисквания за олтара.
Необичайно за нас сега е била тенденцията по времето на феодалната аристокрация, когато
дамите са слагали възглавнички под роклите си,
за да имитират модерната тогава бременност.
През ренесанса пък булките са обличали червена рокля, но фаталният цвят бързо бил отхвърлен от църквата.
По онова време жените в Европа също предпочитали пъстрите сватбени одежди, тъй като
бялото не било обичаен избор за сватбения ден.
През епохата на барока златистото и жълтото били символ на чистота и целомъдрие.
Постепенно се появяват дантелените сватбени рокли с пищни ръкави, украсени с бродерии и кокетни панделки.
И ако през XVII в. било актуално розовото и кораловото, то XVIII в. предлага други оттенъци - нежносиньо и светлозелено.
С настъпването на новия XX в. бялото вече неизменно се e наложило като задължителен цвят на булчинската рокля.
Модните историци са убедени, че
снежният цвят става популярен благодарение на античните мраморни статуи,
открити при разкопки по гръцките острови и Помпей.
Оттогава модата на сватбените рокли била повлияна толкова силно, че тази тенденция продължава да живее повече от век.
През 20-те и 30-те години на миналия век Коко Шанел налага модата на роклите с дълги ръкави.
През 50-те години Кристиан Диор връща на мода корсетите, но 10 години по-късно полите се скъсяват до и над коленете.
В края на десетилетието, младите двойки започнали да се бунтуват, отбягвайки дългогодишните сватбени традиции.
Много булки казали "сбогом" на дантелата и кича и започнали да сe омъжват в ярки тоалети.
Модерната булка до такава степен се различава от предците си, че в съвремието хит в църквата се превърна костюмът с панталон.
Освен годините, разбира се, на сватбения тоалет на булката влияят и традициите. Така, например, по стара традиция
в Япония булката сменя три костюма на празненството -
пъстро кимоно (учикаке), цветна рокля и специално бяло кимоно (широмуко).
На други пък изобщо не им се налага да мислят за тоалета си, защото са едва 3-годишни.
Тъй като за индусите е много важно да се оженят за девственица,
в Индия съществува традиция да се женят още като деца.
В щата Раджастан, където се сключват повечето от детските бракове, младоженците или проспиват сватбените си церемонии, или не разбират какво точно се случва с тях. Затова и не се суетят толкова около тоалета си.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
